Ясен Петров е най-големият посланик на България в Китай през последните години. Треньорът стана идол на милиони, докато водеше Шъдзяджуан, а стотици милиони в цялата страна му се възхищаваха, че прави от шщо нещо в отбора си. Родният специалист заведе клуба до най-високото класиране в историята му, а отделно от това счупи няколко рекорда в китайското първенство. След близо 3 години работа Ясен и Шъдзяджуан се разделиха, а Джанини, както е известен в България, беше изпратен като бог от феновете. Към днешна дата Петров е в България и си почива в планинска вила. Той се съгласи да отговори на въпросите на „Меридиан Мач":

- Как се чувстваш в България?
- Започнах да се аклиматизирам. Бях много уморен, когато се прибрах. Не е леко. Но вече близо една седмица съм на вилата в планината, починах си добре. Сега се чувствам отлично. Изцяло съм отдаден на семейството и моите приятели, които ме посещават. Започнах походи в планината. Във времето, което имам да почивам, ще си вляза в една много добра форма. Успял съм да кача 1-2 кг в България, така че всичко е нормално (смее се). Наслаждавам се на българската храна, домашно приготвена.

- Изпратиха те като бог от Китай. Очакваше ли нещо подобно?
- Това уважение хората са ми го показали от първия момент, когато отборът беше във Втора лига и започна да побеждава. Започнахме с 5 хиляди човека публика, но скоро след това трибуните се понапълниха. Когато влязохме в Суперлигата, стадионът се препълни. Това уважение е присъствало почти през цялото време. Изненадан бях от скоростта, с която беше организирано изпращането ни, защото ние разбрахме в 18,00 часа, че трябва да пътуваме до Пекин в 05,00 часа на другия ден сутринта. Разбрали се хората, направили са много сериозна организация. Казаха ми, че феновете са започнали да се събират на площада пред хотела ни още от 04,00 часа, за да не ни изпуснат. Това са такива спомени, които няма как да ги изтрия - много мили, много съкровени. Всичко останало, каквото и да било, което се е случило - и хубавите моменти, и лошите, това е най-скъпото и най-ценното - признанието на хората. Да видиш сълзите им, тъгата им... Настръхват ми косите, докато ти разказвам за тръгването от Китай. Това са много мили, много ценни, много съкровени неща. Това, с което съм най-горд, е признателността, че присъстваше българското знаме, че знаят хората къде е България. И го правят за българите. А дали съм очаквал такова изпращане? Навсякъде, където отивахме, ставаше фурор. Навсякъде хората искаха да ни снимат, автографи. Радвахме се на огромно уважение и респект в града.

-Такова изпращане никога не е имало за български треньор. Разбрах, че феновете са направили и видеостена пред хотела...
- Да, имаше и видеостена. Не знам кога са успели да я направят. Най-интересното беше, че нещата станаха на два пъти. Първо ни изпратиха от самия хотел до бусчето, с което се придвижвахме до Пекин. Пътувахме около 4 часа. Мислихме, че всичко е свършило и остава само да се качим на самолета за България. На аерогарата обаче ни посрещнаха възгласи и огромна тълпа от хора. Това беше вторият шок. Отново със снимки, автографи. Този път имаше и голяма група журналисти. Хората бяха с нас, докато можеха - паспортната проверка. Изпратиха ни до последно, с насълзени очи. Много мило, много уважително.

- Какво ти направи най-силно впечатление от това изпращане?
- Излязоха много клипове в сайтове за видео-споделяне. Свалил съм си над 11, а един е много трогателен. Той не е свързан само с нас-треньорите. Точно, когато сме тръгнали да се чекираме, е сниман един младеж с миналогодишната фланелка на Жоро Илиев с №8. Той е паднал на колене, плаче и удря с всички сили в земята. Това най-силно ми остана в съзнанието. То е свързано не само с нас, но и с България.

- Пое Шъдзяджуан, който имаше цел да се задържи в средата на втора лига, а класира отбора в елита. После битката беше да се спасите, а разбихте всички прогнози, като се класирахте на 7-мо място. Как оценяваш работата си в клуба?
- Когато отидохме в началото целта беше много обикновена. Първо бяха напуснали три ма от най-добрите играчи, а взехме само двама човека. Едното момче от изпаднал отбор от Втора лига и един футболист, който също беше останал без отбор, играл в Първа и Втора лига, но на възраст. След това взехме Жоро Илиев и Емо Гъргоров. Целта беше 6-то място, като не веднъж моят бос е споделял, че е очаквал да се борим да не изпаднем. Но след добри стечения на обстоятелства, отлична работа, на екипа и късмет успяхме да се класираме в Суперлигата. След като влязохме, имах разговор с един от шефовете на най-яката фенска фракции. Той ми каза, че и 30 мача да загубим в елита, агитката ще си подкрепя отбора и уточни, че никой в града няма големи очаквания. Каза ми: „И да изпаднем, ние ще бъдем зад отбора." Очакванията бяха да не оцелеем в елита, но успяхме да изненадаме дори и нашите фенове. Това е първият клуб в историята на тази провинция, който играе в Суперлигата.

- Колко хора живеят в тази провинция, за да стане ясно на хората, защото в Китай нещата са доста по-различни от България.
- В провинцията живеят около 70 млн. души, а в самия град - 8. млн. Цифрите са стряскащи за България, но така е в Китай.

- С работата си спечели доста индивидуални награди. Знам, че Шъдзяджуан е стигнал и до рекорди. Какви са те?
- Миналия сезон направихме серия от 8 поредни „хикса". Това остава в историята на Суперлигата. Както и отборът, който е завършил с най-много „хиксове" в едно първенство -15. Също успяхме да направим една поредица от 16 мача без загуба, като в тях се изправихме срещу най-силните отбори в Китай. Свършихме на 7-мо място, което беше оценено от всички.

- Какво е да се бориш с отбор, които е платил 2-3 мил. долара за селекция срещу клубове, които са дали стотици милиони?
- Съперниците ни се подсилиха с изключителни играчи. Говорим за чужденци, които струват страшно много пари. И то качествени футболисти. Тази година бяха закупени играчи, които са актуални на пазара. Желани от отбори, като Ливърпул и т.н. В един момент този пазар избухна. Ние такива трансфери не направихме. Привлякохме едно момче, което е младо, преди 3-4 години е бил национал до 19 години в Бразилия, но последните 2-3 години е имал не добра кариера. Това беше единственото попълнение...

Тази година нямахме добри резултати. Такъв е животът. 2 години давах цялата си енергия. Аз съм човек, който не обича да се оправдава или да изкарва неща от кухнята, които са в негативен план. Това няма да го направя и сега. Напротив. От цялото си сърце желае, който и да работи в този отбор, да постига резултати. Много емоционално бяхме изпратени от футболистите, защото ние де факто за тези 2 години и 8 месеца изградихме една уникална връзка. Дадохме много енергия в работата си с този отбор. Хубавите спомени са изключително много.

- Шъдзяджуан може ли да се нарече най-успешния период в кариерата ти?
- Може би най-успешният. От гледа точка и на емоция, и като признание. Беше изключително трудно и прекрасно изпитание. Срещите ми с много известни треньори, срещу които сме играли. Общо взето във всеки един аспект се чувствам изключително изпълнен.

- В Китай се изправи срещу специалисти като Свен Горан Ериксон, Луиш фелипе Сколари, Феликс Магат, Грегорио Мансано и още много други световни треньори. Какво научи от тях и имаше ли нещо, което те научиха от теб?
- Няма да забравя разговорите, които съм водил със Свен Горан Ериксон и Сколари. Направихме този сезон 0:0 с Гуанджоу Евъргранде, който е шампион на Китай и носител на титлата в азиатската ШЛ. Можехме и да победим отбора на Сколари. Няма да забравя разговорите с тях, защото и двамата са страхотни. Абсолютни джентълмени. Хора, които знаят какъв е нашият отбор и показват изключително голямо признание за това, което сме свършили ние. Те нагледно показват, че футболът е само една игра, и че отношенията между хората трябва да са позитивни, независимо от негативния резултат.

- Почувства ли облекчение, когато с шефовете си стиснахте ръцете за раздяла?
- Ако трябва да бъда искрен, облекчение от гледна точка на това, че в един момент всяко начало има и край. Ние наистина дадохме цялата си енергия, а сега ще имам повече време за семейството си. Защото каквото и да си говорим, когато работиш чужбина и то толкова далечна, плащаш някаква цена и тя не е малка -цената да си далеч от семейството и децата си. Това е не само за мен, но и за всички, които бяхме там. Всички плащат тази цена. Имаше една носталгия. Аз имам син, който расте, който има нужда от своя баща. Това е нещото, което в момента трябва да го върна, защото по някакъв начин съм го взел от семейството ми. Моите дъщери също, много им липсвам, те също ми липсваха.

- Защо в Китай се хвърлят толкова много милиони за футбола?
- В момента нещата Китай са извън контрол, когато стане дума за футбол. Много сериозни инвестиции има. Тази тенденция ще се запази, защото има програма за развие на китайския футбол в дългосрочен план. Много сериозна и там ще продължат да инвестират много средства. Не само в тяхната Суперлига, а и в изграждането на ДЮШ. До 2017 година има план да се направят 25 хиляди детско-юношески школи. А до 2025 поне да станат 50 хиляди... Знаем вече каква сила са в почти всички спортове. Имат намерение и да постигнат най-високи резултати и във футбола до 15 години.

- Какъв е най-яркият ти спомен от престоя в Китай?
- Най-незабравим спомен ще остане влизането ни в Суперлигата, когато Емо Гъргоров вкара 93-ата минута от дузпа. Миналата година тази поредица от 16 мача без загуба. Защото в тази поредица играха с всички топ отбори. Също последния мач - 16-ия, аз бях изгонен в тозимач. Направихме равен - 2:2 в последната минута. Миналата година два пъти бях изгонен от един и същи съдия, срещу един и същи отбор - Пекин Гуоан. Това е част от играта.

- Кое най-много те изненада от живота на обикновения китаец?
- За мен най-голямо впечатление ми направи това, че има порядък в безпорядък. Толкова много хора, движение, а всичко върви без проблеми. Не мога да си обясня как в този безпорядък има някакъв ред, в който всеки си намира мястото и всичко си тече нормално. Китайският народ много работи. Всичко тече много интензивно, но същевременно много плавно. Това е нещото, което ще ми остане.

- Какво българско ти липсваше най-много в Китай, като изключим семейството?
- Никъде не можах да намеря   кисело мляко. Уникален фен съм на таратора - страхотно ми липсваше.  Всичко останало си го имахме - телевизия, новини, музика.

- Очакваш ли скоро да получиш нова оферта от Китай и би ли прием отново да работиш там?
- Всичко е възможно. Очаквам, разбира се. Искам да си почина. Убеден съм, че каквото" има да стане ще стане. Като цяло бих приел нова оферта от Китай, но на правилното място и не на всяка цена.