Предаването „Код Спорт“ по RING излъчи поредна бляскава среща с автор Христо Стоичков. Този път кавалерът на „Златната топка“ представи в своята маркова рубрика Яник Караско. Той е една от надеждите на Белгия да излезе от ролята на вечния фаворит и да спечели голям турнир. Следващата възможност е световното първенство в Катар. С клубния си тим Атлетико крилото вече има два велики финала – загуба в Шампионска лига и триумф в Лига Европа. Предлагаме акценти от интервюто с Яник Караско:
- Яник, работил си с много качествени треньори. Начело на белгийския национален отбор е Роберто Мартинес. Какво означава за теб неговият проект?
- Като личност той е наистина топ. Държи се човешки. Винаги се стреми да извади на първо място човещината, било да се съобрази със семеен проблем или да ни даде свободен ден. Опитва се да ни даде възможност да бъдем заедно с нашите семейства. Вслушва се в идеите на останалите, не отстоява само своите виждания. Смятам, че той е много добър треньор. Разчита добре играта на съперника, тактически е много силен, той е специалист, който държи винаги да притежаваме топката. Държи да има свой облик, да държим топката на земята и иска от нас да се забавляваме, защото футболът преди да стане професия е било и остава хоби. Да се забавляваме на терена - това за мен е нещо много важно. Трябва да си спомним, че когато сме били малки, футболът е бил за нас само за удоволствие, макар да не е бил работа. Сега е работа, но не бива да забравяме удоволствието от играта.
- Следващата голяма цел пред вас е Катар. Къде можем да видим отбора на Белгия след няколко месеца на световните финали? Какви са целите?
- Целите са еднакви за всички - да продължаваме да печелим. Понякога хората имат къса памет. Трябва да си припомнят, че неотдавна Белгия отсъстваше отвсякъде. Тогава хората бяха доволни от простия факт отборът да се класира на европейско или световно. А сега, когато редовно сме на тези световни или европейски финали, искат трофеи. За мен обаче този натиск е добър, защото ние знаем, че имаме отбор за големите цели. Трябва да гледаме обаче мач за мач и да стигнем максимално далеч. Добре знаеш, че в даден турнир всичко може да се случи. Всеки мач е различен, а е необходимо да имаш и малко късмет, за да постигнеш целта си. Понякога късметът е на твоя страна, понякога - не.
- От доста време работиш с един от най-добрите треньори в света. Досещаш се, че ще те питам за Чоло Симеоне и „Атлетико“ (Мадрид). Миналата година спечелихте заслужено титлата в Испания.
- Чоло е треньор с много силен характер, с голяма амбиция и енергия. Аз съм се опитал да извлека много от двамата треньори, с които работя - Чоло и Мартинес. Със Симеоне, например, играехме 4-4-2, което е защитна тактика. Така че се научих да полагам максимално усилия, да тичам и заради останалите. Това са качества, които Симеоне предава на отбора. Това те кара да даваш всичко от себе си и заради него. При Мартинес играем 3-5-2, той ме пуска по крилото като халф-бек, защото знае, че съм силен в атака, но знае също и че съм научен да играя в защита. В Атлетико винаги преди сме играели 4-4-2, но миналата година, когато станахме шампиони, използвахме 3-5-2 и аз бях в тази роля на халф-бек. Така че при мен се получи добър микс между двамата треньори. И двамата ми помогнаха много.
