Виден Апостолов е роден на 17 октомври 1941 г. в Нови Искър. Играл е като ляв бек за ФК „Нови Искър" (1958-1959), "Локомотив" (София) (1959-1960) и "Ботев" (1960-1976). Апостолов има 447 мача и 38 гола в "А" група. Шампион на България за 1967 г., носител на Купата (1962). Има 22 мача за "А" националния отбор с 3 гола. През 1971 г. получава купата за индивидуално спортсменство. Завършва ВИФ "Георги Димитров", "Заслужил майстор на спорта" от 1975 г. След приключване на кариерата е ръководител в "Ботев", "Марица" и "Спартак" (Пд), шеф на Зоналния съвет на БФС в Пловдив. С Виден Апостолов се срещаме в болницата, където  лекува язва.

 

- Напредвам сериозно, но само язвата да беше... За една година три болести наведнъж ме нападнаха, каква е тази орисия. Коленете ми събират вода, простатата издава багажа. Даже се готвя да ходя на лечение в Турция чрез едни мои приятели, преселници от Куклен. Скъпи процедури ми предстоят, но се налага. Цяла година работих в „Спартак“ (Пд), като аз давах пари за сума дейности. Като напуснах, отидох при президента Георги Колев и му викам, че няма да си търся 8-те хиляди лева, но да ми даде поне 1000 лева, защото ще ходя на лечение в чужбина. Изгони ме, пари не давал...

- Имаш безкрайно богата футболна история...

- Започнах да уча в 14-а гимназия в София  и тъкмо бяха ме взели в мъжете на Курило (б.р. - днес Нови Искър). Бях 9-и клас, когато станахме училищни шампиони на София. На Военна рампа играехме на сгурията, нямаше трева. Идва Тодор Конов, един от най-големите треньори, който работеше само с деца и юноши, и ми вика, че на другия ден ме иска на Военна рампа за тренировка с отбора младша възраст. Изсмях се и отговорих, че няма да стане, защото аз играя в мъжкия отбор на родното ми село и с детски отбори, било то на „Локо“ (София), ми е под достойнството да се занимавам. И не отидох, но директорът на училището ме натисна и един вид ме принудиха да започна тренировки. В юношите на „Локо“ (София) веднага започнах титуляр и след един сезон  ме взеха в мъжкия отбор. А по онова време съставът беше „огън и жупел“. Само националите да ти изброя: Иван Йосифов - вратар, бранителите Васко Методиев-Шпайдела и Апостол Чачевски, Несторов и Драгомиров - халфове. Дясно крило играеше Малинов от Русе, нататък Никола Котков, Спиро Дебърски...Тъкмо влязох войник в „Ботев“ и в “Локото” започна Димитър Пенев. И той като мен беше стартирал футболната си кариера на „високо ниво“ - от мъжкия отбор на Мировяне. През 1962 г., точно два месеца преди уволнението ми като войник,  ме избраха за ляв бек №1 в България. Точно след това допитване треньорът на националния отбор Георги Пачеджиев дойде в Пловдив и ми подаде договор за трансфер в „Левски“. Отказах му, защото исках да остана в „Ботев“, а освен това по наредба трябваше първо да се върна в „Локомотив“ (София). Няколко дена по-късно националният отбор замина за световното първенство в Чили без мен и без ляв бек. Наложи се Добромир Жечев от „Левски“ и Димитър Димов от „Спартак“ (Пловдив) да играят на моя пост, въпреки че бяха център-халфове. На световното в Англия заминах като титуляр, но не играх, защото на тренировка Иван Давидов ми разпори крака и се наложи Гаганелов да преквалифицират на моя пост. За Мексико`70 Стефан Божков не ме взе, въпреки че бях в суперформа.

Божков не за играч, а и за човек ме нямаше, защото 8 години отказвах да премина в ЦСКА.

- Наскоро излезе информация, че мачовете ти за „Локо“ (София) са с три повече -18, с което се изравняваш в „А“ група с Динко Дерменджиев по брой изиграни срещи. И двамата имате по 447...

- А, чакай да ти обясня как стана това. Обаждат ми се една вечер Димитър Пенев, с когото сме братовчеди, и старият журналист на ЦСКА Александър Манов. Пената вика: „Ще черпиш ли? Със Сашо ще ти сменим историята, защото четем дебели документи“. Открили точния брой на мачовете ми в „Локомотив“. Но  мен не ме топли колко мача съм играл. Можех да играя след 1976-а още 20-30 мача, като влизам за няколко минути, но такива постижения не са ме блазнели. Когато спрях състезателната си дейност, бях рекордьор в „А“ група с 444 мача и все с фланелка №4. Ама почерпих ги де, много настояваха. Аз всяка година носех на дядо Душко, бащата на Пената, червено вино от една асеновградска изба... Важното е веселба да има!

- Как се почувства след падането на този рекорд – 444 мача в “А” група? Подобрява го съотборникът ти  Динко Дерменджиев?

- Преди няколко години Иван Манолов-Орела ме извика в болницата, за да ми каже, че имал голям грях към мен. Отивам аз, а Орела реве...и аз се разплаках: „Кажи бе тренер, какво става?“ Хвана ме за ръцете и призна, че е пускал Чико в последните му 22 мача за по десетина минути само за да минат моя рекорд. Два дена по-късно Орела почина...

- Никога не съм те виждал с Чико заедно, не си говорите...

- От 15 години сме така с него, пък и с Георги Попов-Тумбито и Добри Ненов. Те сами се отдръпнаха от мен, не знам защо. Съпругите на Чико и Тумби почти всеки ден идват на гости при жена ми, но с тях не се разбирам. Тумби даже ми дължи 5000 марки, но не съм си ги търсил. Приеха сина му в консерваторията в Мюнхен и тези пари му ги дадох назаем. После Тумби се разведе. Синът му застанал на страната на майка си. И Тумби от яд взе да пуска разни слухове за момчето си – че не учело, че

 

станало

наркоман в

Германия

 

Настояваше да го върнат тука в България и да влезе в казармата. А то, момчето му, безгрешно. Не му се ходеше войник, трябваше да учи. Бях на някакъв юбилей на Пената в Мировяне и се виждам с  президента Желю Желев. Дръпнах го в удобен момент и му разказах историята, за да съдейства, както и стана.  Това момче после се дипломира, а днес е преподавател. Всеки месец ми се обажда, но с баща му не си говорим. Боли ме, не ми е приятно да се виждаме с Чико, с Тумби, с Ненов по разни събирания и да се правим, че не се познаваме.

- Защо „Локомотив“ не са те оставили да служиш при тях, след като са били към транспортни войски?

- Точно преди моята казарма разтуриха ЖП войските и нямаше как да стане. За парадокс последният ми мач беше срещу „Ботев“ (Пловдив) на стадион „Раковски“ в София. И пак парадокс, че на полувремето в съблекалнята ме чакаха едни особи с повиквателна от понеделник да съм в ЦСКА. Но аз успях да изпълня предварителната си договорка с „Ботев“. Сещам се за една интересна история с юношеския национален отбор. Мен, Гунди, Георги Харалампиев-Ампето и Ицето Джорджилов от „Септември“ (София) ни освободиха от юношеския национален отбор през 1959 г. На финалите в Италия, където взехме златните медали, нашите пуснаха футболисти набор 36 – 23-годишни! Бихме италианците на Джани Ривера с 1:0 и станахме европейски шампиони. Но тогава нямаше информацията като в днешно време с интернет и т.н. и никой не можа да хване далаверата на футболния ни съюз. Кой да ти докаже, че пет човека от нашия отбор са нередовни поради възрастта?

- Разкажи ни за приятелството ти с Георги Аспарухов-Гунди?

- Треньорът ни Георги Генов не искаше Гунди в „Ботев“. Къде е играл, та да го взема, казваше бай Гено. Аз обаче виждах, че е голям футболист. То трябваше да си сляп, за да не го забележиш! Нашите шефове в “Ботев” бяха готови веднага да върнат Гунди на “Левски”. Аз обаче задействах връзките си и нещата стигнаха до министър-председателя Антон Югов. Това се случи в края на 1961 или в началото на 1962 година – малко преди Югов да го махнат.

Той беше фен на „Ботев“, в Пловдив е отраснал, и за нула време нареди откомандироването на Гунди в Пловдив. Не казвам голяма дума, но Гунди стана футболист благодарение на мен. Аз, Чико, Добри Ненов и помощник треньорът Паунов настоявахме пред Гената да му даде шанс.

- Трудно ли се наложи Гунди в „Ботев“?

- Ами трудно беше, но за около три месеца и Георги Генов разбра, че е невероятен футболист. Ей тука отгоре живееше Гунди, на ул. „Богомил“.

 

Тук го

оженихме

за Величка

 

от Кричим. Тя играеше волейбол и някъде по София се бяха запознали, но сватбата му беше тук. Тъстът на Гунди арх. Марков май беше главен архитект на Пловдив по онова време и е проектирал хотел „Тримонциум“... С Гунди спечелихме купата...стадионът ни винаги беше пълен, ама пълен ти казвам!

- Вие, ботевистите, подавате ръка на Гунди, но после изпускате изградения вече футболист в „Левски“?

- Властта се смени, много неща се промениха и не можехме да се бием със София. Когато спечелихме Купата, на централния площад в Пловдив Гунди пред всички каза по микрофона, че иска да остане в „Ботев“. След тези думи тълпата ревна сякаш сме вкарали гол на световния шампион... Целият отбор буквално се стъписахме. Няколко месеца преди това обаче се знаеше, че „Левски“ са се задействали и само чакат деня, в който Гунди ще бъде уволнен от казармата. Нищо не можеше да се направи, нищо... Даже Гунди беше дошъл при мен и вика: „Левски“ ще ме изтеглят, не може ли да се направи нещо, за да остана?“ Искаше да остане. Не искам да дразня левскарите, но така беше. Страхотен отбор бяхме с Гунди.

- Много от младите футболни фенове не знаят кой е Виден Апостолов, но свързват името ти с отказа да вземеш в „Ботев“ 16-годишния Христо Стоичков?

- Ейййй, много проблеми с тоя Стоичков! Обади ми се гневен: защо съм посочил Георги Аспарухов за футболист №1 на всички времена! Нали помните, имаше една много хубава вестникарска анкета – на “Нощен Труд” беше, през 1999 година.

Голям футболист е Ицо, покланям му се, но Гунди е далеч пред него. Ако Гунди бяха го пуснали да играе в чужбина, знаеш ли кво ставаше? Стоичков е легенда на „Барселона“, няма спор, но защо не го оставиха на работа в клуба? Като Гуардиола, като другите... Защото и там разбраха колко е умственият му багаж. Не му е много. Ами той просто няма такъв. Къде е работил с успех, откъде не са го изгонили?

- От „Литекс“...

- Ха! Добре, че е Гришата. Ама не ме разбирай погрешно за Стоичков. Може и да успее като треньор, пожелавам му го. Засега обаче нищо не е постигнал.

- Кажи сега за проваления му трансфер в „Ботев“ през 1981 г.?

- Аз цяла година ходех да го гледам в Харманли, може да питаш треньора му Сава Савов. Докарах го в „Ботев“  и треньорите трябваше да решат за него. Но как да се наложи сред халфове и нападатели като Атанас Пашев, Костадин Костадинов, Ивайло Стойнов, Антим Пехливанов, Гошо Георгиев, Петър Зехтински, Васко Симов и Марин Бакалов?! Тези бяха толкова добри, че не играеха само ако са тежко контузени или наказани. Стоичков ние го одобрихме, но нямаше никакъв шанс да играе, трябваше поне една-две години да не мърда от пейката. В Харманли го върнахме по молба на техния партиен секретар Неделчев. Измоли ни  да го пуснем Стоичков, защото „Хеброс“  били застрашени от изпадане. Пуснахме го да се обиграва и това беше. После ЦСКА го взеха. Аз отлично познавам баща му, той беше старшина при мен.

 

Майка му Пенка

е по-зла и от Ицо

 

затова  не се разбират. Два остри камъка не могат да мелят, нали знаеш тая приказка!?

- Твои ли са трансферите в „Ботев“ на Наско Сираков и Боби Михайлов по времето на брокерите Христо Александров и Христо Данов?

- Да, аз настоях да ги вземем. И  Искренов докарах аз, но по времето на президента Паоло Динучи. Взех Гиби за 10 000 долара и още на първия мач избихме парите. На Боби и Наско им платих на ръка по 400 000 долара, башка да не ти казвам колко ни струваха като заплати и престоя им в „Новотела“! Да не се сърдят, но те не дадоха на „Ботев“, колкото взеха. Христо Александров е първи братовчед на жена ми и дето има една дума - израснал е в ръцете ми. Много ме слушаше, но и много решения взимаше, без да се е консултирал с мен. А той какво разбира от футбол? С Данов те бяха едни обикновени келнери преди падането на комунистическия строй. Александров докара в „Ботев“  Владо Стоянов за 100 000 долара, при положение че тоя тежеше 102 кила! Казах му  да ми даде 10 000 долара и на дърти години ще се пусна аз да играя. Щом Стоянов става, аз още повече ставам. С течение на времето отношенията ни с “брокерите” станаха нетърпими и аз къде напуснах, къде ме уволниха и започнах изпълнителен директор в „Марица“. Със сегашния президент на „Ботев“ Юли Попов вкарахме Маричката в „А“ група. Юли е много готин човек, ама напоследък не може да си укроти нервите. Но работи яко. „Ботев“ се развива перфектно, клуб мечта е с новия си спонсор. Наскоро минах през Коматево и като видях каква база се прави, ми се насълзиха очите. Жена ми беше с мен и се притесни какво ми става.

 

На Цветан Василев

трябва паметник да

му издигнат приживе

 

Спирам за него, че не е много хубаво да се хвали заради опасност от уроки.

- Защо не си станал треньор?

-  Когато спрях, от „Ботев“ много ме молеха да съм помощник в мъжкия тим, но аз знаех, че не ставам за тази работа. Можех да съм полезен на такъв пост само с дисциплината в съблекалнята. „Ботев“ обаче настояваха да опитам и ме засилиха в „Чепинец“. Съгласих се, но с условието Иван Глухчев да дойде с мен. И  във Велинград  Глухчев беше треньорът, а аз - човекът по дисциплината... (б.а. - смее се). С „Чепинец“ направихме 1:1 с ЦСКА в София за Купата и ни биха след продължения и дузпи, но пък после „Марек“ ги тресна 1:0 на финала. Беше през 1978 година. Така се върнах от Велинград и понеже отказвах работа като треньор в „Ботев“, ме изпратиха мен, подполковника в новосформираната спортна рота. Отивам аз дежурен по поделение една вечер и пред канцеларията ме чакат две войничета, трениращи борба: „Другарю подполковник, г-н еди кой си ни наказа с три дена арест“... Брех, мама му, кво да правя. Имахме договор с тухларната фабрика и пращахме там арестантите. Треньорът на борците обаче ме беше помолил да спрем тази практика, защото от горещината в тухларната борците му се връщали с окапали уши, не можели по два месеца да тренират. И решавам да направя нещо нестандартно с тези войничета, перспективни борци. Взех им книжките и ги пуснах в домашен отпуск до понеделник сутринта, с предупреждение, че ако закъснеят една минута след 7, ще си изкарат цялата служба пред пещите в тухларната. След години, тъкмо бяха ме избрали за член на Изпълкома, и двама непознати симпатяги ме прегръщат: „Другарю полковник, как не ни позна? Ние сме Гриша Ганчев и Ангел Бончев, дето ни пусна в отпуск вместо в тухларната!“

- Ама вярно ли?

- Защо да те лъжа? Гришата  първо искаше да вземе „Ботев“, видяхме се даже в „Новотела“, след като дълго за срещата ме увещаваше нашето борче тука – Цеко от „седмиците“. После се видях с областния управител на Пловдив, Хаджипетров май се казваше, който каза, че не иска мошеници в града. А Гришата идваше с готов проект и за стадион „9 септември“ дори. Като не му стана работата с „Ботев“, вкара парите си във футболния отбор на Ловеч -  ЛЕКС се казваше тогава...
Здравко КАМЕНОВ