Цанко Цветанов е от златното поколение български футболисти, което спечели бронзов медал на световното в САЩ през 1994 г. Той е роден на 6 януари 1970 г. в село Българско Сливово, Великотърновско. Един от най-добрите защитници на националния отбор, избран в идеалния футболен отбор на България за всички времена. Играл е за „Академик” (Свищов), „Етър” (Велико Търново), „Левски”, „Валдхоф” (Манхайм, Германия), „Абърдийн” (Шотландия) и „Енерги” (Котбус, Германия). Шампион е на България през 1994, 1995 и 2002 г. с „Левски” и през 1991 г. с „Етър”.

Като треньор кариерата му тръгва от „Левски” и „Литекс”. Помощник е на Станимир Стоилов в националния отбор 2010 г. През 2012 – 2013 г. е старши треньор на „Етър-1924”, а после помощник-треньор на Станимир Стоилов в „Ботев” (Пд), а след това в „Астана” (Казахстан), с който печелят 4 титли и правят бум в евротурнирите. За начина си на живот и за това как се грижи за своето здраве Цанко Цветанов разказа специално за в. „Доктор”.

- Г-н Цветанов, имахте ли травми през кариерата ви на футболист?
- Получавал съм десетки микротравми, а също и сериозни контузии. Имам четири операции на десния крак – две са на коляното и две на мускулно разкъсване. На един мач, когато играех за „Левски”,  ми разкъсаха част от фасцията на мускула. Направиха ми операция по спешност в „Пирогов”.

След това на същото място се появи херния, която ми оперира проф. Димитър Шойлев, Бог да го прости. А двете операции на коляното ми направиха в Германия, където играех. Едната интервенция беше в Манхайм, а другата в клиниката на д-р Йончев край Щутгарт. Много съм доволен от работата на хирурзите, но въпреки всичко с годините и с отслабването на мускулатурата на краката чувствам болки в дясното коляно от време на време.

- Виждам, че сте си запазили фигурата, че не сте напълнели след края на състезателната кариера. Как го постигате?
- Бях се поизпуснал за кратко и понапълнях по едно време. Но вече се старая да не го допускам. В момента се движа много, спортувам. Диета не спазвам, само съм ограничил количеството на храната. Отдавна не ям хляб.

- Какъв е двигателният ви режим?
- Вторник и четвъртък играя с група приятели футбол на малки вратички. Откакто се оправи времето, започнах и да бягам – правя по 7 – 10 обиколки на стадион „Раковски”. Зависи от времето и от настроението ми, но се събират около двадесетина минути бягане. Не броя това за сериозно натоварване в сравнение с онова като футболист. Но за мен сега, на моите 49 години, си е прилично натоварване.

Докато бях на работа в Астана (Казахстан), плувах и карах колело. В България обаче няма добри условия за такива спортове.

- Пиете ли лекарства за нещо?
- Не. Единствено аспирин или антибиотик, ако съм болен от бактериална инфекция. За друго не ми се налага. Нямам хронични болести.

- Лежали ли сте в българска болница?
- Преди много години за хепатит А. Бях ученик в осми клас. Но хепатитът не ми се отрази на футболната кариера след това.

- Понеже сте играли за германски отбори, какво ви е впечатлението от медицината в Германия и изобщо от системата на здравеопазване там?
- Медицината и здравеопазването в Германия са за пример, но на нас няма да ни е приятно сравнението с българското здравеопазване. Ако в Германия работиш и не си направиш здравна застраховка, при контузия футболният клуб, тоест работодателят, ти

плаща лечението

само през първите шест седмици. След това разходите се покриват от личната ти застраховка. Ако не си направил добра застраховка, за достатъчно добра сума, на заплата ще ти остават малко пари. И никой не го интересува колко пари ти остават. Мисля, че и до ден-днешен е така. Но не си спомням по мое време някой да е плакал, че държавата или футболният клуб му е виновен. Виновен си ти, че не си направил застраховка.

Winbet - победата е на върха на пръстите! (18+)

- Предполагам, че сте плащали солидни суми за медицинска застраховка?
- Определена част от заплатата. Ако например застраховката ти е за 3000 евро, клубът поема половината, а ти другата половина. А осемте процента от минималната работна заплата в България, които се отделят за здраве, са нищо.

- Какво получавате срещу медицинската си застраховка при нужда?
- Например, имаш право на избор на екип, който да те лекува – да те преглежда или да те оперира главен лекар или професор, и да получаваш най-доброто обслужване. От друга страна, като имаш застраховка, ти се поемат всички медицински разходи. Така стана при раждането на детето ми в Котбус (Германия) през 2001 г. Благодарение на добрата ми застраховка, не съм плащал нищо допълнително.

Иначе сметката за медицинското обслужване по време на бременността на жена ми и за раждането беше 20 000 евро. Имах умни съветници, които ни накараха да плащаме голяма сума за застраховка. И когато вече имахме нужда от медицинско обслужване, то не ни струваше нищо.

В Шотландия, където също играх, медицината не е на същото високо ниво както в Германия. Съдя по начина на възстановяване на футболистите и по грижата за контузените. След травмата в Германия имах задължително

долекуване в рехабилитационен център

Отивах сутрин в 8 ч. и стоях вечер до 20 ч. Правеха ми масажи и получавах всякаква грижа. Специален треньор се занимаваше с мен по индивидуална програма и така възстановяването ми стана много бързо. Такива центрове се посещават и от хора, които не са спортисти, но са оперирани след травми и трябва да се възстановят напълно. 

- Сблъсквали ли сте се с българската здравна система?
- Доколкото съм се сблъсквал, съм се убедил, че плащам здравни вноски, а не получавам почти нищо срещу тях. От личния лекар семейството ми е доволно. С други лекари не се е налагало да се срещаме.

- Ходите ли на профилактични прегледи?
- Не ходя редовно, признавам си. Но когато работя като треньор на български отбор, задължително минавам на профилактични прегледи заедно с футболистите.

- Ползвали ли сте някога алтернативна медицина?
- Да, имаше един чакръкчия – бай Митьо от Златарица, Бог да го прости. Когато бях футболист на „Етър”, си навехнах глезена и бай Митьо ми го оправи.

- Като защитник на терена явно сте имали доста стълкновения с противниковите играчи.
- Едва ли е заради моя пост защитник. Други мои колеги нямаха нещастието да бъдат контузвани толкова често. А аз получавах доста травми, за съжаление. Отдавам го на неправилното хранене по това време и на неправилното възстановяване от натоварванията в тренировките и в мачовете. Пиех много кока кола, хапвах си доста сладки неща, мазно, пържено, джънк фуд, тоест вредни за здравето храни. Тези лоши навици получих още в детските си години, в спортното училище.  

От доста години обаче не ям вредни храни, намалих също приема на мазнините. В България храната е доста мазна, но благодарение на съпругата ми промених начина си на хранене. Основно се храним със салати от пресни зеленчуци, с риба и паста, защото са лесносмилаеми и засищащи. Хапваме също много плодове. Намалихме в менюто си саламите, суджуците и тежките меса. Вместо сладкото, което много обичах, сега ям черен шоколад. Храня се правилно и се чувствам добре.

- Какво ще посъветвате родителите, които не поощряват децата си да спортуват?
- Зависи дали детето иска да спортува и какво му харесва. Все пак, е задължително родителите да направят опит да накарат детето да спортува. Разбира се, не става въпрос да тренира за високо спортно майсторство, за професионалния спорт, а поне да спортува за здраве. Дъщеря ми не се насочи към професионалния спорт, за мое съжаление. Има други интереси. Но въпреки всичко ходи на езда, по нейно желание.  
Мара КАЛЧЕВА/"Доктор"