Велизар Димитров е едно от емблематичните имена в историята на ЦСКА. Днес той отново е на „Армията” и е важна част от скаутското звено, имащо задача да наблюдава и подбира футболисти за тима. Роденият на 13 април 1979 година перничанин даде интервю пред агенция БЛИЦ.

-Вили, започвам с директен въпрос. Работи ли се по лятната селекция и да очакваме ли на „Армията” нападател от ранга на Каранга?
-Да, работим усилено. Независимо, че в момента сезонът не е приключил, трансферният процес при нас не е спирал. Целият екип действаме още отсега по лятната селекция. Обикаляме не само Европа, но и други континенти. Аз, например, бях доста време в Бразилия. Но няма как да изпадам в подробности. Естествено, че основната ни задача е да намерим качествен нападател като Каранга, но спирам до тук... Знаете, че ЦСКА най-после ще участва в евротурнирите и искаме да сглобим още по-добър състав. Такъв, какъвто нашият клуб заслужава да има.  

-Колко пъти трябва да наблюдаваш даден футболист в чужбина, за да ти грабне окото. И изобщо – труден ли е процесът за откриване на играчи, достойни да носят екипа на ЦСКА?
-Труден е. Нямаш право на грешки, тъй като се харчат средства за пътуване, наблюдаване на играчи, за лични условия и трансферни суми. Гледат се набелязаните футболисти по много пъти. Както в интернет, така и на живо. Да откриеш нещо качествено не е толкова трудно, колкото да го убедиш и доведеш в България. Такива момчета са наблюдавани от десетки други клубове и трябва да се действа бързо. Замотаеш ли се, ще ти го отмъкнат изпод носа.

-Мнението ти за зимните попълнения в тима?
-Минал е кратък период и не трябва да се правят генерални изводи. На някои им е нужно повече време за адаптация. При Каранга, когато го привлякохме преди година, не беше така. Но той е едно от изключенията. Даден футболист може да има прекрасни качества, но това не е достатъчно да се наложиш на новото място. Все пак сменяш държава, език, стандарт на живот. Особено ако идваш от друг континент. Ще ви дам пример, когато бях в Металург (Донецк). Тогава привлякохме известните днес в цяла Европа Дъглас Коста и Вилиян. За тях бяха платени общо 25 милиона евро! Но знаете ли какво се случи. Цели шест месеца не помирисаха терен в официален мач. Тренираха усилено, играеха само в контроли, за да могат достатъчно добре да се адаптират. Беше им дадено време. И в крайна сметка този метод даде резултат.

-Не смяташ ли, че напрежението в ЦСКА е огромно, тъй като предстоят битки на два фронта – Купа и титла? Още повече, че предстоят нови четири издания на вечното дерби.
-Чакайте сега. Нека припомня нещо много важно. В ЦСКА винаги напрежението е високо, когато играеш само за победа и гониш титла и купа. Няма как, това е ЦСКА! Тук целите и изискванията са огромни. Всъщност в такъв момент разбираш дали играчите могат да се преборят със стреса, да го превъзмогнат и да се наложат. Защото в ЦСКА освен да си добър с топка в краката, трябва да притежаваш две много важни човешки качества – хладнокръвие и постоянство.

-70-годишният юбилей на ЦСКА допълнително ли вдига напрежението в състава или обратното – действа стимулиращо върху футболистите?
- Мисля, че по-скоро има еуфория. Чака се с нетърпение 5 май. Дано имаме шансове за титлата, за да стане истински празник.  Така че – всичко зависи от треньора и момчетата.

- Ти ще бъдеш ли доволен, ако ЦСКА изпусне титлата и спечели само Купата?
- Не. Ще бъда доволен само и единствено при дубъл. Ако трябва да съм откровен, по-скоро бих прежалил Купата. Но в случая не е точно така, тъй като на полуфиналите ще играем срещу Левски. А всеки мач срещу „сините” е от огромно значение за ЦСКА.

- Три пъти си ставал шампион с ЦСКА. Коя титла беше най-сладката и кой най-трудната?
- Първата е най-сладка – през сезон 2002/03. До този момент не бях ставал шампион и радостта ми беше огромна. Отборът беше много силен,  записахме отлични резултати. При последната титла през 2008 година също, разбира се, се чувствах щастлив. Но тогава нямаше тръпка. Ние предварително си бяхме осигурили първото място и финиширахме с цели 16 точки преднина пред втория.  

-Участвал си в много вечни дербита – за кое искаш и за кое не искаш да си спомняш?
- Най-сладката е тази в края на октомври 2002 година, когато бихме Левски с 3:0 на „Армията”. Тази класика ни се отрази прекрасно. Не искам да си спомням за мача за Купата на България през пролетта на 2003 година – отново в Борисовата градина. Смачкахме ги левскарите, а те ни излъгаха с един случаен гол в последната минута. Казват, че никога ЦСКА не е имал толкова много положения. Кой ли не се изреди да обстрелва „синята” врата. Помня, че даже Гай имаше две чисти ситуации. За капак беше отменен редовен гол на Гъргоров.

-Каква е рецептата за надъхване на играчите преди такъв мач? Питам те, защото според мнозина духовната нагласа за подобни битки е от ключово значение.
-Ще ви разкажа за два интересни случая. Най-голямото, най-разтърсващото надъхване е дело на Стойчо Младенов. Беше преди въпросния мач с Левски през октомври 2002 на стадион „Българска армия”. Стойчо ни изненада със следното час и половина преди разбора в деня на двубоя. Пусна ни няколко видеозаписи, на които тайно са били интервюирани нашите съпруги, приятелки, майки и бащи. За целта операторът на тима Димитър Димитров е обиколил България, за да превърне идеята в реалност. Не може да си представите как се почувствахме и какви криле ни даде това видео. Повечето от нас настръхнаха и се просълзиха от думите и призивите на близките ни. Беше уникално. Подейства ни като допинг! По-късно, преди един друг мач с Левски, по моя идея беше пуснат запис на тима с най-паметните двубои от историята на ЦСКА. Това също имаше огромен положителен ефект.

-Кой е най-тежкият ти период в ЦСКА като футболист?  
-Отнемането на евролиценза през 2008 година, макар че аз вече бях продаден. Тъкмо бях пристигнал в Украйна, когато чух лошата новина. Тогава от ЦСКА поискаха шефовете на Металург да платят на един транш сумата по трансфера ми, въпреки че в договора имаше клауза това да се случи на три транша. Украинците се съгласиха и още на другия ден преведоха на куп всичките 450 000 евро. Мисля, че с парите са били изчистени част от дълговете на ЦСКА тогава.

- По-младите фенове не знаят, че преди години си играл за кратко в Литекс. Защо не успя да се наложиш там?
-Така е. През лятото на 1999 година преминах под наем от Миньор в Литекс. Играх в контролите и в евротурнирите – срещу Гленторан и в първия двубой с Видзев. На реванша в Полша обаче имах контузия. Литекс отпадна много драматично след дузпи, въпреки че имаше добра преднина от Ловеч – 4:1. След поражението настъпиха промени и всички, които бяхме преотстъпени, ни върнаха обратно в клубовете ни.

- Кой е футболният президент, който най-много ти е подавал ръка?
- Разбирал съм се с абсолютно всички. Включително и в момента с Гриша Ганчев, който прави чудеса ЦСКА да се върне там, където му е мястото.
Най-близък съм със Стефан Милушев – бившия шеф на Марек, който ми е кум. Виждаме се често при първа възможност. Милушев е направил много за мен не само като президент, но и като приятел. Радвам се, че имам щастието да познавам толкова добър и преуспял човек.  

- Може ли да разкриеш повече подробности относно разминаването ти с Порто през 2003 година?
- Тогава Жозе Моуриньо беше начело на португалския гранд. Порто ме наблюдаваше доста време, но аз не вярвах, че нещо може да се получи. В крайна сметка всеки гледа някого...  Един ден обаче останах безкрайно изненадан, след като в София пристигна един от помощниците на Моуриньо. Жозе го беше пратил, за да говори директно с мен. Това вече беше знак, че нещата стават сериозни. Паралелно с това стартираха и преговорите между двата клуба. Но поставената от ЦСКА цена бе променена два пъти и Порто се отказа. Впоследствие след години, когато преминах в Металург (Донецк), съотборникът ми Рикардо Фернандеш, който през 2003 година е бил в Порто, ми разкри интересни неща. Каза ми следното: „Моуриньо много те искаше. И беше сигурен, че ще те привлече. Даже извика по-опитните футболисти на тима и ги помоли да ти помогнат за адаптацията. Уточни, че трансферът ще стане всеки момент и че трябва ние, играчите, да ти подадем ръка”. Но така ми е било писано – разминах се с Порто.

- С какво ще запомниш престоя си в Металург (Донецк)?
- Само с положителни емоции. Шефовете, треньорите, играчите, феновете – всички бяха прекрасни. И до днес поддържам връзка с много от тях. Това бяха шест прекрасни години. Единствено военният конфликт в Украйна помрачи чудесната обстановка. Този ужас се отрази обаче негативно не само на Металург, но и на целия футбол в Украйна.
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
ВСИЧКО ЗА ПЪРВА ЛИГА
ПЪРВА ЛИГА, СЕЗОН 2017/2018 - ТЕЛЕВИЗИОННА ПРОГРАМА