Предаването „Код Спорт“ по ТВ+ излъчи любопитно интервю с вратаря на Барселона - Марк-Андре Тер Стеген. Той е неизменна част от състава на “блаугранас” вече пет сезона. Представител е на немската вратарската школа, която през годините е доказала своето качество. А постиженията на Тер Стеген определено говорят за неговата класа. 28-годишният футболист е ставал 4 пъти шампион с тима на Барселона, също толкова пъти е ликувал с купата на Испания. 2015 година се оказва най-успешната му, след като печели Шампионска лига, Суперкупата на Европа и Световното клубно първенство. В средата на месец август претърпя успешна операция на дясното коляно, която го извади от терена за 70 дни. Новият треньор на Барса Роналд Куман няма да може да разчита на един от стълбовете в отбора.

- Здравей Марк, нека започнем нашия разговор със сезона, който приключи. Каква е оценката ти за него? За какво съжаляваш?
- Сезонът не бе впечатляващ за Барселона. Пропуснахме да спечелим титлата, въпреки че преди подновяването на първенството имахме преднина пред Реал (Мадрид). Отпаднахме и в Шампионска лига, което беше тежък удар за нас. Но така е във футбола – конкуренцията е голяма и моментно отпускане води до загуба на точки и елиминиране от съперник. Сега гледаме напред – към новия сезон, който се надявам да бъде по-успешен за нас.

- Добре, нека те попитам за един мач, който кара милиони за затаят дъх пред телевизорите. Предполагам се досещаш, че става въпрос за „Ел Класико“. Какво означава за футболист като цяло да играе в това дерби? Въобще, когато обличаш фланелката на Барса, усещаш ли нещо по-специално?
- Да, има нещо наистина специфично. Все пак това е най-големият мач на планетата. Всеки от нас е радостен и пълен с енергия, когато идва „Ел Класико“ и няма футболист, който да не иска да вземе участие. Ние сме привилегировани, че може да играем в такъв сблъсък и винаги гледаме да се насладим. Това е много важно за всички нас.

- Винаги Барселона и Реал (Мадрид) са съперници за титлата и обикновено сте с минимална разлика в класирането. Как смяташ, това ще продължи ли и за в бъдеще?
- Това е нормално, всеки се бори за трите точки във всеки двубой. Това са двата големи гранда, които винаги се целят в трофеите – дали титла или купа, няма значение. Но аз мога да говоря за нашите цели. Ние винаги се целим към високите постижения, за нас те са важни, защото това е в духа на Барселона – винаги да печели. И се надявам това да остане така и за напред.

- Спомена, че тези мачове са специални, особено когато на терена са играчи като Гарет Бейл, Карим Бензема, Еден Азар, Родриго. И така, как се подготвяте? Как се позиционираш на вратата, когато се опитваш да спреш играчи като тях, които могат да дойдат отвсякъде?
- Първото нещо, което забравяте е, че аз имам играчи пред себе си, които са много близо до тези имена и ги пазят. Разбира се, не винаги това е възможно, защото те са много класни футболисти. Ние играем както винаги, държим нашите позиции и се опитваме да владеем топката, опитваме се да сме по-добри от нашия опонент. Понякога е трудно, но се получава и ги спираме. Ние имаме страхотни играчи в нашите редици, така че се надявам и те да покажат какво могат.

- Вече говорим за някои от най-големите мачове в света, гледани от десетки милиони хора. И не е само „Ел Класико“, битки срещу Атлетико (Мадрид), тези в  Шампионската лига са също не по-малко интригуващи. Отвън, винаги изглеждаш много спокоен. Не знам дали това е наистина така или умело се прикриваш? Как се подготвяш да влезеш в такъв тип двубои, характерни с голямото напрежение?
- Да, както казах вече, аз се опитвам да работя в един и същ ритъм. Стремя се да бъда винаги в най-добра кондиция, следователно имам нужда и от наставленията на треньора на вратарите, съотборниците ми да са на 100 процента и се старая винаги да съм професионалист и да се раздавам максимално. Но моите задължения на терена не се променят, ако е мач срещу някой друг или Реал (Мадрид), или който и да е. За мен работата не се променя. И както вече споменах, понякога, разбира се, дори и да не го забелязвате, има малки разлики в подготовката, които могат да направят голяма промяна. Опитвам се да не се влияя от емоции, като винаги се старая да ги потискам. Стремя се да не издавам чувствата си и това кара мнозина да си мислят, че съм непукист. Няма значение с кого се сблъскваме на терена. Засега тази тактика работи доста добре.

- Да поговорим малко за положението в Барселона. Ще започнем с Кике Сетиен. Знаем, че той вече не е на „Камп Ноу“, но се опита да въведе някои промени. И така, от твоята гледна точка - какви са тези промени и кое е най-доброто за вас?
- Е, всеки треньор има свои собствени идеи, прави малки или по-големи промени, за да тренира играчите и след това те да покажат наученото на терена. И по този начин, разбира се, се опитваме да се адаптираме малко по малко. Опитваме се да изградим добра тактика за защитата пред наказателното поле. Ние, футболистите се опитваме да правим точно това, което той иска да от нас.  Вършим всичко уверено, с енергия, както той  изисква от отбора и да, мисля, че се адаптирахме доста добре към него. Въпреки че в началото бе малко по-трудно, разбира се, тъй като това е различен вид философия, бих казал. Но ние искаме нещата да се получат и тимът да тръгне нагоре. Вярваме, че можем да го постигнем и мисля, че при новия треньор ще работим доста по-добре.

- Обикновено, когато правя интервюта с футболисти, името, което излиза като труден противник е Лионел Меси.  Ти имаш щастието той още да е твой съотборник. Кой би посочил като най-труден съперник?
- Е, има доста такива. В първенството ми е доста трудно, когато играя срещу Адурис. Все пак той ми е вкарвал доста пъти. Не искам да го казвам, знаете, че ми е неприятно ... Но добре ...

- Той приключи тази година, така че ....
- Да, да, това е добре за нас, за него не толкова. Ако беше здрав, можеше още да е полезен на Атлетик. Но срещу него винаги е много, много трудно. Но съм срещал още много добри нападатели, добри реализатори, добри играчи, щастлив съм и че имам толкова класни футболисти в моя отбор. Това ми дава увереност и спокойствие.

- И как се чувстваш, след като направиш суха мрежа? Каква мотивация ти носи това усещане?
- Много е важно, разбира се, защото нека не забравяме, че това се дължи на представянето на целия тим. Иначе като цяло винаги се опитвам да не допускам гол. Но най-важното нещо е да печелиш мачовете си. Няма значение как. Искаме да играем добър футбол, атрактивен футбол, но понякога, когато ти вкарат, хората казват: „Тези не могат да опазят мрежата си чиста“. Никой обаче не отчита факта, че попадения падат в доста странни ситуации и понякога е трудно да ограничиш опасните положения пред вратата си. Но работим за това и гледаме да усилваме защитата си. Нека не се заблуждават хората – ние искаме винаги да завършваме без попадения в нашата врата, а това значи много за отбора, не само за мен. И разбира се, е страхотно, когато си отидем у дома или където и да е и сме щастливи, защото сме успели да се защитим добре и да не допуснем гол. Но в края на краищата, всичко това го правим, заради победата. Аз съм окей и да ми вкарват, но след края на мача ние да сме победителите.

- Победата е нещо, с което ти си свикнал – вече 6 сезона си тук. Спечелил си цели 13 трофея, откакто си в отбора. И това е само в Барселона, тук не влизат постиженията, които имаш в Германия и още повече индивидуалните такива, които си получил и не са никак малко. Как поддържаш този глад? Това нещо отвътре ли идва, природно ли ви е заложено на вас, футболистите. Дори когато печелите, искате да печелите още и още.
- Честно казано не знам как е за другите, но аз мога да говоря от моята гледна точка. Аз винаги съм гладен за нови трофеи и винаги искам да достигам до нови и нови върхове. Както вече споменах, това е отборна игра. Във футбола разчиташ много на своите съотборници. И да, това е чувството, което трябва да поддържаме в съблекалнята. Ако искаш да си успешен, трябва да бъдеш толкова силен, колкото е и твоят тим. И всеки трябва да бъде възнаграждаван за усилията, които полага, защото това е нужно на всеки един професионалист – да бъде на 100 процента успешен.

- Имаше блестящи изпълнения през този сезон. Но има ли някое спасяване, което в момента ти идва на ум? Изпълнение, с което да се гордееш истински?
- Не, мога да кажа, че нямам любимо спасяване. Смятам, че всяко едно е важно. От една страна за твоя отбор, защото всички напред зависят от теб, от друга, разбира се, за самия себе си, защото винаги се опитваш да се представиш по-най-добрия начин. Аз винаги гледам да дам най-доброто. Опитвам се да бъда там. Да работя здраво по време на тренировките, да тренирам отвъд моите способности и да показвам на треньорите, че мога да се справя и с най-трудните предизвикателства. Това казах и в предишния отговор, хвърлям толкова много пот на тренировките, защото в края искам да грабна трофея и да го вдигна, без значение как. А с много тренировки и усърдие нещата се получават.

- Ти също успя да направиш някои асистенции, което е нещо, с което не много вратари могат да се похвалят. Първата бе за Луис Суарес срещу Хетафе. Така се превърна в първия вратар на Барселона през 21-ви век, правил подобно нещо. След това същото се случи и с подаването ти към Гризман. Отработено ли е това или просто ситуацията ти помага да асистираш на нападателите?
- Няма какво да се лъжем, бях късметлия. Но не, мисля, че зависи от толкова много неща, от толкова много подробности. Играчът също вижда това, което виждам и аз. Имаме сходен поглед за нещата и те знаят какво искам да правя, така че, да, няма как да се случи без късмет. Важен е моментът, важен е и детайлът. Добре е, когато мога да помогна по някакъв начин. Аз съм откровен за всичко, така че ... много се радвам, че се получи това. Няма да го крия. Две асистенции са страхотно постижение, чувството е много хубаво. Имаме отделен екип, който се занимава с анализа на ситуациите. Те са по-наясно с това, но ми казаха, че другите отбори се опитват да ме спрат да играя отзад, така че, нека да видим. Но трябва да знаете, че да асистирам за гол не е основната ми цел.

- Сега няколко въпроса за теб самия в личен план, далеч от терена. Искам да те върна към твоя произход, когато си бил дете и започваш да играеш футбол. От това, което знам, винаги си искал да бъдеш вратар, така ли е?
- Не! Бях полеви играч до десет години, повече или по-малко, така че шест, седем години играех напред и това не беше само мое решение, сякаш бе повече треньорско виждане. Един ден наставникът ни дойде и ми каза, че може би трябва да помисля дали искам да играя в атака  или да застана на вратата. И така, реших да отида да играя като вратар. Мисля, че направих правилния избор.

- Сега, когато дойде в Барселона, ти каза, че твоята основна цел е да останеш за колкото се може по-дълго време и да постигаш повече успехи. Трябва да отбележим, че ти се ожени за твоята съпруга в Ситгес и вече имаш дете. Така, че честито. Изглежда, че искаш да се установиш тук за постоянно, като че ли сте живели тук винаги. Как се чувстваш в Барселона?
- Чувствам се много добре. Всъщност, идвайки тук, направих голяма промяна в своя живот. Аз дойдох в Барселона с моята жена и разбира се, беше малко сложно. Не знаехме как ще се адаптираме, дали животът в Барселона ще допадне на съпругата ми. Всичко се разви като по ноти. Работата ми потръгна, адаптирахме се бързо и сега сме щастливи. Аз се чувствам у дома си там, където е и тя, където е и моят син, разбира се. Иначе се опитвам да бъда такъв, какъвто винаги съм бил и за нищо на света не искам да се променям. Щастлив съм с живота си в Барселона. Домът е там, където е моето семейство – това е моят девиз.

- Спомням си, когато  пристигна за първи път тук бе много по-различен. Като вземем предвид факта, че се местиш от Северна Европа в южната част на континента. Какви бяха основните разлики, които видя при кацането ти в Барселона?
- Езикът, определено. Това бе огромна промяна в самото начало, защото ти не разбираш абсолютно нищо. Не беше лесно да говоря на английски с хората тук, но сякаш се справях. Затова често водех с мен преводача си Иван Ракитич. Е, той направи много лесна адаптацията ми, а също и хората около мен. Де Ла Фуенте, който е треньор на вратарите, ме накара да се чувствам наистина добре и щастлив в отбора. Той се опита да ми обясни всичко, въпреки че знаеше, че няма да разбера почти нищо в началото. Но той имаше търпението и това ми помогна много. От нас самите зависи колко бързо ще се адаптирате и искаме да научим езика. Всичко опира до манталитет. Манталитетът в много отношения е по-различен от немския. Сега, когато се прибера в Германия си казвам: „Уау, това е по-добре в Испания, отколкото тук“ и обратното. Правя сравнение постоянно. Странно е, но в същото време и забавно. Смятам, че има много предимства в това.

- И колко време ти отне да научиш испански и дори каталунски в този случай, защото има и други официални диалекти тук в Испания?
- Не ми отне много време, откакто започнах да разбирам хората, но да говоря.... Може би имам акцент на някой от Южна Америка. Те са доста различни и трябва много да слушаш, но сега съм окей. Когато хората знаят, че не говориш добре испански, се опитват да говорят по-бавно, за да ги разбираш. От друга страна, когато ти се стремиш да научиш езика, това се харесва на местните и те всячески искат да ти помогнат. За каталунския език....Аз започнах с уроците, но трябваше да отделям по няколко часа само за изговарянето и значението. Хубаво е човек да говори езика там, където е роден неговият син.  Освен това се радвам, когато хората се забавляват с моя испански!

- И мисля, че още нещо, което хората оценяват, особено местните е фактът, че могат да те видят в метрото и как се разхождаш из града. Това е нещо съвсем различно за много играчи от твоя статут. Защо търсиш тази близост с хората в Барселона? Казват ли ти нещо, ако те видят на улицата?
- Да, това е така, но наистина е хубаво, защото когато хората те видят веднъж, започват да гледат на теб с друго око. Виждат те как се държиш, смятам, че в това няма нищо лошо, защото започват да те имат за свой човек. Винаги се опитват да уважават личното пространство и моя живот. Винаги зависи от ситуацията, когато отивам да ям или съм със семейството, тогава не е приятно. Смятам, че хората наистина уважават това и те карат да се чувстваш комфортно. В моя случай, аз излизам и правя нещата, които искам да правя. Не искам да се ограничавам в моя личен живот и вярвам, че хората разбират това и се съобразяват с обстоятелствата.

Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ +