Предаването „Код Спорт“ по ТВ+ представи поредната среща на двама кавалери на „Златната топка“ - интервюто на Христо Стоичков с Олег Блохин, един от най-великите футболисти на бившия Съветски съюз, който е роден в Украйна. Точно 20 сезона този истински великан на футбола е играл в родния си клуб Динамо (Киев). В 433 мача за украинския гранд той вкара 211 гола. Завърши кариерата си с една година в кипърския Арис (Лимасол). 1975 година е най-славната в неговата кариера. С Динамо триумфира в турнира за КНК и Суперкупата на Европа. Прави истински фурор с изявите си, като впечатляващият рейд по терените му носи най-голямото индивидуално признание - „Златната топка“. След края на кариерата си два пъти води националния отбор на Украйна на финали – веднъж на световно и веднъж на европейско първенство.

- Олег Блохин, благодаря ви, че ни приехте във вашия дом!Гледал съм ви как играете не само тук, в Киев и все още съм впечатлен. Как сте?
- Благодаря за вниманието. Аз и семейството ми сме добре.

- Олег, първо кажете, моля ви, помните ли Лев Яшин?
- Аз бях малък, когато Яшин вече приключваше с футбола. Бях твърде млад и не успях да отида на прощалния му мач. Но той бе велик играч. Още повече беше първият от съветските футболисти, който получи „Златна топка“. И най-важното в случая е, че Лев първи и все още единствен от вратарите има този приз. Досега нападатели, защитници и халфове са носители на този приз, но вратари - не. И това също показва, че Яшин беше феноменален.

- Какво символизираше Лев Яшин за  Съветския съюз в онези години?
- Мисля, че беше легенда.

- Познавахте ли го, успяхте ли да се сприятелите?
- С него се сприятелихме на моя прощален мач в Киев през 1989 година.  Тогава той дойде. Говорихме си много топло. Но вече беше много болен. Велик човек!

- Помните ли 1974 година, когато играхте срещу Чили?
- Това беше през 1973 година на „Лужники”, тогава играхме с Чили. Мачът завърши при резултат 0:0. Всъщност, ние трябваше да летим до Чили, но тогава там стана държавен преврат. На власт дойде генерал Пиночет и ни казаха, че футболните стадиони са превърнати в концлагери. Затова и ЦК на комунистическата партия не ни пусна. Пропуснахме световното през 1974 година в Германия. Това беше голямо разочарование за нас, защото партийните ръководители решиха нещата,вместо нас.

- В това всъщност се криеше и моят въпрос. Тогава бяхте най-изявеният футболист, а не отидохте на световно  първенство…
- През тези години бях още много млад играч, а изключително популярни по света бяха  Кройф, Бекенбауер, Герд Мюлер и особено националният отбор на Холандия, който в онова време, както казваха, играеше тотален футбол.

- Значи ли това, че ФИФА тогава не е защитила Сборная?
- Мисля, че да. Защото ние предлагахме да играем на неутрален терен в Германия. И не ни разрешиха.

- Отдавна се познаваме и отдавна искам да ви питам - усещахте ли някаква безнадеждност, че никой не ви е защитил и искахте ли някой да застане във ваша подкрепа?
- Нищо не можехме да направим. Беше обидно да не попадна на финалите на световното, но в живота понякога така се подреждат нещата, че някои от най-големите футболисти пропускат дадено световно първенство. Просто защото националният отбор не играе. Или не участва на европейско. Това се е случвало. Но тогава беше комунистическа система, починена на ЦК на комунистическата партия и ние нищо не можехме да направим.

- Помните ли момента на голямата трагедия, която се случи в Украйна през 1986 година, малко преди мача Динамо (Киев) – Атлетико (Мадрид)? Как се чувствахте?
- Първо, никой не знаеше за Чернобил, а след това определено имаше паника. Някои изпращаха семействата  си, други оставаха, но беше факт - имаше паника. И второ, тогава на световното пишеха, че сме печелили, защото сме били заразени с радиация и затова сме бягали бързо и сме играли добре. Така писа чуждестранната преса. Но това няма значение, защото трагедията беше голяма.

- Всички помним тези мачове и как вие играехте тогава - на високи обороти, независимо има или няма радиация. Тогава Динамо победи Атлетико с 3:0, а след този успех се заговори за експреса Динамо (Киев)...
- Но и Христо Стоичков също притежаваше голяма скорост и добра техника, нали?  Всъщност тогава на мен ми беше трудно да играя. Бях на 34 години, освен това имах травма и до последната минута не знаех дали ще изляза на терена.

- Когато през 1975 година разбрахте, че ще получите „Златната топка“. Каква беше първата ви реакция?
- Не повярвах. Казах си, че това е шега. Защото на 22 години да получиш „Златната топка“... Изобщо не очаквах. Още повече, че играех в Съветския съюз. Къде можеха да ме видят? Не  играех в Байерн (Мюнхен), например. Обикновено даваха приза на Бекенбауер, на Кройф и на други  известни футболисти... По-късно на Стоичков… Все футболисти, които играят в Барселона, в Милан, в Аякс или Байерн. А да играеш за Съветския съюз и да получиш „Златната топка“ беше невероятно. Затова и не повярвах.

- Вече минаха толкова години. Но какво беше първото ви усещане, когато се докоснахте до „Златната топка“?
- Случи се много отдавна - преди 43 години. И всъщност я получих не през 1975 година, а през 1976-а на стадиона на Байерн в Мюнхен. Не знам защо, но не усетих нещо специално. Разбира се, беше приятно, много приятно. Мислех си, че цялата е златна и много голяма. Но се оказа сравнително малка и приятна.

- Вашата „Златна топка“ изглежда като нова. Вкъщи ли я съхранявате?
- Разбира се, вкъщи. Имам толкова много награди и съм направил нещо като малък музей в моя дом.

- После Игор Беланов и Андрей Шевченко също станаха носители на „Златна топка“. Какво значи това признание за вас тримата, за вашия клуб, за страната ви? Украйна получи тази привилегия да има трима с най-престижния индивидуален приз във футбола – „Златна топка“.
- Смятам, че това не е привилегия. Така се стече животът и смятам, че това е грандиозен успех на Динамо /Киев/. Защото само един велик клуб може да има трима носители на „Златната топка“. В този смисъл триото Беланов, Блохин и Шевченко е наистина голям престиж за самия клуб и за страната.

- Какво бихте посъветвали младите играчи? Какви качества трябва да притежават? Какво трябва да направят, за да заслужат „Златната топка“?
- За да прегърнат „Златната топка“, първо трябва безкрайно да обичат футбола. Не себе си във футбола, а самия футбол. И не парите, които ще дойдат. Ето защо Роналдо или Меси печелят „Златната топка“. Те имат пари и слава, но въпреки това продължават да играят футбол с огромна страст и да обичат спорта. И друго - трябва да играеш така футбол, че да оставиш следа. А ако спечелиш „Златната топка“, това ще ти остане за цял живот.

- Не смятате ли, че Андрес Иниеста заслужаваше „Златна топка“ в миналото, а Мохамед Салах днес?
- Иниеста отдавна е заслужил „Златна топка“, но така и не му я дадоха. Смятам, че Мануел Нойер също бе достоен за най-големия приз, когато Германия спечели световното в Бразилия, но пак я дадоха на друг. А Иниеста толкова години игра на високо ниво, че си заслужи абсолютно „Златната топка“.  Колкото до Салах - той трябва да вкара не един важен гол, а много такива и да играе много години на високо ниво. И вероятно тогава ще спечели и „Златната топка“.

- На 26 май миналата година тук се игра финалът в Шампионската лига. Преди това Украйна домакинства и на финалите  на европейското първенство. Какво означава за страната домакинството на тези събития от подобен голям мащаб?
- Мисля, че първо европейското беше колосален успех за Украйна, който ни даде сила и самочувствие като домакини на големи форуми. Не само домакинствахме на мача Реал – Ливърпул, но и на женската Шампионка лига в Киев. Той също стана част от забележителния голям успех за страната.

-  Ливърпул не успя да триумфира в Киев, а вие имахте ли фаворит?
-  Бих казал така. Не е важно дали на мен ми харесва Реал или Ливърпул, защото съм видял толкова много финали в Шампионската лига. Имало е отбор, който губи след първото полувреме с 0:3, а след това печели Шампионската лига. Да, този тим е Ливърпул. Но е имало и случаи, когато определен отбор да получавал много залози и да е фаворит на букмейкърите, че ще спечели, а в крайна сметка не успява и се проваля. Затова в подобни случаи не си слагам лед на здравата глава и залагам 50:50. Да предскажеш финал е много трудно, защото наистина всичко може да се случи. Кой можеше да допусне например, че Германия ще удари Бразилия в нейния дом със 7:1. Какъв резултат само? Фантастика!

- Помните ли, когато за първи път играхте на световно първенство? Какво беше чувството?
- Коленете, краката ми трепереха. Още повече, че първият мач през 1982 година бе срещу Бразилия в Севиля, при жега над 35 градуса...

- Когато разбрахте, че ще участвате на световно, осъзнахте ли на 100 процента, че ще представяте не само себе си, а националния отбор, страната си?
- Разбира се и друго не може да бъде. Ти отговаряш не само за себе си, а за това, което е написано на гърдите ти, кой герб стои там. Аз идвах от един марков отбор – Динамо (Киев) и за мен това беше нещо свято. А когато един футболист  първо идва в Динамо, после отива в Барселона например и навсякъде целува фланелката, аз в крайна сметка не разбирам кой му е в душата – Динамо (Киев) или Барса. За мен винаги е било важно какво пише на фланелката ми и никога не съм сменял отбора, герба си. Сега са други времената. Но тогава имаше колосален натиск в това отношение. И от страна на пресата, и от страна на комунистическата партия.

- Играл сте с много футболисти, но веднъж в съблекалнята ви се е появил млад играч – Игор Беланов. Какво бихте казали за него?
- Много, много бързо бягаше. Много. Беше слабичък. Базата ни беше в Конч-Заспа. И когато дойде този младеж се шегувахме, че ако ги нямаше мрежите край футболното поле, трябва да гоним топката 20 километра отвъд базата. Той не можеше да се спре с топката. Но след това във времето той започна да контролира скоростта си. После стана носител на „Златната топка“, а попаденията, които вкара на белгийците на световното в Мексико бяха луди голове. Той беше един от най-добрите и обичани от феновете в Сборная.

- Дошъл е в отбора млад, а вие вече сте били опитен. Слушаше ли вашите съвети?
- Разбира се. Ако не го направи – сваля обувките и си заминава! (Усмихва се). Шегувам се. По традиция винаги са се вслушвали при нас, ветераните. Сега не е така. Но преди момчето като види ветеран, ту чантата му носи, ту мрежата с топките разнася... Така беше прието. Сега се промениха нещата, но тогава работеше добрата стара школа.

- Мина още време и в Динамо (Киев) се появи младият нападател Андрей Шевченко. Видяхте ли в него някакъв потенциал за бъдещ кавалер на “Златна топка“?
- Не, аз тогава вече работех в Гърция. С него се срещнах, когато започнах да тренирам Сборная. И му казах:„Андрюша, ти играеш в Милан, който може да спечели Шампионската лига, но ако ти не играеш добре за Сборная, ще ти бъде трудно да заслужиш „Златната топка“.“ Бях откровен. А накрая така и стана. И когато ние отидохме на финалите на световното през 2006 г., моите предсказания се сбъднаха. И Милан, и Сборная се представиха добре и той ликува със „Златната топка“. Но той имаше още в началото на кариерата си колосален потенциал. Смятаха, че се е изстрелял нагоре заради това, че още млад е отишъл в Милан. Но пък ако беше трансфериран по-късно, щеше да му бъде по-трудно да се адаптира. И друго важно нещоШевченко се адаптира добре и бързо, защото започна да говори италиански. Веднага започна да учи езика и да се адаптира към начина на живот. Подчертавам го, защото сега много млади футболисти, които отиват в чужбина не искат да разберат, че всяка една страна си има свой манталитет и традиции. Има  си език и специфични отношения. И ти трябва да се слееш с този живот. В противен случай ще ти бъде много трудно, колкото и да си талантлив. Защото, ако ти не говориш на един език – в Барселона на испански, в Милан на италиански или аз, когато бях в Гърция, заиграчите става много сложно. Бих казал, че е невъзможно  да успееш без контакт и непосредствено комуникиране.

- Знаем, че във всяка една епоха има големи футболисти и не всички от тях получават „Златна топка“. Към този момент двама са властелините на този приз – Меси и Роналдо. Имаше пауза с Модрич, но изглежда, че тяхното време още не е свършило. Ще има ли следващо изключение?
- В някакъв момент тази ситуация ще приключи. Смятам, че Меси и Роналдо са двама велики играчи. Невъзможно е да се сравнят, защото всеки от тях играе по различен начин и е трудно да ги оцениш. Двамата са едни от най-добрите, играят на високо ниво вече толкова години. Печелят с фанфари в Шампионската лига и в първенствата от Топ 3, раздават се и за националните си отбори. Но смятам, че все пак ще се появи играч, който ще изпревари Роналдо и Меси, не може това да продължава вечно. Няма нищо вечно.

- Вие сте били нападател и определено ви импонират нападателите. Кой от тях двамата е по-ценен и ви харесва повече? От гледна точка на футбола?
-      Харесва ми и единият, и другият. Не си приличат един с друг и всеки играе своя футбол. Те не се равняват по никого. Уникални са , защото всяка година отбелязват по толкова много голове и успяват да покажат своята игра. Ето да вземем Реал и Барселона. Тогава когато Роналдо беше в Мадрид през последния си сезон, той не игра толкова впечатляващо, но пък отбеляза голове в Шампионската лига и се показа лидер в отбора по пътя към трофея. При Меси може в националния отбор да не му върви особено, но пък в Барселона е фамозен лидер. Меко казано е трудно да си представим Барселона без Меси. Налага се треньорът да се нагажда по Меси, ако иска победи. В крайна сметка – каквото и както да ме питате, не бих дал предпочитанията си за никой от тях двамата.

- Имахте ли фаворит за световното?
- Има традиционни фаворити начело с Аржентина, Бразилия. Каквото и да става, германците са в играта постоянно. Очаквах белгийците със своя хубав и млад тим да оставят следа, както и Франция, която обаче нанесе своя голям удар. Така се разви ситуацията. Както на европейското. Никой не мислеше, че Португалия ще спечели шампионата през 2016-а. Още когато Роналдо получи травмата, всички си мислеха: край, Португалия няма да спечели. Но спечели. Ето и Гърция, кой можеше да предположи, че някога ще спечели европейското първенство? Кой? В края на краищата  всичко зависи и от късмета, и от това как фаворитите ще преодоляват групите. Това е футболът и той не се променя!