Весела Димитрова, треньор на ансамбъла ни по художествена гимнастика, гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Тя и нейните „диамантени момичета“ ни накараха да се чувстваме горди с великолепния триумф на олимпийските игри в Токио, където завоюваха мечтаното злато. Димитрова е фаворит за приза „Треньор на годината“ в анкетата на в-к „Труд“. Приз, с който ликува вече два пъти – през 2017 и 2019 г. Изминалата седмица беше много емоционална за всички, които обичат художествената гимнастика, защото в „Арена Армеец“ се състоя грандиозният бенефис на олимпийските ни шампионки.

- Приветстваме за втори път в „Код Спорт“ Весела Димитрова – треньорката, която предизвика впечатляващото златно сияние на ансамбъла ни по художествена гимнастика на олимпиадата в Токио. В началото на това интервю, първо, искам да ѝ благодаря от името на нашите зрители, че само десет часа след невероятно шоу в бенефиса на нейния златен отбор в „Арена Армеец“, тя прие да застане пред нашата камера. Благодаря за жеста, респект, г-жо Димитрова!

- И аз благодаря.

Winbet - победата е на върха на пръстите! (18+)

- Звучи невероятно, но нямахте време да се порадвате с феновете. Заради „Код Спорт“, сте час по-рано в залата в петък на работа. Когато се договаряхме за разговора, ни обяснихте ситуацията с „луд умора няма“. В тази връзка колко лудост и откога има в успехите ви?

- Лудостта е един вид част от успеха. Ако не си достатъчно луд и достатъчно смел да скочиш с главата надолу в дълбокото, няма как да успееш.

- Как се чувствахте в „Арена Армеец“? На какви емоционални вълни се носехте?

- Беше една изключително емоционална вечер за мен. Аз толкова много се вълнувах, че едва сдържах сълзите си почти през цялото време, докато течеше бенефисът. Наистина не ми се иска да се разделям с тези момичета, тъй като те са наистина значителна част от моя живот, но както всеки един родител отглежда детето си и после е време да го пусне по своя път, мисля, че това е правилната стъпка, която предприеха. Наистина съм щастлива, че успях да работя с момичетата и да изпитам всички щастливи емоции, които ми донесоха.

- Раздели ли се сърцето ви между най-славния ни ансамбъл в историята, който каза сбогом на вярната си публика и новите момичета, които тръгват с вас към игрите в Париж 2024?

- Златният ансамбъл винаги ще остане в сърцето ми, но сега работата ми с новите момичета е едно огромно предизвикателство. Надявам се да работят и да се трудят със същата любов и отдаденост, което направиха предшественичките им. Обичам всичките си рожби, така че мисля, че и с тези ще имаме хубава спойка и ще направим хубави неща.

- Как видяхте вулкана от страст по трибуните? В кои моменти се разчувствахте най-силно в бенефиса?

- Почти през цялото време очите ми бяха насълзени, тъй като знам всеки един момент, усещала съм го от първо лице. Всяко едно вълнение на състезанието, всяко тяхно изиграване, това, което показаха във визитките им. Всяко тяхно излизане долу на килима и това, че хората толкова ги обичаха и им се радваха. Наистина беше голямо вълнение през цялото време.

- Нашите зрители ли са най-компетентни и най-темпераментни в света?

- Нашата публика е уникална. Световното първенство в София, европейското във Варна – това е такава емоция, все едно се намираш във врящ казан, толкова са силни аплодисментите и подкрепата им. Също така, както момичетата споменаха, испанските фенове са много темпераментни и много подкрепят нашия отбор. Но в България наистина публиката е уникална.

- Четири месеца след триумфа в Токио променихте ли се? Още ли сте в горната част на скалата на емоциите или работата ви по новия ансамбъл вече ви е обсебила тотално?

- О, не, в момента, в който се завърнахме от Токио, вече бях на съвсем друга вълна. Никога не съм се отдавала дълго време на емоциите, каквито и да са те. Това съм учила и моите момичета, че човек трябва да остане земен, да изживее щастието и радостта си, но оттук нататък ни чакат още много неща. Така че още от края на август съм вече на друга вълна.

- Какво остана скрито за нас от битката в Токио? Има ли нещо, което едва сега можете да ни споделите?

- Мисля, че толкова много се изписа и се изговори за самата олимпиада, че няма нищо скрито. Това е, което показват медиите, което говорят момичетата в интервютата, това е самата истина. Това бяха емоциите, това беше състезанието. Нямахме проблеми или някакви скрити неща, които не сме казали. Искахме всички хора да бъдат съпричастни с нашия успех.

- Следите ли реакциите на руснаците? От това, което избълваха техните медии, може да си помислим, че България е отнела едва ли не територия от най-голямата страна в Европа. Всъщност, реално не им ли отнехме нещо, което смятаха за вечно тяхно?

- Според мен те наистина приеха много трудно загубата, защото бяха сигурни в своя успех. Имаха 20-годишна хегемония на олимпийските игри, нямаха загуба. Но в никакъв случай не съм обръщала внимание нито какво говорят, нито какво пишат, защото аз съм абсолютно убедена, че този златен медал ни принадлежеше на нас и ни отиваше най-много. Чисто технически бяхме изключителна класа над останалите, както и над руския отбор. Но въобще, дори не съм чела какво са коментирали или говорели. Никакво внимание не съм обръщала на тези коментари.

- Там, на място заболя ли ви от тяхното отношение? За първи път ансамбълът на Русия е детрониран на олимпиада.

- Не, в никакъв случай не ме заболя. Това е тяхно мнение, а те така изразяват загубата, която понесоха. Дори не бях разбрала, че са подали контестация след тяхното изпълнение. Бяхме щастливи, доволни от това, което показахме. Всеки има право да изразява себе си, както прецени.

- Виждали ли сте се лице в лице с вездесъщата Ирина Винер, майката-закрилница на руската художествена гимнастика, която още не може да приеме поражението на „сборная“?

- Виждала съм я на състезания, тъй като тя пътува винаги с руския отбор, но пряк контакт с нея не съм имала.

- Помните ли първото, което ви каза Илиана Раева, президентът на родната федерация, след прегръдките и сълзите, разбира се?

- Да ви кажа честно, цялото състезание го помня в много детайли. Абсолютно мога да ви изброя какво съм правила минута по минута, но след медала нямам спомен какво ми се е случвало. Бяхме толкова щастливи, беше разплакана и тя от щастие, така че бяха едни бурни емоции.

- С какво най-вече спечелихме титлата?

- Спечелихме с изключителна игра чисто технически, гимнастически. Момичетата от ансамбъла бяха дори на по-високо ниво от индивидуалните гимнастички, които играха на олимпиадата. Спечелихме с много оригинални съчетания, които правехме през целия сезон. Спечелихме с изключителна игра на самото състезание. Абсолютно с всички прийоми на спорта спечелихме.

- Олимпиадата е състезание, което няма нищо общо с другите надпревари. Нещо по-различно като напрежение, като състояние на отбора, като пулс на отбора.

- Чувала съм и съм чела много интервюта на велики спортисти, които казват, че олимпиадата е най-различното състезание и няма нищо общо със световните и с континенталните първенства. Не го вярвах, но бях подготвена за това. Самото състезание при нас беше може би най-спокойното ми състезание в живота, защото ние се подготвяхме за него в продължение на пет години и сме изрепетирали всяко стъпване на килима, как да владеем емоциите си. Така че това беше едно от най-спокойните състезания за мен.

- Как реагираха на нашата победа в света на грациите, с какви чувства се сблъскахте? За руснаците вече стана дума.

- Останалата част от света на гимнастиката наистина бяха във възторг от нашата победа. Изключително много ни се радваха всички колеги, всички спортисти. Получихме огромни поздравления от целия свят. Може би това беше една дълго чакана справедливост в света на художествената гимнастика.

- Не смятате ли, че с нашата победа самата художествена гимнастика спечели, защото няма да се смята вече, че това „вторенство“ на олимпиадата, а наистина ще е истинско състезание оттук нататък?

- Още след победата на израелската гимнастичка Линой Ашрам, светът на гимнастиката си повярва, че може и да има някаква справедливост в нашия спорт. Това даде надежда на доста отбори от световна класа да имат самочувствието да се борят и те за първото място.

- Липсват ли ви грижите по олимпийските шампионки или работата с новия ансамбъл не ви дава ход на подобни чувства?

- В момента съм толкова ангажирана с новите момичета, правим новите постановки, правилникът е нов, а и подготовката по бенефиса беше доста изтощителна. Опитвам се да не се отдавам на емоциите, че ще ми липсват, защото те винаги ще бъдат тук, сред нас. Но сега наистина изцяло вниманието ми е насочено към новите момичета, тъй като те трябва да се подготвят изключително бързо. Предстои ни световно първенство в София 2022 г., което също е квалификация за олимпийските игри и трябва да сме на топ ниво.

- Как ги видяхте в дните преди бенефиса, по-различни ли са?

- Не, те са същите симпатични и скромни момичета. Подготвяха се изключително отговорно. И за миг не са се приели за някакви звезди. Наистина те са изключителни млади момичета.

- Разбрахме, че сте казвали на момичетата, че ги подготвяте за космонавти – какво означава това, разшифровайте ни го?

- Прилагала съм им всякакви видове тренировки, едва ли не надолу с главата съм ги въртяла, в преносен смисъл, за да бъдат подготвени на самото състезание и нищо да не може да ги изненада. Трябваше да работим върху психическата им устойчивост, за физическата издръжливост и много други неща, свързани с нашия спорт.

- Кога разбрахте за контузията на Мадлен Радуканова и как я мотивирахте да загърби болката и да играе на олимпиадата?

- Мадлен имаше проблеми още преди да заминем, но не знаехме, че са толкова сериозни. Там с лекаря на нашата олимпийска делегация направихме няколко интервенции и разбрахме в последствие какво се е случило с крака ѝ. Но на Мадлен в никакъв случай не са ми трябвали някакви разговори или думи, за да я мотивирам. Те бяха готови на всичко, за да играят и да спечелят медала. Просто единственото нещо, което ѝ казах е да стисне зъби, заради неистовата болка от счупената костица на стъпало. Тя със сълзи на очите преглътна и излезе да играе.

- Значи д-р Стругаров, който се грижи за борците, има вече принос и в художествената гимнастика.

- Д-р Стругаров, д-р Иван Иванов, въобще всички хора, които бяха там направиха всичко възможно Мадлен да може да играе.

- Определете с по едно изречение „златните момичета“, които вече наричат „диамантени“, апропо. Да започнем със Симона Дянкова.

- За тях ми е много трудно да говоря само с едно изречение. Симона е Капитанът, наистина капитан, обединителят, момичето с най-големия кураж. Не знам, не мога с една дума. Симона е капитан.

- Стефани Кирякова?

- Стефи е едно изключително дете, с много богата душевност. Всяка една от тях за мен е герой. Спомням си, когато се наложи Стефи да замени Ели в отбора. Тя дойде на едно състезание с грим, състезателна прическа и беше готова да влезе и да замести Елена. Още като беше резерва, Стефи винаги е била една изключително подготвена гимнастичка, която наистина можеше да замести останалите.

- Лаура Траатс?

- Лаура ми е такова слънчево същество, с нейната усмивка. Многократно съм казвала в интервюта, че Лаура е мечта за всеки треньор. Спортист, който нито една минута от нашите тренировки не е спестила някакво движение или не е направила нещо, както не трябва. Тя получаваше корекции, на моменти коригираше, никога не ми се е налагало да повтарям или да работя по-специално с Лаура. Лаура е наистина мечта.

- Тя ни гостува в „Код Спорт“ и като ни питаха какво е интервюто, казахме „слънчево“. Ерика Зафирова?

- Ерика е момичето, което последно се присъедини в отбора. Беше доста комична ситуацията, тъй като тя дойде от индивидуалното, трябваше да играе много бързо в ансамбъла. Попитах я: „Защо не си хвана обръча?“, а тя ми отговори доста чистосърдечно, че като е погледнала нагоре, е видяла три обръча и не е знаела кой да хване. Ерика е едно много разумно момиче, много спокойна по време на тренировките, много уравновесена, много технична в абсолютно всеки един аспект от нашия спорт. На Ерика може би съм имала най-голямо доверие, че ще направи всичко, както трябва по време на състезание.

- И Мадлен Радуканова, за която вече стана дума?

- За Мадлен или хубаво, или нищо. (Смее се) Може би ние имаме една странна връзка с Мадлен, понеже и двете сме доста темпераментни, а два остри камъка не мелят добре брашно. Но Мадлен е изключителен състезател, изключително силно момиче. Може би доста помагаше на Симона в работата ѝ като капитан. Беше наистина един от лидерите в отбора.

- Винаги ли сте искала да бъдете треньор? Кога решихте, че тази професия ще бъде ваша съдба?

- Винаги съм искала да бъда треньор. Още като гимнастичка, мислех как по-бързо ще ми приключи кариерата, за да мога да бъда треньор. Това е наистина мечтаната ми професия.

- Имахте ли тетрадки от по-рано?

- Не.

- Не сте си водили записки?

- Не, рядко.

- А имали ли сте конфликти с вашите треньорки?

- Винаги в процес на работата се получават конфликти, но това са моментни неща. Винаги съм се отнасяла с огромен респект към моите треньори и преподаватели. На това се опитвам да науча и момичетата, че трябва да си имаме взаимно уважение, за да вървят нещата.

- Първите ви успехи са с националките на Швейцария. Говорили сме вече, при първото ви гостуване в „Код Спорт“, за този период. Там, в техния лагер, радваха ли се на вашия успех, като частица и техен?

- Всички хора се радваха, получих много поздравления от Швейцария, така че мисля, че са били един вид доволни, че съм работила и с тях.

- След големия удар в Токио не ви ли мина мисълта за почивка?

- Да, мина ми, починах си десет дни, след което започнах да скучая и реших, че по-дълго време не мога да си почивам. А и децата ме чакаха в залата.

- На море ли избрахте, къде почивахте?

- Да. Аз много обичам да почивам на нашето Черноморие, тъй като съм от Варна и си почивах на морето.

- Какво е да сбъднеш мечтата на поколения славни наши грации? Изпада ли се в даден момент в нещо като безтегловност?

- Не бих казала, че съм изпаднала в безтегловност. Изключително съм щастлива, че именно аз и момичетата успяхме да донесем този така жадуван златен медал. Горда съм от факта.

- Цялата ни художествена гимнастика се радва. Получихте ли поздравления отвсякъде?

- Да, всички хора в България ни се радваха изключително много. Получих поздравления от всички възможни мои колеги и познати в света на гимнастиката.

- Промени ли се по някакъв начин отношението на обществото към още по-добро? Вие винаги сте се ползвали с добра репутация, винаги грациите са радвали хората, но все пак това е изключително постижение, което малцина очаквахме да се случи, главно заради тази несправедливост, която чакахме 20 години.

- Не знам дали се е променило отношението на хората към нас, но мисля, че ни обичат и уважават това, което правим.

- Колко строг наставник сте?

- Много. Аз съм ужасна.

- Във вашия спорт сякаш успешният треньор трябва да е тип диктатор или не е така?

- Не е съвсем така. В залата съм изключително строга. Държа на абсолютно всичко, дори от влизането им през вратата до края на тренировката и тяхното възстановяване. Мисля, че така трябва да се работи професионално и наистина сериозно, за да има успехи.

- Ще признаете ли някои мигове на слабост пред номера или грешки, да ги наречем, на вашите състезателки? Например, когато гладуват и казват: „Госпожо, край, дотук съм, не мога…“

- В интерес на истината те никога не са гладували, като изключим Стефи, която каза, че ще бъде вечно дебела. Никога не съм имала такъв момент на слабост. Може би най-тъжно и тежко ми е било, когато Ели Бинева трябваше да напусне нашия отбор. Друг от тежките ми моменти с момичетата беше европейското първенство във Варна, на което допуснахме сериозна грешка и не можахме да се представим както децата искаха - на топ ниво пред родна публика. Имали сме много моменти на разочарование и сълзи, но това е в реда на нещата.

- Как преживяхте невъзможността да участвате на световно?

- Аз лично го преживях много нормално, но момичетата и Лаура бяха изключително разтроени, най-вече Лаура. Но тя наистина срещна подкрепа в тяхно лице. Абсолютно съм на мнение, че това беше правилно решение, тъй като здравето е най-важно пред каквито и да е медали. А трябваше да поемем доста голям риск, за да играем на световното.

- Всичко окей ли е с нея сега?

- Да, възстановява се много добре. Беше в Швейцария на операция, пращаше ми видео как там върви възстановяването – гребеше, караше ски, колело. Лекарите са казали, че травмата ѝ ще се възстанови окончателно след шест месеца.

- Как успяхте да обедините тези пет момичета с техните различни характери? Кога усетихте, че всяка една от тях гледа с вас в една посока?

- Доста често се шегувам, че общото зло, в мое лице, винаги обединява всички, но това е в кръга на шегата. Говорихме много, те трябваше да бъдат абсолютно наясно още в началото на подготовката какво ги чака и винаги сме работили в тази насока. Някак си от само себе си те успяха да се обединят да станат отбор, а и общата цел наистина ги сближи много.

- С какво ще е по-различен новият ансамбъл?

- Не знам.

- Като стил, като излъчване?

- Опитвам се да бъдат абсолютно различни, както и всяко следващо съчетание сме се опитвали да бъде различно. Искам да представя новите момичета в съвсем различна светлина, тъй като това е нов отбор и би трябвало да има нов облик. Направихме много интересни съчетания. Физическите качества на тези момичета са малко по-различни, но те имат толкова неща да научат, докато достигнат нивото на „диамантените момичета“. Но ще бъдат различни със сигурност.

- А имат ли вече капитан?

- Имат капитан, избраха си сами капитан. Започват да свикват на моя начин на работа, въпреки че им е доста трудно, но мисля, че ще успеем.

- Кое момиче е капитан?

- Вая Драганова.

- Г-жо Димитрова, благодаря ви за това интервю. Завършвам с един личен въпрос – на Коледа и навръх Нова година ще тренира ли новият ансамбъл?

- На Коледа не, защото това са много красиви празници и мисля, че момичетата трябва да бъдат със семействата си. За мое щастие Нова година се пада събота и неделя, така че няма да пропуснем много тренировки.

- Желаем ви нови големи успехи за радост на България и целият късмет на света!

- Благодаря ви от сърце!

Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+