Вили Вуцов никога не е пестил емоции. Но е пестил истини. В името на позитивния краен резултат - и в личния, и в професионалния си живот. В този момент обаче той бие пряк свободен удар и слага всичко по местата! Заради тежкия си развод, огорченията във футбола, но най-вече - заради себе си. Прави го по-откровено отвсякога.Eдинствено пред “ШОУ”.

- Точно така. Човек като губи, не знае какво печели! При мен ситуацията наистина е малко по-различна. Моите родители се разведоха, когато аз бях много малък. И като тръгвах да се женя, си бях направил равносметка, че няма да допусна същото в живота си - да се разделя с човека, с когото съм. Че ще остареем заедно, както има една дума. Това беше моето верую! И каквито и трудности да съм имал, съм ги преодолявал в името на това и на трите деца, които имаме. Исках моите деца да живеят в една нормална хармонична среда. Сега в момента ситуацията не е такава, заради което ми е безкрайно болно. И моята вина в случая, твърдя го с ръка на сърцето пред теб - се събира точно в 1 %!

- Нарече бившата си съпруга Светлана "лош човек" - това е израз не на ненаправен компромис, а на дълбоко огорчение...

- Факт! Тя за мен е един лош човек! Лошото сега е, че лошотиите на този човек рефлектират върху децата.

 

От това боли. Много!

 

Исках да имам здраво семейство, да си гледам децата и да дам всичко за тях. По една или друга причина бившата ми съпруга в един момент реши, че трябва да се развеждаме. След което си въобрази, че тези деца  са нейни, а не наши! И иска тя да е факторът, който да определи тяхната съдба! Аз съм на мнение, че всяко едно от децата трябва само да направи своя избор.

- Със Светлана имате трима синове - Иван, Петър и Светослав. Това са три отделни личности. Не са ничия собственост, дори на родителите си!

- Точно така. Но моята съпруга действа изключително непочтено. Прави страхотни поразии в момента. Страхотни лъжи! Големи мръсотии и гадости! Тия неща са върху моя гръб - не ми пречи. Но тук говорим за съдбата на децата - на 18, 12 и 10 години, които нямат никаква вина. Те са добри, умни и имат право да изберат сами пътя си. Най-малкият ми син плаче и говори, че не иска да ходи при нея - да живее във Варна. И аз няма да позволя това дете да бъде карано насила да живее някъде против волята си! Да не бъде щастливо - това няма да го допусна! Големият ми син също си е тук, няма никакво намерение да ходи във Варна. Средният на този етап изявява желание да бъде там. Не иска да се отделя от средата си. Решил съм да се съобразя с неговата воля. Това е неговият избор. Тя да си говори и да прави, каквото си иска. Това си е неин проблем. Бъркат ме единствено тези мръсотии и гадости, с които е тръгнала да реагира, включително и действайки против собствените си деца. Колкото и да ми коства, няма да го позволя! Убеден съм, че като минат 3-4 години, един човек много, ама много ще се срамува от лошотиите си! Убеден съм!

 

Гаврите са големи...

 

- Сигурно съм направил над 500 компромиса, за да не се стигне до тази ситуация. Решението дойде от нея. А когато един човек решава да си тръгне отнякъде, преценява цялата ситуация. Знае какво може да вземе и какво е общо и трябва да се подели. При нея такъв вариант на комуникация нямаше. Тя казва: “Аз си взимам къщата, взимам си децата и си тръгвам!”. Такъв филм няма! Няма как и да има! Тя хем иска да си ходи, има си друг човек, да си живее с него, хем да вземе и къщата, и децата, и всичко?!... Имаме къща, която аз съм купил. Имаме и три деца. Искаш да вземеш всичко! И аз какво - да си вържа около шията един камък и да се хвърля в морето?! Да се удавя?! Какво да направя?!...

- Бил си заедно с нея  много години. Никога ли не усети тази примка около шията си? Дори за миг ли не спря и не направи равносметките, които правиш сега?

- И да съм усетил, какво значение има... Хубави и лоши моменти има навсякъде, при всички. Никога не съм си представял, че моята жена ще стигне дотам... Няма да влизам в подробности. Темата е болна. А и аз не съм от хората, които ходят да плачат тук и там. Ще се оправя. Този човек съм го премахнал и от живота, и от съзнанието си. Боли ме единствено заради децата. Те са най-важното!

- Децата ще се справят!

- Сигурен съм в това. Разводът е едно минало. Всяко зло за добро.

- Знам, че баща ти много е помогнал за жилището, което сега бившата ти съпруга иска да вземе...

- Помогна, да. Истината е, че това жилище го купихме с кешови пари –

една част ни даде баща ми, една част бяха мои. Останалата част беше  кредит. Но този кредит - от 2004 г. досега, непрекъснато е все на моя гръб. Всичко плащам аз! И на практика жилището е мое. Но за да не се чувства жена ми обидена и потисната, още тогава го написах на името на двама ни. Но... виждаш сега. "Взимам това, взимам онова..." - това са нейните думи. Мене ме няма...

- Плачеш ли понякога?

- Ооо, редовно! Искрен съм с теб. Плаченето със сълзи може би за някои е слабост. Но при мен е заради децата. Иначе в личния ми живот няма за какво да плача. А и аз имам един по-различен момент - по-страшно е, когато ти плаче душата, сърцето...

- Този развод ли е най-тежкото ти изпитание до момента?

- Не само.

 

Аз съм и без работа - вече две години

 

Искам да работя, имам и преговори. Но, както ти казах - искам да съм сигурен, че ситуацията, намеренията, хората, доверието са сериозни докрай. А знам, че ме чакат много смъртоносни стрели зад гърба и затова преценявам повече. Научих се.

- Най-големият абсурд, който си чувал или чел за себе си?

- (смее се) Доста са. Последното, което прочетох с шок в погледа, беше, че съм имал любовница - някакво младо момиче на име Никол, за която съм искал да се женя, искал съм да имам деца от нея, само че майка й и баща й не давали... Аз не познавам такъв човек! Аз отлично знам тези работи откъде се пускат. Но нищо... Не участвам.

- Да поговорим откровено и за футбол.  "Левски", "Славия", "Черно море", "Спартак” (Варна)... Къде  остана сърцето на треньора Вили Вуцов?

- Ясно е, че моето - като традиции и съдба - е свързано с "Левски".  Израснал съм от малък на "Герена", живеех до "Герена", тренирах там като юноша... Сърцето ми е било 20 години там! Безспорно, че "Левски" ще е над всичко! Но именно в "Левски" - и като играч, и като треньор - най-много не ми е бил даван шанс. Точно “вкъщи” получих тези шамари. Точната дума е -  понапляскаха ме!

И не само че ме понапляскаха, но направо си ме и нокаутираха - и като футболист, и като треньор! Първо като играч - когато трябваше да влизам в казармата. Тогава имаше едни странични фактори, които много повлияха да не остана в "Левски". Не са ме гонили, но се направи всичко възможно да не играя там, да не продължа. Тогавашният председател трябваше да ми даде бележка, за да мога тогава като войник да играя в отбора. Не го направи! И две години ми се наложи да играя по военните отбори. Водеха се някакви войни тогава с баща ми и така аз изпуснах две златни години. Заради тази война стигнах дотам да играя в "Чавдар". Не играх в ЦСКА, а в "Чавдар" - пратен обаче именно от ръководството на ЦСКА. Това никой не го знае, не съм го споделял. После ме пратиха в Тетевен.

Това е обидното - че хора
от ЦСКА ми подадоха ръка

 

а пък в "Левски" се опитаха по всякакъв начин да ме тикнат в девета глуха. Но вече съм забравил за това. Не тая нищо лошо към "Левски". Някои от тези хора, за които ти говоря от този ми период, вече са покойници. Минали истории...Като треньор е горе-долу същото. Дадоха ми някакъв измислен шанс... Направих крачка, която не съжалявам, че съм направил. Както и да е. Преди това имах добър период в Каварна. Не съжалявам за стореното и там. Страшното стана след това - с това мое отиване в "Левски", защото просто не беше в подходящия момент. Оказах се без вина виновен! В "Славия" също не съм се чувствал зле. Изкарах едни добри години. В "Черно море" също бях посрещнат добре. Когато дойдох в "Черно море" от "Спартак" (Варна), в началото сигурно имаше около 2000 души, от които 1800 ме псуваха. Като си тръгвах, имаше 5000 човека на стадиона, които ме аплодираха.

- Как си обясняваш факта, че точно в "твоя дом", точно в "Левски", се е работело толкова целенасочено против теб?

- (въздъхва) Много са факторите... Нека не забравяме, че там, където влизам, за да правя нещо, преди това е имало и друг... който също е оставил приятели и познати. Другото нещо - аз, освен в "Левски", никъде другаде не съм бил гонен така. И нещата никога не са били така негативно настроени. Много болна тема. Основното нещо, когато водиш даден клуб, е да направиш по-добри резултати от тези, които е направил предходният треньор. Навсякъде, където съм бил, резултатите, които съм постигал, са били значително по-добри. Но това в България явно не се отчита! Всеки прави, каквото си иска. Искат да ме разпънат. Да ме разчекнат на кръст! Но когато трябва някой да ти каже "Евала" - не се случва. Това е и причината аз сега да стоя без работа и да не искам да започвам където и да е... Защото знам, че след първата загуба се почва. Ако тръгна някъде, искам да се работи и подхожда сериозно.

- Спомена, че Цонко Цонев ти е сърдит. А ти не си ли поне малко обиден на Тодор Батков?

- Да кажем, че Цонко не ми е точно сърдит, но просто не се разделихме, както очаквах. Очаквах да сме приятели за цял живот. Той се дистанцира.  Какво мога да направя?! Не се чувствам виновен. Не съм го предал. Аз приех да стана треньор в Каварна в момент, в който имах още две много сериозни предложения - за двойно повече пари. Условията ми в Каварна бяха финансово на половината на това, което щях да получавам на други места. Исках да помогна на Цонко, а уговорката ни беше, че ако получа оферта от голям клуб, съм свободен да си тръгна по всяко време. По тази причина и не бях на договор. Точно тогава дойде офертата от Батков, който по телефона ми се обади и ме помоли да поема "Левски". Говорихме дълго и аз го кандърдисвах да изчака още два кръга. Той обаче заяви: "Нямаш време, моето момче! Утре трябва да ми дадеш своя отговор. Ако не си ти, ще сложа някой друг!” И аз трябваше да избирам... В никакъв случай обаче не съжалявам. Не съжалявам, въпреки че ги има неудовлетворението, има я и мъката в мен. Не, не съм сърдит на Тодор Батков! Така са преценили, така са направили. И да се сърдя, и да не се сърдя - няма никакво значение. По-важното е, че аз никога не съм направил нищо срещу "Левски"! ...Но в даден момент някой в "Левски" трябва да застане и да даде отговорите пред хората, пред публиката и пред отбора - не пред мен.

- Би ли се върнал отново някой ден начело на "Левски" след целия този горчив хап?

- Разбира се. Това, че някои хора в "Левски" са направили някакви грешки и пречат на отбора, не значи, че това са хората, които се отъждествяват с "Левски". "Левски" е клуб от 1914 г. - има го и ще го има със и без тези хора! Ще ти дам един пример, който много малко хора го знаят - когато бях в "Черно море" и убиха Илия Павлов, на следващата година

 

"Мултигруп"
обяви фалит

 

Подариха, продадоха и раздадоха всички футболисти - до един! Разпуснаха управителен, надзорен съвет, всичко. Клуб нямаше. И няма да забравя никога как 7 или 8 дена преди първия мач, когато всичко вече е подготвено, селекционирано, ми се обажда Киро Йорданов - тогавашният кмет на Варна, вкъщи към 22-23 ч. вечерта и ми казва: "Говорил съм с един човек, който е готов да спонсорира "Черно море". Можеш ли да се видиш утре с него да преговаряте?". И това се случва 7 или 8 дена преди старта. Качихме се в колата, отидохме, водихме дълъг разговор. Човекът така и не изрази готовност да спонсорира клуба... Много неща не му харесваха. Излязохме от срещата, а последните му думи бяха: "При тези условия не мога да спонсорирам". Няколко часа по-късно ни се обажда и ни казва, че ще става спонсор. И в тия седем дни аз трябваше да направя чудеса. Събрах 15-16 футболисти за подготовка - буквално в движение - докато се прибирам от София до Варна, по телефона. После - беше средата на сезона, юли месец, когато във Варна няма нищо свободно - бази, хотели, нищо. Понеже нямаше какво да правим, намерих мои познати - в Трявна, които ни посрещнаха... В същото това време се оказва, че спонсорът е тотално излъган! Защото е трябвало да откупи акциите на клуба, срещу даден един лев. Да, обаче той не знаеше за всичките задължения на клуба в размер на около милион и половина. Човекът не беше виновен! Нахендриха го! Всичко мина през мене... След 7 дена имахме мач и аз помолих футболния съюз поне с една седмица да отложат първия кръг. Познай дали го отложиха?... Другото, което стана - не ни платиха! Получил съм около 50 %  от парите си И сега пред теб заявявам, че клуб "Черно море" нямаше да го има, ако не бях аз! Направихме чудеса, при положение че всички смятаха, че с този отбор нищо няма да стане. Но те не го оцениха. В крайна сметка успяхме да завършим в шестицата. И какво? - Нищо. За 2 години в "Черно море" не са ми платили като за една! Накрая дори излезе, че съм пречел?! Какво да говорим... Дълго време не си отварях устата. Туширах всичко. Казвам ти в това интервю неща, които никога не съм казвал.

- В крайна сметка какво не му е наред на футбола в България?

- Ще ти разкажа един култов случай - един съдия ми е разправял как се събират на една кръгла маса - шефове на клубове и съдии. И говорят - как да спрат подкупите, всичките тези чудесии. Приключва разговорът. И на вратата - един президент му вика: "Абе, мани тия глупости. Мини после през офиса да си говорим други думи. Имаме много важен мач...". Затова не ни е наред футболът!