Точен, откровен до болка, леко емоционален, но и много хладнокръвен. Дарен от Бог не само с футболни, но и с човешки качества. Валентин Илиев умее да говори. Както „говореше“ с действията си преди години на терена.  А бащинското в него е впечатляващо... 

Срещаме се на преродената база на ЦСКА в Панчарево. Миро Арабаджиев от „армейската“ пресслужба дава идеята да седнем на едно от игрищата, за да бъдат съвсем идентични атмосферата и темите на разговора. Самият разговор с треньора на дубъла на ЦСКА пред камерата на БЛИЦ Live протече ето така… 

Хронология на интервюто

0,5-2 минута:
„Условията, които са предоставени от нашия собственик и от ръководството, са на много високо ниво. Бих казал, че се доближаваме изключително много до европейските стандарти“.

2-5 минута:
Има ли наченки във втория отбор един ден да видим силни имена в представителния състав на ЦСКА?
„Това е процес, който не зависи само от мен като старши треньор на втория отбор. Зависи от много фактори и футболистите са един от тях. Категорично мога да кажа, че има немалко футболисти, които показват страхотен потенциал. Дали ще стигнат до първия отбор, зависи от това как ние им помагаме и какво е тяхното отношение към процеса. Тук не визирам само тренировъчния процес, но и като цяло начина им на мислене. Начин на живот на терена и извън него. И най-вече дисциплина. Тя е разковничето. В много случаи тя се е оказвала препятствие за млади и талантливи футболисти. Важно е да си подреждат правилно приоритетите и това какво искат да постигнат. Не трябва да залитат от едната до другата крайност след един успешен мач и след един неуспешен двубой“.

5- 10:27 минута
Да се върнем назад във времето. Твоят род е армейски, футболен. Малко да поговорим за  баща ти Илия Вълов, бог да го прости. Той е част от звездния тим на ЦСКА през 1989 година и беше герой при дузпите с Рода (Керкраде). Тогава ти нямаш навършени 9  години, какво спомени пазиш.
„Много хора не знаят какво се случи преди реванша с Рода в Керкраде. Сестра ми беше в болница с 40 градуса температура. Татко не разбра, умишлено не го информирахме, за да не го притесним преди мача. Помня, че тогава живеехме в Слатина. Помня дузпите, как след това блокът буквално празнуваше и имаше едно постоянно движение по етажите. Прегръдки, поздравления. Така че от втория мач с Рода имам и приятен, и неприятен спомен. И от двете по малко.
Помня дузпата, която баща ми спаси на Гари Линекер, помня силния отбор на ЦСКА. Тогава имаше и голям колектив. Почти през ден се събираха баща ми и съотборниците му на кафе, на вечеря. Много обичах да ходя на мачовете на татко, идвал съм и тук на Панчарево, имаше басейн, в който съм се къпал“.  

10:27 минута
През 2002 година, когато е на 22 години, прави изненадващ трансфер от Ботев Враца в украинския Металург Запорожие.
„Пътувахме два дни с влак до Украйна с баща ми, нямаше как да си позволя тогава да хващам самолет. Подписах договор за 5 години, но изкарах два сезона и половина поради семейни причини. Големият ми син имаше здравословни проблеми. Това беше основната причина да се завърна в България през 2004 година. Направих го с ясната идея, че се прибирам без работа и че нямах два лева в джоба. Тогава десетина дни живях в Кнежа – родния ми град. Баща ми дойде и ми каза дали искам да отида на проби. Имало интерес от два отбора – Левски и ЦСКА. И моят отговор беше ЦСКА. Така дойдох на проби в ЦСКА. Аз нямах избор, защото имах дете (б.р. - големият му син Алекс), което имаше нужда от мен и от моята подкрепа. Малко грозничко звучи, но тогава бях готов да ям живи хора на Панчарево, защото животът ме беше поставил в ситуация, в която нямах право да избирам. Аз имах само един избор и той беше само напред“.

14:13 минута
Два пъти е шампион на България с ЦСКА – 2005 и 2008 година. Коя титла е по-сладка?
„Нищо второ не ми харесва, казано в рамките на шегата. Първото постижение носи много по-силни емоции. Това обаче не обезценява  втората титла, която пък показва постоянство и че не е случайност. Имахме солиден отбор. Като гледах с какви офанзивни футболисти разполагаме, ме беше страх на тренировките. Представям си какво им е било на противниците ни“.

15:55 минута
Има ли нещо пропуснато за гола ти на „Анфийлд“ през 2005 година, когато ЦСКА победи Ливърпул с 1:0?
„Винаги съм вярвал, че нещата са възможни. И се опитвам това да го предам на своите млади футболисти – независимо в каква ситуация ни поставя животът, трябва да се уповаваме на бог и да вярваме, че нещата са възможни. Когато полагаме необходимите усилия, постоянство, дисциплина и си подреждаме правилно пъзела, наистина се получава. Много малко хора обаче могат да оценят  качеството, наречено търпение. Това е изключително качество и ако съумеем да го изградим в себе си и го отстояваме, то може да ни донесе много позитиви. Излязохме със самочувствие на „Анфийлд“, но и здраво стъпили на земята, знаейки срещу кого излизаме. И че трябва да се надиграваме с Ливърпул. Тогава манталитетът в ЦСКА беше друг. Играехме мачовете с мисълта не дали ще бием, а с колко ще бием. На „Анфийлд“ не излязохме обречени и изплашени, а уверени и сплотени да се забавляваме. Но да се забавляваме в истинския смисъл на думата. Т.е. да изпитваме удоволствие от футбола, който играем. Особено на такъв стадион и срещу такъв отбор. Защото днес бъркаме изречението: „Да се забавляваме на терена“, превръщайки го в анархия и правейки си шега с футбола. И до ден-днешен се шегуват с мен за гола ми, че не съм искал да бия топката. Ясно и категорично исках да нанеса удар по топката към вратата“.

20:54 минута
2015 година – рухването на ЦСКА. Валентин Илиев напуска, а ЦСКА се озовава във „В“ група.  
„Имаше разговори да удължат договора ми, но на моето място беше избран друг човек. Имахме доста трудни моменти. Доста неща излязоха в медиите, които не отговаряха на истината. Най-вече свързани с мен. Не си правих труда да отговарям на най-различни хора. Просто не съм този тип личност – каквото има, го казвам директно на човека, а не през медиите. Исках да остана на „Армията“. Бях казал, че за мен няма значение дали сме в А група или във В група. Когато кажа нещо, дали е за футбол или личния ми живот, стоя зад думите.  Та тогава исках да остана в ЦСКА, независимо от отнетия лиценз и пропадането ни до „В“ група, но не се случи.
Имаше и детски измишльотини от наша страна няколко години преди това (б.р. – 2008 година), когато една тренировка тук на Панчарево започна с извадени джобове. Това не е нещо, с което трябва да се гордеем и със сигурност никога няма да го повторя“.     

24:40 минута
За Джиджи Бекали, президента на Стяуа.
„Извън камерите той е друг човек, Когато няма прожектори и аудитория, той е друг. Бекали е златен човек. Остави приятно впечатление в мен. И до днес имаме комуникация. Искам да го поздравя за това, което продължава да прави в румънския футбол и в Стяуа. С него имам много, много забавни истории, но те не са за пред камера, а са за маса“.

26:39 минута
Играл е и в Украйна, и в Русия. Къде има повече приятели?
„Имам доста приятели и на двете места. Даже един от моите съотборници в украинския Металург Запорожие в момента е в България и живее тук на морето със семейството си. Често се чуваме с него. Поддържам връзка и с бивши съотборници от Русия“.

Приключваме разговора с пожелание синът на Валентин Илиев – Теодор, да продължи силното представяне на техния род и един ден да задмине и дядо си, и баща си. Стискаме си ръцете и всеки си тръгва по своя път  - Вальо към тренировките, а ние, екипът на БЛИЦ, към редакцията…
Румен ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
Оператор: Съйко СЪЕВ, снимки: Георги КОЛЕВ, монтаж: Антон ТОНЧЕВ