Павел Виданов подписа договор с Локомотив (Пловдив) вчера. Същия следобед той проведе и първа тренировка под ръководството на старши-треньора Илиан Илиев. Защитникът даде интервю за официалния сайт на „черно-белите”.

-Добре дошъл! Как се чувстваш вече като играч на Локомотив Пловдив?
-Добре заварили, благодаря, всичко е наред. Запознах се с голяма част от съотборниците си, с някои от тях се познавах. Запознах се с треньорите и за малкото ми време в клуба се срещнах с част от служителите. Чувствам се добре и съм отворен за едно ново приключение.

-Какво знаеш за Локомотив Пловдив?
-Локомотив Пловдив е отбор на 90 години, отбор с традиции. Преди когато играх в ЦСКА и гостувахме на Лаута, ни беше изключително трудно заради привържениците на отбора, които правеха всичко възможно да вдъхнат увереност в играчите в черно-бяло. Беше ни много трудно да играем - и до ден днешен е така. Локомотив е фактор в първенството. Голям отбор с амбиции. Един от малкото тимове в България, който може да се похвали с многобройна и вярна публика.

-Ти си амбициозен човек. Докъде стигат именно амбициите ти с черно-бялата фланелка?
-Трябва да бъда професионалист, да работя здраво, за да играя добре в мачовете. Трябва да бъдеш амбициозен, но не може само аз. Ако всички сме амбициозни и задружни, ще постигнем всичките си цели. Говорил съм с много играчи на Локомотив и всеки говори с любов за клуба. Не се поколебах и за миг дали да премина.

-Как започна всичко за теб? Как се развива кариерата ти?
-От юноша започнах в ЦСКА, след това преминах във Вихрен, където изкарах 3-4 месеца, бях малък и трябваше да добия ритъм и опит. След това се наложих в ЦСКА, преди да премина в Рапид Букурещ. Там изкарах една година, върнах се пак в ЦСКА. След това заминах да играя в Полша. Там изкарах едни 3 хубави години. След тях заминах за Италия, исках да пробвам нещо ново. Знам какво е да играеш в отбор с традиции. ЦСКА е такъв отбор, Гурник Забже бе такъв отбор. Локомотив е такъв отбор. В Полша 25 000 подкрепяха отбора всеки мач и изригваха с всеки наш гол. Чувството на Лаута е подобно.

-Имаш мачове за представителния отбор на България. Какво значи за теб да носиш националната фланелка?
-Чувството е гордост и признателност, трупаш самочувствие. Чувстваш удовлетвореност, че си оценен. Надявам се с игрите, които ще покажа в Локомотив, да ме викнат пак.