Предаването „Код Спорт“ по ТВ+ излъчи интервю с вратаря на Атлетик (Билбао) Унай Симон. Прочутата школа на Атлетик - “Лесама” винаги е се е славила с футболни таланти. Баският клуб пък е идеалното място за съхранение и развитие на тези перли, заради политиката на клуба да залага единствено на свои юноши. Неслучайно Атлетик е един от отборите, които може да определим като “футболни оазиси” - тимове, които със своята политика запазват романтиката в най-популярния спорт, превърнал се в бизнес за милиарди. Симон започва футболния си път именно от “Лесама” и в момента е титулярен вратар, както на Атлетик, така и на испанския национален отбор. Той е на 24 години, но зад гърба си има над 100 мача с екипа на баските “лъвове”, както и 20 срещи с тима на “Ла Фурия”. Бе част от състава на Испания и на европейското първенство, и на олимпийските игри, и на финала в Лигата на нациите.

- Здравей, Унай! Ти си човек, който много рядко дава интервюта, затова ти благодарим, че ни отдели време. Да започнем разговора от самото начало на твоя футболен път – роден си в Мургиа, провинция Алава, където хората обичат много планинските спортове. Ти как избра футбола?
- Родителите ми живееха във Витория, докато станах на 11 години и тогава се преместихме в Мургиа. Започнах да играя футбол още от ученическите ми години във Витория. Както знаете, в началото всички деца се сменяхме на вратата. Но постепенно съучениците ми ме накараха да бъда вратар постоянно, защото бях доста по-едър от тях. Оказа се обаче, че се справях доста добре и това ми хареса. Обичах да се хвърлям, за да спасявам ударите и оттогава съм все с вратарските ръкавици.

- Значи така е започнало всичко. А имаше ли идол по онова време или просто се наслаждаваше да играеш футбол?
- Всъщност, никога не съм бил чак толкова запален по футбола като дете. Харесваше ми да играя с приятелите ми, но не и да гледам мачове по телевизията. Така че нямах идоли. Но когато се озовах на „Сан Мамес“, тогава вече започнах да оценявам футболните величия.

- Като дете, което играе на вратарския пост, всичко в началото е просто инстинкт. Но ти опитваше ли се да се учиш от професионалните вратари?
- Докато не пристигнах в Атлетик (Билбао), не съм се учил от никого. Но тук имах страхотни примери като Горка Ирайсос и Кепа Арисабалага. Когато си покрай такива фигури е нормално да се опитваш да се учиш. Но човекът, който ми е помогнал най-много е Хави Барберо, който сега е треньор на вратарите на Алавес. Благодарение на него научих всичко и той ми помогна да се озова в прочутата школа на Атлетик - „Лесама“.

- Хората казват, че за да си вратар, трябва да притежаваш нещо специално. Какво мислиш за това?
- С времето научих, че вратарите трябва да работят много върху своята психика, защото ние често правим грешки. Но нашите грешки имат много по-голяма тежест в сравнение с неточностите на полевите играчи, защото всяка наша грешка практически е равна на гол. Затова в очите на съотборниците си трябва да си изградиш образ на човек, на когото винаги могат да се доверят.

- Правим това интервю и на едно много специално място – прочутата база на Атлетик (Билбао) - „Лесама“, от която са излезли толкова много звезди. Какво отличава това място? Какво можеш да научиш тук, което не можеш никъде другаде?
- Не мога да кажа какво е толкова различното на нашата школа. Но е факт, че тук младите футболисти работят със страхотни специалисти, които им предават своя опит и правят всичко възможно да им помагат да израстват. Наистина има нещо специално в тази школа.

- Преди малко спомена грешките на вратарите, които могат да костват много на отбора. През лятото на европейското първенство и на теб ти се случи нещо подобно в мача с Хърватия. Какво се случи в онзи момент?
- Не искам да си спомням за тази моя грешка срещу хърватите. Нищо не може да ме оправдае. Единствено мога да кажа, че се радвам, че моите съотборници успяха да я поправят и в крайна сметка съумяхме да продължим напред. На полуфинала с Италия обаче и късметът не беше на наша страна, за да стигнем до мача за трофея.

- Прави впечатление обаче, че в Ла Лига са събрани много от най-добрите вратари в света. Няма нито един отбор, който да не разполага с вратар, викан в своя национален отбор.
- Това говори достатъчно за нивото на Ла Лига. Всеки един мач в испанското първенство е много труден, защото се изправяш срещу класни отбори. А що се отнася до вратарите – само вижте имената – Тер Стеген, Тибо Куртоа, Ян Облак. Почти невъзможно е да им вкараш гол.

- Говорейки за национални отбори – ти беше на вратата на Испания и на европейското първенство, и на олимпийските игри в Токио. За съжаление обаче загубихте на полуфинала на Евро 2020, а след това отстъпихте и във финала на олимпиадата. Какво е твоето обяснение?
- Това наистина беше много болезнено за нас, защото имахме страхотния шанс в една година да вземем два от най-значимите трофеи във футбола на национално равнище, но не успяхме. Според мен, липсата на опит в нашия състав изигра своята роля в ключовите моменти. Видяхте, че Луис Енрике започна да подмладява отбора и в селекцията бяха включени много талантливи играчи, които обаче нямат толкова голям опит, на който да разчитат във възловите моменти. Разбира се, в спорта и специално във футбола трябва да имаш и доза късмет. Той не беше с нас нито на полуфинала на европейското първенство, когато загубихме от Италия след дузпи, нито във финала на олимпиадата, когато пък Бразилия ни победи с 2:1. Въпреки всичко, това беше един незаменим опит за мен и моите съотборници и съм сигурен, че на световното първенство догодина ще използваме този опит в наша полза.

- Сега да поговорим малко и за клубния футбол. Ти винаги изглеждаш много спокоен и уравновесен, но мога да си представя какво изпитваш отвътре в напрегнатите моменти. Разкажи ни какво беше чувството, когато за първи път стъпи на „Сан Мамес“ за своя дебют за Атлетик...
- Спомням си, че беше мач в понеделник в 22 часа местно време. По това време имаше фестивал в Билбао, стадионът беше пълен и приемахме Леганес. Тогава бяхме в трудна ситуация и победата в тази среща беше задължителна. Аз бях много нервен. Спомням си, че още във втората минута имаше центриране в наказателното ни поле и аз се уплаших да изляза да хвана топката. Тогава защитниците ми се развикаха. От този момент нататък просто се абстрахирах от всичко останало и се фокусирах върху мача. Едва след края на срещата осъзнах, че съм сбъднал мечтата си – да пазя за Атлетик в Ла Лига.

- Професионалните футболисти винаги казват, че се абстрахират от скандиранията на феновете по време на мач, но все пак понякога има доста звучни подвиквания. Чувате ли ги долу на терена?
- Разбира се. Това е красотата на футбола. Особено след като феновете се завърнаха по трибуните след пандемията. В първия мач с привърженици на „Сан Мамес“ имах пеперуди в стомаха. Сега оценяваме, че аплодисментите и дори освиркванията са безценни във футбола, защото това е неподправената емоция на феновете и всеки един футболист е късметлия да играе пред пълни трибуни.

- Ти все още си доста млад – вероятно имаш поне още 10 години на топ ниво във футбола. Кое е по-трудното - да стигнеш до това ниво или да се задържиш на него?
- Разбира се, че е по-лесно да стигнеш до това ниво, отколкото след това да се задържиш на него. В моя случай мога да каже, че донякъде си беше чист късмет, защото след продажбата на Кепа Арисабалага и оттеглянето на Горка Ирайсос, аз практически останах единственият избор за вратата на Атлетик и така започнах да се уча в движение. Сега обаче виждам колко е трудно да поддържаш добра форма и да бъдеш психически устойчив през цялото време.

- Да си представим, че си на 7 годинки и някой ти казва, че през лятото на 2021 г. със сигурност ще пазиш за испанския национален отбор и на европейското първенство, и на олимпийските игри. Щеше ли да му повярваш?
- Нямаше да му повярвам, нито когато бях на 7, нито дори когато бях на 22 преди 2 години. Това са неща, които дори не съм планувал, че ще ми се случат, защото ми изглеждаха толкова далечни и недостижими. Не вярвах, че ще получа шанса да пазя на вратата на Испания. Но когато ти се отдаде такава възможност, просто се опитваш да се възползваш от нея и ето, че аз успях. Луис Енрике явно ми вярва. Довери ми се и за Евро 2020, и за олимпиадата. Въпреки че не спечелихме нищо, това беше едно незабравимо лято за мен.

- Макар да си само на 22 години, ти вече имаш опит. Едно от нещата, заради което си вратар на Атлетик. Открай време да бъдеш страж в Билбао е нещо много значимо, да имаш 40 милиона баски зад себе си, които те подкрепят. Лесно ли е да се носи такъв товар, как го понасяш?
- В края на краищата този опит е причината да бъда футболист, да бъда на колкото се може повече първенства. Все пак всеки си решава сам за себе си. Ако имаш достатъчно желание, би трябвало да искаш да ходиш на колкото се може повече турнири и събития. Но ако се самозабравиш и решиш, че всичкото това е за забавление, то нещата няма да се получат. Винаги в подобни моменти си мисля за бъдещето. Все пак трябва да имаш едно наум за всички отговорности, с които си натоварен. Разбира се, аз съм на мнение, че трябва да се наслаждаваме на всеки един момент.

- Атлетик (Билбао) – в последната година беше един от отборите в първенството, които бяха непостоянни. Този сезон обаче стартирахте с Марселиньо и с помощта на неговите идеи не сте допуснали попадение.
- Вярно е, че последната година не успяхме да покажем това, което можем, защото той пристигна по средата на сезона и трябваше да направим много усилия, за да стигнем до нужното ниво. Това според мен ни даде тласък чисто статистически. В атака, от добрата защита, организирахме добри контраатаки и успявахме да се доберем бързо до наказателното поле на противника. И затова смятам, че футболът е толкова хубава и красива игра. Ти може да си по-слаб в даден мач, но ако положенията и късметът са на твоя страна, то нещата може и да се получат. Нищо не се знае.

- Катедралата няма да може да посрещне европейски мачове, защото миналата година тимът не успя да се добере до Лига Европа. Сякаш последните мачове бяха ключови затова да не успеете да се класирате. Тимът имаше преднина и винаги нещата се случваха, но имаше доста равенства, които ви спънаха. Тази година изглежда, че имате отново шансове за Европа. Може би и там е сцената, на която трябва да се докажете?
- Досега се движим добре в първенството. Но смятам, че може да подобрим играта си. Трябва да се раздаваме максимум 90 минути.

- Унай, може би не може да го кажеш директно, но Атлетик изглежда добре в сезон 2021/2022?
- Ами, смятам, че нашият състав е доста млад. В този смисъл, нямаме много опит в професионалния футбол, но все пак Атлетик живее в нас, с цялата амбиция и борбеност – смятам, че може да направим нещо голямо.

Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+