Един от големите таланти на ЦСКА Иван Турицов, който в последните седмици се утвърди в състава на Любослав Пенев, се съгласи да даде интервю пред БЛИЦ Спорт, в което разказа как е тръгнал за футбола, кои са футболните му идоли, както и какво обича да прави в свободното си време. Роденият на 18 юли 1999 година десен защитник на "армейците" разкри и любопитна подробност, свързана с Кирил Десподов и №19, който той наследи от футболиста на Каляри.  

- Разкажи ни малко за теб. В какво семейство си израснал, имаш ли брат или сестра?
- Да, имам по-малка сестра. Иначе съм от Плевен. Там съм израснал. Живях и в Ловеч, след като завърших шести клас, а сега съм в София.

- Роднини, които също се занимават със спорт?
- Да, и дядо ми, и баща ми са се занимавали с футбол, но не толкова професионално, колкото аз. По-рано са приключили кариерите си. Те реално ме запалиха по футбола, главно баща ми.

- Той гледа ли срещите ти, идва ли на стадиона?
- Гледат всеки мач. Подкрепят ме пред телевизора.

- В съблекалнята имаш ли прякор? 
- Не, не. По фамилия главно се обръщат към мен - Турицов.

- Имаш ли домашен любимец и какъв е? 
- Нямам домашни любимци. Просто нямам време.

- Въпрос за фенките... имаш ли приятелка?
- Ами не, в момента нямам приятелка.

- Какво обичаш да правиш извън футбола?
- Отдавна обичам да ходя в по-свободното си време за риба, но сега, когато нямам толкова свободно време след тренировка, обичам да съм вкъщи и с приятели да играем ФИФА (б.р. - електронна футболна игра). Най-често това.
Winbet - на един клик разстояние! (18+)

- Каква риба обичаш да ловиш?
- Не съм чак толкова запален рибар. Обичам просто за развлечение да ходя. Така си почивам там, нищо сериозно.

- Как започна да се занимаваш с футбол?
- Започнах в Спартак (Плевен). Мисля, че бях в края  на втори клас. Доста време изкарах там. Имахме доста срещи срещу Литекс (Ловеч), а аз се представях много силно в тях. Оттам те ме забелязаха и ми предложиха да отида в тяхната школа, която е една от най-добрите. За мен това бе много добро решение, че преминах там. До последното лято бях в Ловеч.

- Кой ти даде шанс в Спартак? Кой ти беше първият треньор?
- Красимир Гъдулков. През всичките ми години там той ми беше треньор. В Ловеч треньор ми беше Ивайло Станев.

- Кой беше треньорът, който ти даде шанс в професионалния футбол?
- В Ловеч ми даде шанс Живко Желев. Помощник първоначално му беше Владимир Януш, който замина след това в чужбина. 

- На бека ли стартира своята кариера като юноша? 
- Да, още в самото начало започнах като десен защитник. Не съм имал други позиции.

- Не си типичният бранител, опитваш да атакуваш... имаш ли афинитет към по-атакуваща позиция?
- Имам мачове при юношите като крило, но в мъжкия футбол не съм стартирал като крило. Просто треньорът изисква много да са активни бековете и затова се старая да го правя по-често.

- Как се почувства, когато разбра, че отиваш в ЦСКА?
- Ами доста непредвидимо стана. Тренирахме за един мач с Дунав (Русе) в Ловеч и точно на тренировката преди мача ми казаха, че на другия ден ще изиграя последния си мач за Литекс, защото ще премина в ЦСКА. Почувствах се много добре. Да преминеш в ЦСКА не се случва всеки ден. Невероятно е чувството просто.

- Каква е разликата между юношеския футбол и този за първия отбор? Как я усети ти?
- О, разликата е наистина голяма. Темпото е доста различно. Играе се много по-бързо. Всеки, който премине от юношите в мъжкия отбор, я усеща разликата. 

- Как се става титуляр в ЦСКА на 19 години...
- Ами много тренировки, много режими, много лишения. Винаги трябва да даваш всичко от себе си на терена и когато един ден получиш шанс, трябва да се възползваш от него, а след това всичко се получава. 

- Казваш много лишения... Много от твоите връстници обичат да излизат по дискотеки и барове. При теб как стои този въпрос?
- Нормално е всеки да иска да излиза на тези години. Но аз го правя много, много рядко. Трябва да има голям повод, за да го направя. Почти никога не излизам. Това не е добре за един 19-годишен футболист, който тепърва навлиза във футбола. Тези дискотеки и излизания не се отразяват добре на футбола. 

- Кой беше любимият ти тим като дете? Бъди искрен...
- В България съм за ЦСКА от дете. Баща ми и дядо ми са фенове на отбора. Като много малък съм ходил на мачове на отбора. В чужбина харесвам отбора на Реал (Мадрид).

- Кой е футболният ти кумир?
- Когато започнах да гледам футбол, Роналдо беше в Манчестър Юнайтед и оттогава той ми е любимец.

- А български футболист?
- Много харесвах Димитър Бербатов, когато беше още в Тотнъм. Често следях техни мачове именно заради него.

- Ще те върна малко назад, как видя дербито с Левски, как се почувства да играеш срещу вечния съперник?
- Честно да ти кажа, преди мача имаше голямо притеснение в мен. Нормално е, първо дерби, а и имаше доста хора на трибуните. Когато излязохме да загряваме, напрежението лека-полека се махна и с течение на мача всичко беше вече минало. Притеснението беше изчезнало, но беше невероятен мач. Пожелавам на всеки да играе пред толкова много публика. 

- Какво си мислеше, докато загряваше?
- Исках просто да се представя добре и, разбира се, да победим, за да зарадваме хората, които дойдоха да ни подкрепят. 

- Вече си ставал шампион с ЦСКА, но при юношите (б.р. - през сезон 2016/17). Опиши ни чувството, предполагам желаеш същото и с първия състав...
- При юношите е, наистина, но чувството е много добро. Всеки да знае, че си шампион на България. Надявам се и искрено вярвам, че ще стана шампион и с първия отбор на ЦСКА.

- Това ли е мечтата ти?
- Една от мечтите, да.

- Ще разкриеш ли друга своя мечта в такъв случай?
- Като всеки млад български футболист искам да се развивам в чужбина и да играя в голям отбор зад граница. На този етап искам да спечеля първенството и Купата с ЦСКА, а с течение на времето да изляза извън България, за да заиграя за някой голям отбор.

- Спомена, че си фен на Реал (Мадрид). Кое е любимото ти първенство? Испанското?
- Ами бих искал да отида там. Най-много от всички първенства обаче гледам Англия. Там всички отбора са почти на едно ниво, наистина. От първия до последния... Най-интересното първенство е.

- Получи повиквателна за младежкия национален отбор. Как се чувстваш, когато представляваш страната ни?
- Да играеш за родината си е неописуемо просто. Да защитаваш цветовете на България. Всеки, който се занимава с футбол, трябва да го почувства.

- Получаваш ли съвети от по-опитните в отбора на ЦСКА?
- Да, разбира се. Исках да ти кажа, че преди мача с Левски те много ми помогнаха, за да сваля напрежението от себе си. Много ме подкрепят. Преди всеки мач, не само този с Левски. Дори на тренировка не само с мен, а с всички млади, защото сега има много млади в ЦСКА. Те се държат супер добре. Постоянно ти дават някакви съвети, с които да вървиш нагоре.

- Какво ти казаха за мача с Левски, когато са те успокоили?
- Ами главно се сещам Бодуров какво ми каза... Каза ми просто да играя, както мога и да не се притеснявам от това дали ще сгреша, защото всички футболисти, а и публиката, е зад мен.

- Кой е най-близкият ти човек в съблекалнята?
- Всички наистина се разбираме много добре. Нямам по-близки или най-близки. Дори с чужденците много разговарям. Всички сме един колектив и едно цяло. 

- Избра в ЦСКА №19, който бе освободен от Кирил Десподов. Има ли някаква символика в това?
- Не, досега не съм играл с такъв номер. Просто се надявах да последвам неговите стъпки и да изляза в чужбина. 

- Искаш ли да кажеш нещо на феновете на ЦСКА преди мача с Берое?
- Искам да им кажа, че правим всичко възможно, за да ги радваме и да спечелим първенството, както и Купата на България. Очаквам ги на мача с Берое, в който ще победим, съм сигурен. Само ЦСКА!
Звезделин ХРИСТОВ/БЛИЦ СПОРТ