Предаването "Код Спорт" по ТВ+ излъчи ексклузивно интервю с вратаря на Реал Сосиедад Алекс Ремиро. Той е несменяем титуляр в състава на треньора Иманол, който за втора поредна кампания се опитва да обърка сметките на грандовете в Ла Лига. Най-интересното във визитката на Ремиро е, че той е юноша на големия баски съперник на Реал Сосиедад – Атлетик. Но така и не успява да се наложи на “Сан Мамес”. С Реал Сосиедад обаче спечели Купата на Краля през миналия сезон, побеждавайки на финала именно бившия си отбор. Това беше и първия трофей за тима от Сан Себастиян от над 40 години насам.

- Здравей, Алекс. Реал Сосиедад се представя страхотно от началото на сезона и се намира в челото на класирането. Какво мислиш за представянето на тима до този момент?
- Справяме се наистина чудесно. Правим нещата по начина, по който треньорът иска от нас. Доволни сме колко силно стартирахме и искаме да задържим тази форма.

- Как може да играете с такава рутина, въпреки че сте най-младият отбор в Ла Лига?
- Познаваме се отлично и сме изградили страхотна химия помежду си.

- След този силен старт на сезона какви са целите, които сте си поставили? Мечтаете ли за участие в Шампионската лига?
- Не, засега мечтаем единствено за това да печелим колкото се може повече точки. Фокусирани сме изцяло върху това да сме добре подготвени тактически и физически.

- Тоест не гледате чак толкова напред в бъдещето?
- Ще бъде грандиозна грешка, ако го правим, защото това ще означава, че не сме концентрирани достатъчно.

- Но феновете мечтаят Реал Сосиедад да спечели титлата, което не се е случвало от 80-те години на миналия век. Може ли да изненадате всички като Депортиво (Ла Коруня) през 2000 г., когато станаха шампиони?
- Мисля, че в момента има 4-5 отбора на нашето ниво, ако не и по-добри от нас. Ако искаш да спечелиш Ла Лига, трябва да побеждаваш във всеки мач. Това е нашата нагласа, но първенството е изключително оспорвано и победите идват с цената на много труд. Така че не мога да кажа дали ще успеем да спечелим титлата, но мога да ви гарантирам, че ще дадем всичко от себе си.

- Сега вече може да разчитате и на подкрепата на вашите фенове на "Аноета". Това е един от стадионите с най-хубава атмосфера в Испания.
- Наистина е страхотно чувството отново да играем пред пълни трибуни. Нашите фенове са едни от най-преданите в света и създават уникална атмосфера на домакинските ни мачове. Усещаме, че са щастливи от начина, по който се представя отборът и ние също сме доволни, че им носим удовлетворение.

- А колко ценно за отбора е това, че треньорът Иманол е минал през всички формации на клуба преди да поеме първия отбор?
- Това е наистина много ценно, защото той познава отлично всички футболисти. Не е случайно, че дава път на толкова млади играчи да дебютират в Ла Лига, защото той знае какви са техните качества още от юношеските формации. Той е много взискателен и работи с огромна страст. Най-ценното му качество е, че е невероятен психолог. Той е отличен треньор.

- А какъв човек е извън терена? Чувствате ли го едва ли не като баща?
- Да, той е като баща за младите момчета в тима. Много е различен от това, което виждате от него по време на мачовете. Извън терена е много чувствителен, непрекъснато се притеснява за момчетата дали всичко е наред. Грижи се за нас като баща.

- Колко е важно младите играчи да получават такава подкрепа от треньора, за да израстват?
- Това е най-важното. Той разчита на тези млади момчета, защото знае, че те могат много. Но също така е наясно, че израстването идва с цената на много грешки. Затова той им дава шанс и вярва в тях.

- А как младите играчи успяват да играят с такова спокойствие?
- Показват увереност, неприсъща на възрастта им, защото са добре подготвени тактически и физически. Иманол изисква много от тях в тренировките и това се отплаща в официалните мачове. Когато изградиш игрово самочувствие, не се страхуваш, че може да сбъркаш.

- Изпитват ли обаче тези млади играчи прекален респект към по-възрастните футболисти в тима или пък към някои от най-големите звезди в Ла Лига? Това би им попречило в определени моменти...
- Разбира се, че имат уважение към тях, но не до степен да не смеят да им стъпят здраво при единоборство. В наши дни играчите навлизат в професионалния футбол на много млада възраст и ако искат да се наложат в първия състав, трябва да играят със самочувствие. Не могат да се плашат от срещата с големите звезди в играта.

- Един от примерите за израстване е вашият капитан Микел Оярсабал. Как си обясняваш неговия прогрес? Може би той е примерът на всички останали млади играчи от школата...
- Той се развива непрекъснато. Стана капитан на Сосиедад едва на 22 години. Стигна и до националния отбор на Испания. Оярсабал наистина има неограничени способности и мисля, че ще се превърне в един от най-добрите играчи на нашето съвремие. Той е пример за всички в клуба.

- А какъв е той като лидер в съблекалнята?
- Той е изключително земен и добронамерен. Разбира се чудесно с всички в отбора. Най-важното е, че е закърмен с идеята Реал Сосиедад. Въпреки че е само на 24, всички гледат на него като на един от най-опитните и го сравняват с Давид Силва.

- В състава ви има още един национален състезател - Микел Мерино. Той също следва пътя на Оярсабал. Какво ще ни кажеш за него?
- Той играе на изключително високо ниво в последните 3 сезона. Както казахте, стигна и до националния отбор, което е доказателство за неговите качества. Много се радвам за него, защото той също е пример за младите как един футболист, тръгнал от школата на Сосиедад, може да израсне и да играе за Испания. Заслужава огромно уважение за работата си.

- Но ти имаш друг любим играч - поне така сподели в едно интервю за „Мундо Депортиво“…
- Ториентес ли?

- Не. Имах предвид Давид Силва.
- О, помислих, че говорите за някой от младите играчи. Но, разбира се, че любимият ми футболист е Давид Силва. Не мога да ви опиша какво е удоволствието да играеш с него в един отбор. Опитвам се да се уча от него всеки ден, защото той е истинско богатство за нашия клуб с опита, манталитета на победител и успехите, които има.

- Все пак той е световен шампион. Понякога забравяме, но той бе част от онова велико поколение на Испания, спечелило Мондиала в ЮАР и две поредни Европейски първенства.
- Да, той беше част от онзи състав, който само имах удоволствието да гледам по телевизията, докато постигаше тези успехи. А сега съм съотборник с Давид Силва.

- Разкажи ни малко повече за него. Какво е чувството сега да играеш в един отбор с един от най-добрите играчи на нашето съвремие? Какво даде на отбора Давид Силва?
- Той вдигна класата на тима ни на друго ниво. До преди миналия сезон трудно успявахме да се борим дори за местата, даващи право на участие в евротурнирите. Но откакто той дойде през миналото лято, вече втори пореден сезон сме замесени в битката дори за топ 4. Това говори достатъчно за неговите качества. Да, много трудно един-единствен играч може да направи такава огромна разлика, но когато говорим за футболист от калибъра на Давид Силва мисля, че той има основна заслуга за постиженията ни. Той е истински диригент в средата на терена, а с опита и спокойствието си помага на младите играчи в състава да израстват покрай него. Давид е истински идол и пример за всички ни.

- Реал Сосиедад показва израстване и в дефанзивен план, особено в сравнение с миналия сезон. Това също е показателно. Тимът е допуснал само 11 гола в 15 мача (Интервюто е взето преди двубоя с Реал Мадрид (0:2) - б.ред.). На какво се дължи това според теб?
- Мисля, че успяхме да надградим представянето си от миналия сезон що се отнася до играта в защита. В предсезонната подготовка наблегнахме много върху битката в единоборствата и печеленето на първа и втора топка. Това ни носи дивиденти. Играем интелигентно в защита и искаме да продължим в същия дух. Може би загубата от Барселона с 2:4 в първия кръг ни амбицира допълнително и ни показа кои аспекти в играта си да подобрим.

- Ти също се представяш страхотно. Запазил си суха мрежа в над 40% от мачовете, в които си пазил на вратата на Реал Сосиедад. Това е невероятно постижение. Знам, че си любител на статистиката и следиш числата. Какво ти говори този процент мачове без допуснат гол?
- В интерес на истината, преди изобщо не обръщах внимание на тези статистически показатели. Но сега смятам, че показват много важни неща, особено за мен, защото нашият отбор обича да владее топката и да я отнема рано. Това означава, че от мен се изисква да съм на ниво в може би 1-2 ситуации средно на мач, но задължително трябва да извадя тези ситуации. Трябва да съм готов във всеки един момент да реагирам и знаейки тази статистика, имам необходимата увереност, че ще се справя по най-добрия начин, когато отборът се нуждае от мен.

- В кое отношение мислиш, че израсна най-много, след като пристигна в Сосиедад преди 2 години?
- Във всеки един аспект. Най-важното обаче беше, че подобрих много играта си с крака. Сега се чувствам уверен, когато топката е върната към мен. Но наблегнах много и на други характеристики - като излизането при центрирани топки и бързина при реакциите ми. В днешното време вратарят има огромна роля при изграждането на атаките на тима, защото от него започва всичко. Това важи в особена степен за нашия отбор, който разчита много на играта с крака на вратарите си. Така че от мен се изисква във всеки един момент да съм готов да намеря с точно подаване свободен съотборник.

- Предполагам знаеш, че във футболните среди се говори, че вратарите са просто луди глави. Ти също си имал немалко луди изблици в кариерата си. Вие сте замесени от различно тесто, нали?
- Да. (смее се)

- Но и умеете и да издържате на огромно напрежение.
- Да, точно така. Между другото спомням си, че веднъж Санти Канисарес каза, че когато даден отбор слиза от автобуса, когато пристига за мач, дори да не познаваш футболистите, веднага ще разпознаеш кой е вратарят на тима. Ние просто сме много различни от останалите. И за добро, и за лошо това е така. Няма как да го променим.

- А след всичките ти добри изяви в последните години, мечтаеш ли да получиш повиквателна за националния отбор на Испания?
- Разбира се, че мечтая един ден да съм част от националния отбор. Но това не ми е фикс идея. Не играя добре, за да се харесам на селекционера на Испания. Фокусиран съм изцяло върху това да помагам на моя отбор и да израствам като играч. Ако това доведе до повиквателна за националния отбор, ще се радвам, но ако не стане - няма да правя трагедии.

- Сигурен съм, че със своите качества рано или късно ще заслужиш повиквателна за тима на Испания. Но сега да те върна и към един важен момент в кариерата ти. Ти премина в Реал Сосиедад от големия враг - Атлетик Билбао. Как това повлия на кариерата ти?
- Как повлия? Много позитивно. Решението ми да напусна Атлетик беше продиктувано от желанието ми за по-добро бъдеще. Там не получавах шанс за изява, а в Реал Сосиедад ми даваха възможността да израсна като играч. И изобщо не съжалявам за това мое решение.

- Вече натрупа доста мачове срещу тима на Атлетик (Билбао). Какво е големият баски сблъсък за теб? С какво е по-различен този мач?
- Ние сме баски и това е най-важният мач за нас. Но въпреки че съперничеството между двата клуба е голямо, в него няма омраза. В крайна сметка, ние сме приятели и това е празник за Страната на баските. Така че това съперничество запазва красотата на играта. Няма вражда и омраза.

- А какво означава дербито за феновете?
- Всички знаят, че това е специален сблъсък. Всеки иска да спечели на всяка цена и феновете обичат тези мачове.

- Какво е за теб да си част от този спектакъл?
- Наистина чувството е специално. Особено когато се изправям срещу бившия си отбор срещу толкова много стари приятели и съотборници. Но се опитвам да го възприема просто като обикновен мач, както всеки друг срещу Левате, Уеска или Осасуна например. Не позволявам емоциите в сблъсъка да надделеят.

- Но през миналата година имаше един паметен дуел - финалът за Купата на краля, който вие спечелихте. Какво означаваше този успех за вас?
- Това беше може би най-важното баско дерби в историята. За първи път двата големи баски съперника се срещнаха на финала за Кралската купа и чувството да го спечелим беше наистина неописуемо.

- Какви бяха емоциите в съблекалнята след онзи двубой на "Ла Картуха"?
- Беше нещо незабравимо. Всички крещяха и скачаха и не можеха да повярват, че сме спечелили.

- Това беше първи трофей за Реал Сосиедад от над 40 години насам. Защо клубът не успяваше да спечели нищо толкова време?
- Не мога да дам точен отговор. Знаете, че в началото на века Сосиедад беше на крачка от спечелването дори на Ла Лига, но завърши втори. После дойдоха трудни години, в които отборът дори изпадна, но си мисля, че спечелването на тази купа показва, че сега клубът се развива в правилната посока и тепърва започва да бере плодовете на правилната политика, на която залага.

- Може ли спечелването на тази купа да бъде повратната точка в развитието на Реал Сосиедад и сега клубът да се превърна в един от водещите отбори в Испания?
- Мисля, че е точно така. Вижда се, че проектът, който има в Сан Себастиан е дългосрочен и политиката да се залага на млади играчи от школата дава резултат. В тима има страхотна сплав между млади и опитни играчи. Има много баски, но се привличат и качествени чужденци. Считам, че това е много правилна философия и оттук насетне Реал Сосиедад ще бъде сред водещите тимове в Испания.

- И последно - къде искаш да видиш Реал Сосиедад в края на сезона?
- Мечтая да спечелим титлата. Но сезонът е дълъг и имаме да извървим още много път. Всичко може да се случи.

Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+