Ексцентричният Велислав Вуцов остана без работа след раздялата с "Ботев" (Пловдив), но изобщо не скучае и е убеден, че скоро пак ще се завърне във футбола. Треньорът в момента е изцяло отдаден на синовете си и ги натиска да учат и да успеят във футбола. В откровено интервю пред "ШОУ"  роденият през 1967 г. специалист сподели, че е променен и с годините е улегнал. Вече дори не вдига скандали на катаджиите, когато го спират за превишена скорост или други нарушения.

- Вили, къде те откриваме и с какво се занимаваш сега?
- Движа мои си неща, постоянно има какво да се върши. Последните месеци, докато бях в Пловдив, в София ми се насъбраха много задачи и сега действам по тях. Най-вече около децата имам работа, с тях се занимавам.

- Имаш трима синове, всички ли са при теб? Някой не е ли при бившата ти съпруга Светлана?

- Живея с по-малките ми синове - Петър и Светослав, на 14 и 12 години. Големият – Иван  -  си е във Варна. Смея да твърдя, че сме много добро и сплотено семейство с Петьо и Светльо. Учат в спортното училище на "Левски". Докато бях в "Ботев", ги бях преместил да учат в Пловдив.

- Помагаш ли им за обучението?
- Е, домашните не им ги пиша, но постоянно ги съветвам и най-вече не ги оставям без контрол. Следя им оценките, натискам ги да залягат над уроците. Радвам се, че изкарват добри оценки. Децата са ми най-важното.

- Какво се случи с "Ботев" (Пловдив)?
- Бях доволен, че ми се отдаде възможност да бъда треньор там. Клуб с отлична организация, с традиции, подкрепата на публиката много ми допадна. "Ботев" ми остана в душата и сърцето. Но имаше неща, които не ми харесваха. През цялото време

ставах свидетел на
подмолни игри


което е най-неприятното.

- Някой ви е правил мръсно, ще разкриете ли?
- Още е рано. Но определено имаше неща против мен. Не ми харесваха някои работи, но искам да запазя мълчание. Ако си отворя устата, ще вкарам голямо напрежение в "Ботев", а не искам това да се случва. Желая само успехи на клуба. Досега никога не съм си позволявал да плюя по клуб, в който съм работил. И занапред ще бъде така. В "Ботев" имаше някои хора, които още от началото, когато пристигнах, не бяха доволни, че съм там.

- Очаквахте ли толкова бързо да се стигне до раздялата ви с клуба?
- Освобождаването ми дойде след загубите с по 0:3 от "Левски" и "Славия", а не след като отпаднахме от "Локомотив" (Пловдив) от Купата на България. Още след "Славия" стана ясно, че няма да продължа. Просто се чакаше да мине дербито с "Локо" (Пловдив).

- Имате ли финансови претенции към клуба?
- Не, разделихме се цивилизовано. Нямам претенции към никого. Искрено благодаря на Иван Джиджев  и на другите от управата - Иван Йончев и Веско Бушев.

- Разкажете малко повече за Илия Павлов, който беше убит 2003 г? Той ви беше президент, докато водехте „Черно море”.
- Още ми е мъчно за него, бяхме доста близки. Той беше "златен" човек, изключително интелигентен. Убеден съм, че той не очакваше. Месец преди да бъде застрелян, когато отборът беше на подготовка, виждаше, че "Черно море" върви в правилна посока. Продължавам да недоумявам защо така се случи. Имаше сериозна охрана. Самият той не го е очаквал. Малкото му дете, което беше на една възраст с големия ми син Иван, непрекъснато играеше с моето момче. Илия Павлов дори не си позволяваше да остави детето си само. Даже когато малкият идваше да играят вкъщи, пред вратата стояха охранители.

- Константин Папазов ли ви уреди на работа в "Ботев"?
- Не, и дума не може да става за подобно твърдение.

- Докато благодарихте на хора от управата на клуба, не споменахте Тервел Златев - изпълнителният директор...
- Щом не говоря за него, значи има някаква причина. Но нали ви казах, не искам да си отварям устата и да внасям напрежение в "Ботев". Предстоят им важни мачове, желая им успех.

__________1.jpg

- Продължавате ли да поддържате връзка с хора от "Ботев"?
- Да, чувам се с много хора. Оставих приятели там, с никого не съм се карал. Но и се въздържам да звъня и да ги разпитвам, за да не излезе, че много любопитствам. Следя като цяло българския футбол.

- Кой ще е шампионът този сезон - ЦСКА или "Лудогорец"?
- Сигурно "Лудогорец". Европоходът им приключи и ще се съсредоточат изцяло върху родния шампионат. При тях, освен много правилно финансиране, всичко останало им е перфектно като организация. Разполагат с голям потенциал, дори има пренасищане на футболисти. Те са класи над всички останали родни клубове и с това твърдение не откривам топлата вода. Играха много силно в евротурнирите. Но се изненадвам, като чуя оправдания от сорта, че не можели да се пренастроят и да имат мотивация като излизат на "Бончук" в Дупница например, след като идват от "Анфийлд". При този огромен потенциал в "Лудогорец" подобни оправдания  звучат смехотворно.

- Подкрепяте ли мнението, че до няколко години в "Лудогорец" няма да е същото, тъй като са изкуствено създадени?
- Дано не е така, не им го пожелавам. Кирил Домусчиев е амбициозен човек, трябва да се справи.

Очевидно с пари
лесно стават нещата


Не може да нямаш нужните финансови средства и да говориш за шампионска титла. В "Ботев" нямаше как да говорим за такава цел, защото дори като имаше пари, отборът беше трети или четвърти... все в подножието на върха. Затова тогава обяснявах, че реалното за нас е да гоним шестото място. Говорихме да се направи млад отбор. Смея да твърдя, че това се случи. Докато аз бях треньор, дадох път на доста млади момчета. Началният им тласък беше при мен. Няма как обаче с юноши и хора, които нямат нужния опит, да гониш високи цели. И лошото беше, че когато побеждавахме, нямаше как да задържим тази линия, не успявахме да я следваме. Имаше спадове, футболистите не бяха винаги във върхова форма. И да бъдем честни, без някой да се обиди - никога не сме твърдели, че имаме огромна класа. В моментите на ентусиазъм се надхвърляхме. И при най-силния "Ботев" високата летва не се следваше. Биеш "Левски", биеш ЦСКА, но не ставаш шампион. Допусна се загуба от "Любимец" у дома, издънка с Гоце Делчев. Това е заради непостоянството. Шампионският дух и манталитет трудно се постигат. Съжалявам, че работих много малко в "Ботев". Ако бях оставен, можех да променя нещата. Гордея се, че направих добър отбор. При това тежко положение за три месеца да се свърши толкова работа, не съм чул подобен случай в историята.

- Застанахте начело, когато звездите се разбягаха и някои бяха продадени. Как се справяхте?
- Беше много трудно. Дори когато отидох да подписвам, на вратата се разминах с Георги Сърмов, който каза, че напуска. Някои бяха продадени, други не пожелаха да си намалят заплатите и също си тръгнаха. Бяхме принудени в движение да правим нов отбор. Аз дори не проведох цялата подготовка, а само 30 процента от нея. Ще ви кажа, че при разговорите с хората от ръководството  ми беше поставена цел да спасим "Ботев" от изпадане. Аз започнах да говоря за 6-8-о място. Счетох, че това е реалната цел, която можем да преследваме. Неприятно е да се лишиш от добри футболисти. Играчите, които бяха изкарали първенството и се бяха утвърдили като основни фигури, вече ги нямаше. Юнес Хамза беше продаден на "Лудогорец", Абел Анисе също. Имаше един - Феребори Доре... та аз дори не му видях очите, докато бях треньор на "Ботев", а уж беше наш футболист. Веско Минев си тръгна и със Сърмов отидоха в "Левски". Луис Педро също пое към "Герена". За него знам, че бяха платени някакви пари. Не ги виня момчетата, всеки гледа къде е по-добро за него. Правех селекцията в движение. Френският защитник Ромен Инез дойде след шестия кръг, Пламен Николов и Момчил Цветанов също по-късно се присъединиха. В началото направих опити да се намеся в трансферната политика и да давам съвети, но никой не ме послуша. Мога да дам пример с Хамза. Посъветвах при продажбата му в Разград  да му поставим точка в договора, чрез която при определен брой голове за "Лудогорец" "Ботев" (Пловдив) да извлече още финанси. Отхвърлиха предложението ми, а и за други неща подсказвах, но след като не приемаха мнението ми, реших повече да не се бъркам в трансферната политика.

- Трудно ли се работи в подобна ситуация?
- Да, тежко беше. И няма как да е иначе, при положение че се нарушават финансите. Покланям се на феновете, които не спираха да подкрепят отбора и въпреки трудностите винаги бяха плътно до нас. Преживях много хубави мигове като треньор на "Ботев", този клуб винаги ще има място в сърцето и душата ми.

- Футболистите забиха ли ви нож в гърба?
- Не бих казал. Но имаше някои, които са си позволили да бърборят по мой адрес. Сега, когато вече мина месец, месец и половина, подочувам разни неща. Играчи са си позволявали

да правят някакви си
коментари по мой адрес

Ако са го правили наистина, това говори лошо за тях, непочтено е. Много пъти с всеки поотделно провеждах индивидуални разговори. А и когато целият отбор сме били в съблекалнята и аз им говоря, след това ги карам да кажат, ако с нещо не са съгласни, но всички мълчат. Един не е казал една дума в прав текст срещу мен. Но след това са говорили разни неща, за които научавам от трети лица.

- Ясно е, че няма да разкриете, но поне кажете - българи или чужденци са го правили?
- Не са чужденците. С тях съм в превъзходни  отношения. И с Адам Стаховяк, и с Томас Иршак. Българи са говорили срещу мен, но го научавам от други, така че не мога директно да ги обвинявам.

- Верни ли са твърденията, че сте обиждали ваши футболисти?
- Няма такова нещо. Ако под емоция съм подхвърлил нещо, без да искам, може, но да започна да ги обиждам - това няма как да се случи. Не съм казвал на футболист, че е лош и не става, никога не съм го правил.

__________2.jpg

- Имате ли врагове във футбола?
- О, колкото искате. В сегашния футбол враговете станаха повече от приятелите. Аз обаче съм добронамерен към всички, дружелюбен съм. Преди години почти всички хора бяха като мен. Сега всеки гледа да прекара другия. Няма честност в днешно време. И това донякъде се дължи на факта, че във футбола ни влязоха много не футболни хора. Това нещо не трябваше да се позволява.

- Имало ли е случай да плачете след загуба?
- По традиция приемам тежко загубите, но чак да плача. Аз съм позитивен човек и винаги гледам напред. Треньорският опит ме научи, че от всяка загуба се извличат изводи. Всяко поражение има и положителната роля.

- Тежко ли ви е, когато се изправяте срещу любимия "Левски"?
- Нормално е тези мачове да бъдат по-специални за мен. Обиждат ме твърденията и подмятанията, че съм лягал на "Левски". Ако го правех това нещо, нямаше да лиша "Левски" от титлата, а щях да ги оставя да ни победят със "Славия", когато измъкнахме 1:1 на "Герена". И какво излезе след това - аз и Гошо Петков бяхме изкарани най-виновни. Каква вина имаме, че те не си свършиха работата. Първенството е над 30 кръга, да не бяха чакали последния мач. Гонзо като би "Левски" с "Черно море", него защо не го обвиняват? Разбирам да е финал, да бия "Левски" и да му взема трофей, а това е първенство. Така че стига обвинения към мен. А с "Ботев" като паднахме 0:3, стана страшно. Много хора в Пловдив само това чакаха. Този мач беше основата на махането ми, оттам тръгна всичко. Веднага ме почнаха,

направо
ме изядоха

 
- Получихте ли премия от "Лудогорец", след като им направихте услуга със "Славия" и лишихте "Левски" от титлата?
- Беше ни платено за свършена работа.

- От "Лудогорец" ли бяха парите?
- Аз от "Лудогорец" не съм взел нито лев. Имам три деца, кълна се в тях! Не знам откъде са били парите. Още след мача, докато пътувахме от "Герена" към "Овча купел", ми се обади Венци Стефанов, който по това време беше в чужбина. Каза, че ще ни възнагради. Съобщи колко е премията и после си я получихме. Не е нормално да го питам откъде са парите.

- За каква сума става въпрос?
- Не беше фантастична премия, но беше добра. Знам, че  футболистите на "Левски" щяха да вземат четири пъти по-големи суми. От техните треньор и играчи  съм чувал за какви пари играят. Но защо още се коментира тази прословута премия? Не смятам, че парите решават нещата. Мачът се решава на терена, с игра.

- Георги Иванов-Гонзо ли е точният човек за "Левски"?
- Не бих му правил анализ.

- Трябва ли вече Батков да се оттегли от любимия ви клуб?
- Не разбирам обвиненията към Батков. Той не е лош човек. Когато бях треньор на "Левски", имах човешки контакти с него, познавам го. Направил е много за клуба, а пък само към него са обвиненията. Защо вина не понася спортно-техническият щаб? Как може всеки трансферен период да се допускат едни и същи грешки? Сега върхът беше махането на Пламен Крумов, а вижте кой идва - Сашко Александров. Нищо против момчето, но какво се надгражда, не го разбирам. Постоянно се водят някакви футболисти, стоят тук няколко месеца и после се чудят как да късат договорите с тях и да им плащат неустойки. Да, Батков сигурно в момента има проблеми с бизнеса. Преди повече му е вървял, а и е имал хора зад него, които са му помагали. Сега очевидно му е трудно и му прави чест, че излиза и го казва това нещо. Докато други президенти на клубове, които нямат пари и не се плащат заплати на футболисти и треньори, не признават това и остават в сянка. Вината на Батков за мен е около 20 процента, другата е на спортно-техническия щаб. Гонзо отдавна знае, че предстои да се прави селекция, а виждаме, че още не са намерили новите играчи. Защо чакаха толкова време и чак сега започнаха да гледат касети и дискове на футболисти, които отвсякъде им препоръчват. Сериозните играчи вече са си намерили отбори.

- Защо никога не сте побеждавали "Левски"?
- Просто така се е случвало. Но равенството със "Славия" на "Герена" може да се брои за победа. През годините съм показал, че не съм от хората, които се дават.

- Имало ли е опити да ви пробият и да ви вкарат в схема за така коментираното последните години черно тото?
- Няма как да вляза в подобни схеми.

- Какво знаете по тази тема?
- Пред очите на всички ни стават странни неща, но трябва да имаш факти, за да говориш. Като нямаш факти - мълчиш. Нещата са много сложни, не искам да ги коментирам. Тези, които ме познават, добре знаят, че никога не съм участвал в подобни схеми. А аз като не съм схемаджия, не ме търсят за такива мръсни игри. Нещата се знаят, но никой нищо не прави.

- Ако все пак ви потърсят...
- Добре ще помисля как да реагирам в такъв момент. В България като се каже "черно тото", се смята, че всички участват в него. Моите наблюдения са, че 15, максимум 20 процента от хората в българския футбол се занимават с подобни неща.  

- Кого визирате?
- Е, няма да говоря с имена, моля ви. Хората се знаят, всички ги знаем.

- Залагате ли на футболни мачове?
- Преди години залагах много, все на европейски мачове. Никога не съм залагал на мой мач. Аз съм повече по басовете. Мога да се закълна, че никога не съм слагал пари на мач, в който участвам. Иначе следя коефициентите. Интересно ми е, защото по тях си проличава, когато нещо има да се случва.

- На печалба или на загуба сте от залозите?
- Не вярвам да има човек, който да каже, че е на печалба от залози.

- Какво се случи с кариерата ви като футболист?
- Имах много контузии и моята кариера не се разви както ми се искаше. Бях много трудолюбив в спорта. Тъкмо навлязох в добра спортна форма, изиграя десетина мача или един добър сезон и на следващия... Имах много лабилни връзки на коленете. Имах пет сериозни късания на връзки. Същото нещо имах и в глезените. Колената ми не са добре. Като играех, не бях толкова пълен. Напълнях, след като се отказах от спорта.

- Сега как сте със здравето?
- Имам доста здравословни проблеми - подагра, диабетни неща...

Подаграта
ме мъчи много

Най-важното е да сме здрави.

- За какво мечтаете?
- Имам много мечти. Лягам и ставам с мечти. И за лични неща си мечтая да ми се случат, и за неща във футбола. Най-големи са амбициите ми за децата ми, но няма как да знаем какво ще се случи в бъдеще. Сам се грижа за двамата ми синове Петър и Светослав след развода. Оправяме се, добри деца са, слушат ме много. 

- Кое е най-важното нещо, на което баща ви Иван Вуцов ви е научил?
- Безброй много са тези неща. Най-важното е дисциплината, на която ме е научил. И това, че трябва самоконтрол. До ден-днешен ми се кара за всяко нещо. Вслушвам се в някои от съветите му, но  той иска да знае прекалено много. Разбирам го, тъй като е нормално да се интересува за децата си, както и аз за моите. Любопитен човек е.

- Съжалявате ли за нещо през годините?
- Е, няма да умирам, че да си правя анализи.

__________.jpg

- Няма как да не ви попитаме и за добрия ви приятел Константин Папазов...
- Не само приятел, като братя сме с Тити. Всеки ден сме заедно. Мъка голяма е случващото се с баскетболния отбор на "Левски". Тити воюва, бори се, иска да поддържа и малкото, но при тази ситуация този отбор няма големи шансове. Сега се държи на емоцията, подкрепата от публиката. Но когато дойдат поредица от негативни резултати, нещата ще натежат много.

- Съветвате ли го да се откаже?
- Ако се откаже, няма да е Тити Папазов, а Иван Иванов или Петър Петров, да речем. Той ще продължи да се бори, то е ясно. Много ми се иска да се оправят нещата. Тити го заслужава. Той много се е променил, за жалост. Тити вече не е същият. Променил се е не в положителна посока. Не е този усмихнат човек, който беше. Изключително мъчно ми е за него. Съдбата ни е еднаква - все да се сблъскваме с трудности и да се борим.

- Още ли сте маниак на тема високи скорости?
- О, не, не. Промених се. С годините поулегнах. А и имам деца, съобразявам се вече. Не съм същата луда глава като преди.

- Имали ли сте проблем с катаджии?
- Винаги им вдигах скандали. Спирали са ме - я за висока скорост, я за други нарушения, но аз съм устат и не им се давам. Но го няма това нещо, което беше преди - да шофирам като откачен. Друг човек съм вече.

- Бърза кола ли имате?
- Мощна е, да - джип „Ауди Q7”.
Интервю на Пламен СЛАВОВ