Българският нападател Валери Божинов прибра 900 000 евро за 4 месеца в китайския Мейджоу Хака и се раздели с клуба. Само дни по-късно той подписа договор с швейцарския Лозана и започна подготовка с тима. 31-годишният офанзивен футболист ще играе за 13-и различен тим в своята кариера. Божинов може да се похвали зад гърба си периоди във Фиорентина, Ювентус, Манчестър сити, Спортинг (Лисабон), Левски и Партизан. Валери е винаги в устата на феновете дали заради песни в колата и поздрави към свои приятели, дали заради футболните си умения или заради подвизите си на любовния фронт. Нападателят даде ексклузивно интервю пред Юри Славчев за БЛИЦ СПОРТ, в което говори откровено за нещата от футбола и живота.

- Валери, как се чувстваш в новия си клуб? Успя ли вече да усетиш обстановката?
- Супер. На професионално ниво е всичко. Не съм ти звъннал нито веднъж да се оплача (смее се). Швейцария е бяла държава, а Лозана има голям треньор, който пък разполага с отличен щаб от италианци и испанци. Всяка сутрин в 8:45 имаш закуска и всички заедно трябва да сме на нея. На базата всеки ден си имаш свой профил в един айпад. Натискаш на своя профил и компютърът ти задава въпроси – как си спал, колко си изморен и т.н.. След тренировка пак на айпада отговаряш на въпроси. Дали е тежка тренировката, отговаряш с оценки от 1 до 10 за различните занимания, за това как са те накарали да се чувстваш и т.н. Все пак това е Швейцария. Отборът иска да направи нещо голямо. Да, няма как да станем шампиони, но със сигурност ще се борим за местата в Лига Европа.

- Звучиш доста оптимистично…
- Настроен съм много добре и имам голяма амбиция да се докажа тук. Да постигна това, за което съм дошъл. Да помогна на отбора да постигне целите си. И пак казвам, че е на изключително ниво всичко в Лозана. Треньорът е голям професионалист. Всяко едно занимание е с различен характер и конкретна насоченост. Всичко се прави с топка, набляга се на тактика и техника. Всичко е изчислено. Днес примерно само статични положения. Няма така – „айде давай“ и днес всичко да се прави. В щаба има 6-7 човека на много високо професионално ниво.

- Като, че ли изненадващо бързо стана трансферът..
- От доста време се говореше, просто имах действащ договор с Мейджоу. Най-много ми помогна Николай Жейнов. Той направи връзката с отбора, каза ми, че имат интерес и помогна много. Направи така, че да се чуя с треньора и да се уточним. Аз имах чисто футболни питания – стил на игра, какви са футболистите. И треньорът ми каза, че има млади и перспективни играчи, но има нужда и от опитни футболисти да вдигнат нивото и класата. И всичко, което ми каза, е истина. Очарован съм от това, което видях до момента.

- Толкова ли е лошо в Китай?
- Най-лесно е да кажа, че беше лошо или да критикувам. Но не съм крил, че отидох заради финансовата гледна точка. Не знаех, че футболът там е на такова ниво. Има и позитивизъм, има и негативизъм. Едно голямо изживяване беше за мен и много ценен опит. Има много добри отбори и много добре организационно в Китай, но в Първа лига. Там е друго, докато във Втора лига нивото е много ниско. Все пак аз съм благодарен на хората там. Това възнаграждение, което получих за за 4 месеца, няма къде да го получа в Европа. Може би само Златан Ибрахимович е получавал толкова пари – като го разделиш на месеци. Най-лесно е да ги плюя по български, но аз не съм такъв и съм им благодарен. Не успях да се адаптирам. Но пък получих това, за което отидох.

- Какво ти липсваше най-много там?
- Лиспваха ми децата ми. Липсваше ми и професионалният футбол. Да отидеш щастлив на тренировка, както съм тук сега. Да бъде всичко на професионално ниво, както е сега в Лозана. Това го нямаше в Китай. Тук има GPS-и и не може да се криеш или да не си даваш зор на тренировките. Исках да се боря за победа, да бележа и да печеля. Затова се върнах в Европа. Да, Швейцария не е от топ първенствата. Не е Англия, Испания, Германия или Франция. Но се нарежда веднага след тях и е на много високо ниво.

- Стана ясно, че най-трудно ти е било в Китай, а къде ти беше най-добре?
- В Италия се чувствах най-добре, а след това в Сърбия. Надявам се третата страна да е Швейцария.

- Защо толкова заобича Партизан? Това подразни доста феновете на Левски, които дори ти писаха коментари в социалните мрежи…
- Няма за какво да се дразнят и да се чувстват пренебрегнати феновете на Левски. Двата отбора са от различни страни. Това, че имам симпатии към Партизан не трябва да дразни привържениците на Левски. В Сърбия станах голмайстор на Партизан, играх в Лига Европа, получих голяма любов от феновете. Година и половина не е малко и всички показаха голямо уважение към мен и ме приеха като свой. Аз не крия, че съм левскар и ще си остана такъв. Играх в много труден момент на стадион „Георги Аспарухов“, но бях част от юбилея и съм благодарен за това. Видях какво е Левски, какви фенове има. Не мисля, че съм пренебрегнал привържениците на Левски. Напротив. В България бих играл само в Левски и ако един ден реша да завърша кариерата си в България, ще бъде в Левски. Публиката, чувството да носиш екипите на Партизан и на Левски, подкрепата от трибуните. Това го имат само тези два отбора в целия свят!
 

- Много хора знаят, че ти дари и средства за организирането на 100-годишния юбилей на Левски…
- Така съм почуствал и така съм направил. Не съм го направил, за да ме обичат или да направя впечатление на някого. Тогава просто почувствах, че искам да го направя, а и клубът беше в труден момент и имаше нужда от това. Осъзнал съм какво е Левски и за мен беше удоволствие да помогна без никаква цел и съм го направил без да се замисля.

- Има някакво съжаление в теб за развитието на кариерата ти?
- Човек винаги може да съжалява за някои мнеща. Има съжаление, че не останах да играя в Италия. Не останах в голям клуб, в който да изкарам дълги години. Съжалявам, че сега можеше още да съм в Италия, а не да обикалям света в различни клубове. Не можах да остана по-дълго и да завърша кариерата си там. Но така е било е писано. Човек не знае какво ще се случи в живота. На 31 години съм. Не съм млад, но не съм и стар. Ще видим какво ще стане занапред.

- А в личен план?
- Личният и професионалният план вървят заедно. Едното се отразява на другото. Всеки един човек допуска грешки, аз също. Направил съм си изводите. Сега искам да вървя напред и да се подобрявам във всякакво естество. Вече се чувствам по-улегнал и мъдър. Няма вече избухвания, сега премислям нещата, разсъждавам  по друг начин. Както се казва – броя до 10 преди да кажа нещо. Не съм избухлив, нервен. Улегнах и съм по-спокоен като човек. Винаги ще я има емоционалността в мен, но сега мисля по-правилно и по-спокойно.

- Дразни ли те непрестанното надничане в личния ти живот?
- Не. Напоследък чак толкова не. Хората, които ме познават, знаят за какво става въпрос. Аз съм такъв човек – забавлявам се. Много хора имат клипове и това не значи, че правя нещо лошо. Нито крада, нито убивам някого. Просто се забавлявам.

- Би ли станал певец? Един дует с Цеца може би?
- (смее се) Чак толкова не. Аз съм такъв – весел човек. Ето един Джон Тери пее. Какъв е проблемът? Аз не съм Джон Тери, но иска да попитам цяла България: Какъв е проблемът Джон Тери да пее?

- Кой е най-добрият ти приятел сред футболистите?
- Не искам да казвам конкретно име, за да не засегна някого. Имам уважение към всички. Разбирам се добре с колегите си. С всики се държа добре, както и те с мен. Уважават ме и аз тях. Няма да казвам само едно има. Всички знаят, че Валери е добър човек и знаят, че съм добър приятел и могат да разчитат на мен.

- Има една снимка, на която голяма част от италианския национален отбор стои около теб и те слуша внимателно, докато ти говориш. Как успяваш да печелиш това уважение и този респект?
- Знам за коя снимка говориш. На нея всички около мен знаят кой е Валери Божинов. Знаят, че съм ги наказвал. Вкарвал съм на повечето техни отбори в Италия. Играх дълго в Италия, в големи отбори. Познават ме и ме уважават всички. Не искам да омаловажавам или обиждам другите българи, които сега играят там, но… Дано стигнат моето ниво, да наказват отборите, които аз съм наказвал. Ивайло Чочев, Тонев, Гълъбинов. Пожелавам им да постигнат това, което аз в Италия. Като голове, като уважение. Цяла Италия знае кой е Валери Божинов. Сега се радвам много за Гълъбинов. Момчето стигна от Серия „С“ до Серия „А“. Това е труден път. Той има шанс да се докаже на най-високо ниво. Дай Боже и да ме надмине. Пожелавам му го. С много труд и постоянство се случват нещата. Дано успее.

- Срещна ли много предатели?
- Винаги има предатели в този живот и трябва да се справяме с тях. Това е нормално. Животът се върти постоянно. Знам на кого да разчитам и кои са ми приятелите. Знам обаче и много хора на какво са способни. Аз имам една любима поговорка: „Когато си на масата, стой до последно!“.  Защото иначе не знаеш какво става. Когато си тръгнеш, всеки започва да говори зад гърба ти, затова оставаш до последно на масата. Малко сме такива българите, нали знаеш.

- Какво може да те разстрои?
- Аз съм емоционален и когато ми се случи нещо, аз също мога да съм тъжен, да плача. Гладен не съм, но... Има неща, които да ме разплачат или да се почувствам зле, но ще ги задържа за себе си. Не искам да стават обществено достояние.

- Има ли някаква болка в теб? Нещо, което искаш да промениш или да кажеш на хората...
- Не, аз няма какво да променя. Хората са такива, каквито са.  Всеки сам трябва да се промени и да осъзнае много неща. Аз съм никой, за да променям хората или народа като цяло. Желая всички да са щастливи и България да се развива. Обичам родината си и искам хората в нея да са щастливи. Желая им го от все сърце. Това е!
Юри СЛАВЧЕВ/БЛИЦ СПОРТ