Величка Маркова е съпруга на футболната легенда Георги Аспарухов. Лита, както я наричат близките й, е родена в София, завършила е английска филология. Дълги години е работила в БНТ, а сега е пенсионерка. От 8-годишния си съвместен живот с Гунди има един син Андрей, който в момента е треньор в Бостън и е женен за Изабела- дъщерята на Павел Панов, друга футболна легенда.
Ако беше жив, на 4 май Георги Аспарухов щеше да навърши 68 години. По този повод БЛИЦ се срещна с вдовицата му Лита, за да разкаже за него и за живота си след нелепата му смърт на Витиня на 30 юни 1971 г.
- Лита, на какво се дължи този нестихващ интерес към Гунди?
- Явно е феномен. Нямам друго определение, както и да звучи това от моята уста. Иначе как да си обясним, че 40 години след смъртта му за него говорят баби, старци, деца и тийнейджъри. Че и жени! Освен че беше добър футболист, той беше много красив на терена, много елегантен. Много пъти съм казвала, че това, което правеше, беше изящно и красиво и, от друга страна, беше земен и много приятен човек. Когато трябваше да се прави паметникът му на гробищата, занесох снимки на един скулптор и той ме попита дали нямам снимка, на която да е сериозен. Почти всички снимки са с усмивки. Жалко, че много от тях изчезнаха от дома ми.
- Как приемаш последния вариант на идеята за къща-музей на Гунди?
- Наближава 4 май - рождената дата на Георги, и по традиция се появяват всякакви провокации. Така ще нарека безбройните издевателства над нас. Според мен не е добро хрумване, дори само заради това, че колцина са българите, които обикалят музеите. На откриването ще дойдат хора и после ще запустее, както става с много други музеи и къщи на известни и заслужили личности. Българинът не обича музеите, не почита паметниците. Освен това защо трябва да се лиши семейството на Лидия - сестрата на Георги, и съпругът й Димитър Каров, които от пролет до късна есен живеят в къщата в квартал “Слатински редут”. Всяко лято от Италия си идва и тяхната дъщеря - бившата волейболистка Стефка Карова с детето да си изкара ваканцията в родната къща на вуйчо си. Освен това фамилията вложи много свои средства в този дом - това не е същата къща от детството на Гунди. Нека да има живот в там. Аз също често ходя на Редута. Това са най-близките родини на Георги.
- Как я караш днес?
- Не мизерствам, живея си както обикновено и както съм свикнала от години. Имам си две котки Лъки и Малчо, превеждам от английски разни неща, чета. Обади ми се председателят на СК ”Левски” Стоян Хранов много разтревожен: “Казвай да помагаме”... Прочел по вестниците, че не свързвам двата края. Наистина се възмутих! 40 години след смъртта на Георги има хора, които се дразнят от него. Визирам последната случка с оскверняването на лобното място край Витиня... Нямат ли чувство за грях? Винаги тръгвам със страх за Централните софийски гробища. Заливаха гроба му с нафта, с бензин, късаха и отмъкваха табелите с неговото име, хвърляха празни бутилки с бира и още, и още...
- Как е синът ти Андрей в Бостън?
- Говорим почти всеки ден с него и съпругата му Изабела по скайпа. Всъщност Изабела ми каза за последното издевателство над паметта на Георги и Котков. Андрей е много добре в Бостън – гордея се с него, започна от “нулата”. Бях им на гости, но предпочитам те да идват. За съжаление тази година ще бъде много зает с летните кампуси и трудно ще се откъсне. Андрей наследи от баща си много ценни качества - човечност, почтеност, деликатност. Взел е и маниерите му. Винаги съм била убедена, че славата на баща му бе голямо бреме за Андрей.
- В какви отношения си със съпругата и дъщерята на Никола Котков?
- Със съпругата Катя нямаме никакви контакти, докато с дъщерята Муцето /Мария/ от доста време сме приятели във Фейсбук. Мария и Андрей също са приятели и си пишат редовно. Тя ми се извини за измишльотините, които трябваше да прочета в един столичен вестник – “били я подвели”. Прието...
ЕЛЕНА КОЦЕВА