Антония Григорова влезе в историята с рекорда, който постави на "Ком-Емине". Многократната републиканска шампионка по ориентиране, ски бягане и ски ориентиране, участничка на две зимни Олимпиади, е първата жена, пробягала за по-малко от 6 дни най-дългия туристически маршрут у нас - 600 километра по билото на Стара планина. Григорова вложи изключително много усилия и преодоля болката и мъчещото я безсъние, финиширайки на нос Емине 5 дни и 22 часа след старта й от връх Ком.
"Победих себе си!", възкликна с облекчение Григорова след успешната мисия.
Тя и треньорката й Наталия Величкова работиха повече от година над проекта "Пътят Ком - Емине 600", който се радваше на огромен интерес не само сред бегачите, а и сред планинарите и обикновените хора. Стотици бяха желаещите да срещнат усмихнатата Тони из Стара планина по време на тежкото изпитание, на което рекордьорката се подложи. Григорова се радваше на изключителна любов отвсякъде и несъмнено положителните емоции, които я заливаха, я караха да продължава напред и напред към морето.
Амбициозната бегачка, която има нова голяма цел - участие на трета зимна Олимпиада, даде обширно интервю за БЛИЦ СПОРТ, разказвайки за преживяното и главно за премеждията по "Пътят Ком - Емине 600":
- Антония, поздравления за невероятното постижение! Първото и най-важно - как си след това толкова тежко изпитание, как протича възстановяването ти?
- Благодаря. Добре съм физически, спя повече и правя леки възстановителни процедури при Димитрина Сивкова.
- Как успя всъщност, кое ти даваше сили и те подтикваше да продължаваш напред и напред...?
- Желанието да успея, "да се победя", да превъзмогна болката и безсънието, и любовта на хората около мен.
- Какви са "пораженията" по краката след 600-километров преход, изминат за по-малко от 6 дни, има ли мазоли?
- Поражения до момента няма. Нямам мазоли, но за целта положих усилия преди да започна бягането, и по време на него. Десет дни преди началото мазах стъпалата си всекидневно с един крем, който скоро ще бъде пуснат в продажба. Той подготвя краката, а по време на самото бягане, на почти всеки пункт мазах стъпалата си с друг крем и бягах с чорапи (мерино), които държаха краката ми сухи. С бельото и другите проблемни за бегача зони се справях по същия начин - мерино и крем. 
- След емоционалния финал успя ли да поспиш стабилно или адреналинът те държа дълго след това?
- Заспах веднага след края на бягането - малко преди 4 часа сутринта, но само за няколко часа, защото след това имахме включване на живо по една от националните телевизии. Аз и целият ми екип обаче се успахме, та се наложи да ни включат директно по обяд, вместо в сутрешните часове. Все още наваксвам със съня.
- Изпълни перфектно мисията "Ком-Емине". Със сигурност е огромно удовлетворението след отлично свършената работа. Какви са изводите, които си правиш?
- Да, има удовлетворение, целта е изпълнена. Изводите са много, но основния за мен е, че за да успееш да се справиш с това предизвикателство трябва да си готов да преминеш през всичко - физически и психически.
- Осъзнаваш ли какво стори всъщност?
- Осъзнавам... успях да бягам в продължение на почти 6 дни... Успях да измина близо 600 километра. Аз, която не смятам, че се различавам с някакви извънземни качества от останалите хора, а съм една редовно (и дългогодишно) тренирала жена.
- Докато тичаше какво беше вътрешното ти усещане и нагласа - беше ли напълно убедена, че ще успееш да стигнеш нос Емине за под 6 дни?
- Вътрешно знаех, че ще успея да стигна до Емине и нито за миг не съм си помисляла друго. Дори да бях превишила времето от 6 дни. Колкото до усещанията... там беше пълна лудница от чувства и емоции, които не можех да контролирам. Към края на бягането в последните 50-60 километра се опитвах да пресметна колко още време ми остава до финала, спрямо времето, за което съм се справила на тренировката. Но бях толкова изтощена, че единствено стигнах до извода, че ми остава много.
- С какво най-често се храни и с какви напитки "презареждаше", освен с вода?
- Храната беше доста разнообразна, домашно приготвена и в изобилие. Имаше всякакви салати, хапки, палачинки, супи, домашни сладки от „Хляб и soul“, дори имаше суши, приготвено на място. Апетитът ми се позагуби след първия ден, вероятно от изтощението, но се опитвах да се храня колкото мога повече, за да зареждам тялото си с енергия. Като напитки - освен вода, приемах и т.нар. „лимонана“, „медовина“, малко кока-кола, кафе и др.
- Кои бяха най-големите ти трудности по Пътя?
- Загубата на апетит, липсата на сън в последните два-три дни и една мускулна болежка - зад коляното, която се появи още след първите 40 километра. Също така и болки в гърлото последния ден.
- Имаше ли мигове, когато ти се искаше да спреш и да се откажеш?
- Не. Категорично не! Имаше такива, в които исках да спра и да заспя, но да се откажа - не.
- Какви животни срещна и не се ли страхуваше по време на нощните преходи?
- Бях донякъде подготвена за среща с мечка, но така и не видях. Имах спрей за мечки. Не ме беше страх, защото не бях напълно сама никъде. Постоянно имаше пейсър с мен.
- Изпълнителна си и слушаш треньорката Наталия Величкова, това е ясно. Но разкажи малко повече за нея - много ли е строга, как успяваше да те мотивира допълнително?
- Не мисля, че съм най-изпълнителния състезател, тъй като имам голям инат. Наталия Величкова е изключителен професионалист и по време на проекта отношението й беше изцяло такова. Строга е, стриктна е, използва всякакви методи, за да ме мотивира, но както за мен, така и за нея най-трудно се оказа това да ме накара да се храня. Бях много изнервена на моменти от всичко, което съответно рефлектираше върху взаимоотношенията ни, но мисля, че тя успя да запази самообладание и да изтърпи тези ми слаби моменти.
- Какво беше първото, което й каза след успешния финал?
- Благодарих й, не помня много заради страхотните емоции на финала.
- Това ли е най-изтощителното ти преживяване, с което си се сблъсквала до момента?
- Да!
- 5 дни и 22 часа е страхотно постижение за жена. Смяташ ли, че "Ком-Емине" може да се измине още по-бързо и би ли "си го причинила" втори път?
- ДА! ДА! Със сигурност може да се измине много по-бързо. Това е едно изключително дълго предизвикателство, многодневно е... Не предполагах какво нещо ще ми се случи и как ще реагира организма ми на всичко това. Сега след като вече зная, смея да твърдя, че е възможно да се направи по-бързо от жена. Също мисля, че има някои грешки, които може да се изчистят, а и вече съм наясно поне за едни 600 километра какво мога да изпитам физически. Бих си го причинила втори път, но засега в главата ми картинката е по-близка до турист с раница... или със ски, а не бягащ човек.
- Най-ценният човек за теб - прекрасният ти син Натаниел, те очакваше с трепет на финала в 3 часа след полунощ. Изненада ли беше за теб?
- Очаквах го, разбира се. Но не очаквах, че с това си бягане ще се издигна в майчинската йерархията и от "Супер майка" ще стана "ВЕЛИКА майка", поне в лицето на сина ми. Много го обичам!
- Усмивката! Как го правиш? Дори след изтощителните 400-500 километра, пак намираше сили да се усмихнеш на всеки срещнат в гората, всеки аплодирал те?
- Тя си идва отвътре. Сигурна съм, че имаше етапи, преминавайки през които усмивката я нямаше, но се радвам, че въпреки всичко на финала тя си беше там. Искрената, идваща отвътре... моята си усмивка.
- През цялото време към теб имаше прикрепени пейсъри, как ти помагаха?
- Насърчаваха ме, мотивираха ме, караха ми се на моменти, носеха в себе си допълнителен багаж. Бяха ми най-голямата опора по трасето между пунктовете. Изтърпяха много, ама наистина много. Сигурна съм, че на финала им беше писнало от мен. Извинявах им се много пъти, за всичко което трябваше да изтърпят, но май е по-готино вместо тези извинения просто да им благодаря. Ама наистина много им благодаря.
- Последните години записа редица успехи в ултрамаратоните, как се запали по дългите бягания?
- Заради моя брат, който е любител бегач, дори бих казала "сезонен" любител бегач, защото бяга сякаш през определени сезони само. Той се беше записал на "Витоша 100" и аз реших да направя същото и да бягам с него, за да го контролирам, защото той има диабет. Но след като той се отказа на 30-тия километър, а аз реших да продължа и до финала преминах през нечовешки (за тогавашните ми представи) болки, то тогава се влюбих в тези бягания. Иначе съм си по дългите дистанции без значение от спорта.
- Многократна републиканска шампионка си по ориентиране, ски бягане и ски ориентиране, участва на две зимни Олимпиади, ще те видим ли и на трета - Пьонгчанг 2018?
- Със сигурност ще ме видите да се опитвам да завоювам квота за Пьонгчанг 2018.
- Обикновено по колко километра на ден тичаш и след "Ком-Емине" колко време мислиш да почиваш?
- Бягам различно, в зависимост от тренировъчния ми план. Имам дни с по само 6 километра, а имам и такива с по 60 км. Но също така обичам и много други активности в планината и на открито. След "Ком-Емине" не искам много дълга почивка, но зная, че за да мога да продължа, да натоварвам организма си пълноценно, то той трябва да се възстанови напълно.
- Рекордьорът на "Ком-Емине" при мъжете Кирил Николов - Дизела (4 дни и 13 часа) помагаше ли ти?
- Да. Той също много се радва на успеха ми. За всичко, което се бях сетила, го бях питала предварително. Но сега, ако мога да върна времето, бих го попитала още няколко неща. А относно съветите му, той определено не си ги пестеше, споделяше ми всичко.
- С колко чифта маратонки пробяга 600-те км?
- Четири. Първите използвах само 40-ина километра. След това "Salewa ultra train" (моят си номер 40) до Узана. От Узана стартирах с 41 номер от същия модел маратонки. И само за последните 40 километра търсих каквито и да са маратонки, но само да бъдат номер 42 и нагоре, защото стъпалата ми вече бяха много подбити и исках да ми бъде по-свободно на краката.
- Имаше ли изгубвания по трасето?
- Нямах никакви грешки и загубвания по трасето. Почти през цялото време се навигирах с часовник - Polar V800.
- Какво ти направи впечатление из Стара планина, имаше ли отпадъци по маршрута?
- Беше чисто, но към края доста прашно. Просто настилката си е такава и прахът прецака доста гърлото ми.
- Какво обичаш да правиш в свободното си време?
- Ако не ми се спи - чета, гледам филми, срещи с приятели, игри и разходки с Натаниел, леки кулинарни експерименти... или просто навън в движение. Но имам и моменти, когато искам само да седна и да наблюдавам, на спокойствие.
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ
