- Г-н Йорданов, наскоро пак бяхте преизбран - спечелихте изборите на 22 април със смазващите 100:0 гласа!
- Така е. Доверието на колегите може само да ме радва. Надявам се да го оправдая. Не обичам много да говоря. Но делата, които съм свършил, красноречиво бяха изразени в числа на това събрание. Там имаше уважавани хора, които ме подкрепиха.

Моята победа
на изборите е
едно признание

за дългогодишната ми работа, за всичко, което съм свършил. Мисля, че в тези трудни времена за българския спорт трябва да сме обединени, а не да се делим.

- Защо срещу вас не се изправи нито един опонент за шефското място? Имаше вариант Георги Мърков и Димитър Джамов да ви бъдат опозиция. В крайна сметка те се оттеглиха. Джамов бе издигнат от клуб "Илия Павлов", но получи само два гласа, с един повече от преди 5 години и си направи самоотвод. Кандидатурата на олимпийския, световен и европейски шампион Георги Мърков бе издигната от клуб "Левски". Именитият ни борец джентълменски се оттегли, след като видя смазващата подкрепа на мнозинството към вас...
- Не мога да коментирам моите колеги. В последния момент се отказаха. Може би са преценили, че нямат шансове. Нека да има кандидати. Хубаво е за българския спорт, ако има конкуренция. Така се покачва и качеството. На преден план излиза по-достойният, по-добрият. Повече успехи ще има и борбата по този начин. Подобна ситуация дано да се създаде и в отделните категории. Така ще имаме повече състезатели и повече медали от големи първенства. Конкуренцията е важна и ценна във всички области на живота.

- Броени дни след събранието, което ви гласува пети пореден мандат обаче Димитър Джамов излезе и каза, че е оттеглил кандидатурата си, защото не играел в “свирен предварително мач”. Той даже пророкува, че след Олимпиадата всички сте щели да си подадете вкупом оставките. Как ще коментирате подобни изявления?
- Всеки има право да казва и да си мисли, каквото иска и каквото намери за добре. Делегатите решават как и какво да се гласува. Не съм присъствал на никакъв предизвестен мач. Смятам, че всичко беше много ясно и нищо не остана скрито. Имаше и много журналисти, които наблюдаваха цялото събрание.

- Вие сте шеф на нашата борба от 1998 г. досега. Коя беше най-голямата ви грешка през тези години?
- Това, че така и не успяхме през тези години да стигнем до олимпийско злато. И в Пекин 2008, и в Лондон 2012 г. трябваше да имаме олимпийски шампиони. И двата пъти малко не ни достигна. Знаете, че Станка Златева беше основен фаворит за титлата, но късметът й изневери. Медали имаме, но винаги най-много е тежало златото. Това най-трудно се постига. Напрежението може би изигра и лоша шега на Станка, защото всички очакваха от нея да ни зарадва и това като че ли я пречупи донякъде. Не издържа на огромното напрежение.

- А като ваш личен успех кое отчитате?
- Като гледаме какво се случва в останалите спортове, мога само да се радвам, че нашата борба все още е жива. Навремето викаха на борбата “най-българският спорт”. Най-важното е, че при нас няма разделение. Успяваме да се сплотим. Е, нямаме такива възможности, както беше навремето, но правим всичко по силите си да оцеляваме. Избягваме, колкото се може, скандалите. Важното е да има успехи. Има ли медали, всичко е наред. Има, разбира се, какво да се желае в тази насока, но основната ни цел е да продължим традициите. Правим го, макар че е много трудно. Състезателите са налице, но

липсва
качествена
конкуренция

във всички категории. Мечтаем да са повече, но какво да направим? Такива са времената. 

- Олимпиадата в Рио де Жанейро вече е на хоризонта. Колко медала да очакваме от Бразилия?
- Рано е още за конкретни прогнози, но се надявам не само на сребърни и бронзови медали, но и на титла.

- Станка Златева ли е най-голямата ни надежда за отличие? Ще я запазим ли за борбата?
- И ние,  и тя правим всичко възможно. Дали сме й възможност да се готви както в чужбина, така и при нас. Всичко, което е необходимо, сме го обезпечили. Разчитаме и ние, не само аз, но и цялата българска общественост, на Станка. Тя има още възможности. Дано да ни зарадва. Златева заслужава да увенчае блестящата си кариера и с олимпийска титла. На два пъти шансът я изостави, дано този път да бъде с нея.

- Вие бяхте един от основните инициатори за запазването на борбата в олимпийското семейство. Какво ново има в това отношение? Имаме ли повод за радост?
- За тази кауза работиха много личности и институции. Видяхте каква вълна от протести се надигна по целия свят в защита на любимия ни спорт. Променихме мнението на някои хора от МОК. Наистина, Международната федерация допусна някои грешки, но те не могат да бъдат причина да ни вадят от Олимпиадата. Ние продължаваме да отстраняваме появилите се проблеми и конфликтни ситуации. Въведоха се новости в работата на световната централа. Нашите опоненти имаха претенции, че не пускаме жени в ръководството. В момента вече има доста представителки на нежния пол в ръководните органи на борбата. Направиха се доста промени в съдийството и в правилата на борбата като цяло. Отзивите от страна на МОК са добри, но ние ще продължим да работим в тази насока.

- Върнаха ли ви златния медал от Атланта, който демонстративно предадохте в знак на протест срещу изваждането на борбата?
- Това е друга тема. Важното е, че успяхме да запазим борбата в лоното на олимпийските игри. За мен най-важното е малките борци да продължат, да имат цели и скоро да ги видим на олимпийския връх.

- Привлякохте в екипа си доказани професионалисти като Гриша Ганчев и Младен Михалев. Натоварихте и младия Николай Гергов с нови отговорности...
- По предложение на Младен Михалев Управителният съвет вече ще е от 13 души, а не от 11, както бе досега. Членовете на управата предложих аз и бяха гласувани анблок: Гриша Ганчев, Младен Михалев, Никола Гергов, Валентин Гецов, Огнян Макавеев, Бисер Страхилов, Методи Пенев, Пламен Пенев, Тодор Ангелов, Евгени Стамов, Рахмат Сукра, Васил Сайменов. Аз влизам по право като президент. Същевременно бяха направени промени в Устава на федерацията. Изборът на президент вече ще става на 4 години, а не както бе досега на 5. Има и други хора, които помагат на българската борба, а и на спорта като цяло. Всички имат определени заслуги. Има и такива колеги, които не намериха място в управителния съвет на федерацията. Не искам да подмина и техния принос. Те и в бъдеще ще помагат. Ще разчитам много на тях. Предстоят ми още разговори. Ще привлечем и други хора към УС, макар и не официално. Александър Томов, Георги Мърков, Петър Киров винаги имат място при нас. Това са силни и достойни хора, дали много на нашия спорт. Те също ще имат ангажимент и ще продължат да помагат.

- Приехте бюджет от 2 608 080 лева за 2015 г. Достатъчен ли е той?
- С тези пари ще осигурим подготовката на националните отбори. В сумата влиза класическа борба, юноши, жени, кадети и т.н. Ще ни позволят да участваме на големите първенства.

Смятам, че
бюджетът ще
ни стигне

но, естествено, на всички ни се иска да има и повече пари (б.р. - смее се). Така ще можем да подпомогнем центровете и треньорите. Ще ги стимулираме да работят по-всеотдайно.

- Какво предстои през годината като състезания от международния календар?
- Аз съм максималист и искам най-доброто. Правим всичко, което можем, за да се чувстват добре борците ни и да не мислят за нищо странично. През лятото ще се проведат Европейските игри. Надявам се, че ще имаме шампиони и много медали, не само в борбата, а и в останалите спортове. Ние ще участваме с най-добрите и дано се представим добре. След това идва и Световното в Лас Вегас, където ще се раздават олимпийски квоти, след това има още два турнира. Ще бъде трудно, защото ще е в Америка, а там домакините са силни в борбата. Русия, Иран, Турция, Азербайджан, Япония и Китай ще се хвърлят здраво. Разполагат с огромни бюджети, но съм уверен, че България ще се представи достойно. Без история, няма бъдеще. Трябва младото поколение да тръгне по нашия път. Вярвам, че спортът възпитава и дисциплинира.

- Кой е най-ценният трофей в изключително богатата ви кариера? Олимпийската титла ли?
- Разбира се. На мен обаче всички титли са ми скъпи. Те са ми като деца. Един баща може ли да обича по-малко едното дете от другото? Не, нали? Много ценя и първата ми световна титла от Киев през 1983 г.

- А когато ви избраха за “Спортист №1” на България за 1989 г.  ли сте се чувствал най-щастлив?
- Не мога да кажа това. Винаги съм безмерно щастлив, щом видя някой българин на първото място на почетната стълбичка. Когато чуя националния химн, и ми трепва сърцето.

- Май така и не се появи достоен ваш наследник в категория до 52 кг?
- Не, напротив. След мен дойде Иван Цонов, който беше отличен борец. Той стана европейски шампион, медалист от световни първенства, трети на олимпиада. Преди мен не мога да подмина едно величие в моята категория – Баю Баев. Сигурно младите не са и чували за него, но той беше голяма фигура. Баю е четирикратен европейски шампион, световен вицешампион през 1965, 1970 и 1971 г. Като треньор също е с много голям принос  към израстването на поколения състезатели в свободната борба. Надявам се и в бъдеще да се появят наши наследници. Радослав Великов е голям талант, разчитаме на него. За съжаление през последните 1-2 години страдаше от контузии.

- Работили сте с много треньори. На кого от тях сте най-много задължен?
- Мой откривател е Георги Ачев. Започнах да се занимавам с борба в родното ми село Сандрово на 10-годишна възраст. С тънкостите на нашия спорт ме запозна именно бате Георги, който ме тренира от 1970 г. до завършване на спортното училище в Русе през 1978 г. Ако не беше той, нямаше да стигна до София. После отбих военната си служба в спортната школа на ЦСКА, където се подготвях под ръководството на Янчо Патриков от 1978 до 1980 г. Те двамата най-дълго време са били с мен.

- Какво става с  американския клуб “Фокскечър”?
- О, той вече не съществува. Разпадна се. Закрит е.

Няма го вече
“Фокскечър”