Селекционерът на националния отбор Ясен Петров обеща още преди седмица, че след контролата с Грузия ще даде интервю за БЛИЦ TV. Ден след успеха с 4:1 специалистът си спази думата. В точно определения час той и съпругата му Силвия пристигнаха в редакцията на БЛИЦ. Ясен беше изключително откровен. Разкри защо се е разплакал след победата над Литва с 1:0 и уточни кога плаче в живота. 
"Ще ви призная, че аз плача само от радост. Аз съм много силен характер, преминал съм през много неща. Тези, които си много близки, знаят как съм израснал, при кого съм израснал. Не ми е било леко,  но не съм плакал…", заяви треньорът.
53-годишният селекционер призна, че няма профили в социалните мрежи, с което разочарова младите българи. Стотици фенове искат да станат приятели с Ясен, но днешното му откровение отряза мераците им.  

-Г-н Петров, казахте, че строежът на къщата започва от основите. Положихте ли ги вече основите в националния отбор?
- Поставили сме кофража, надявам се да излеем бетона. Надявам се да стане една здрава основа. 11 млади момчета дебютираха в отбора. Вярвам, че това, което се опитваме да правим, ще доведе до желаните от всички резултати впоследствие. Без значение дали аз или някой друг ще е начело на националния тим на България.

- След снощното равенство на Северна Ирландия – Швейцария запазваме шансове за Мондиала в Катар. Бъдете откровен – реални ли са шансовете ни?
- Всеки има право да мечтае. Ние също. Имаме първо двубой в Литва на 9 октомври. Няма да е леко. Там ще играем на изкуствен терен. Литовците са коварен съперник, нищо, че снощи Италия ги разби. За нас ще са важни трите точки в Литва. Успеем ли, ще можем да мечтаем.

1000 лева Oнлайн казино Бонус от efbet

 -Играчите признават, че сте добър психолог. Тайна ли е какво толкова им говорите и как ги мотивирате?
-Аз обичам да се шегувам много. Обичам да има настроение. Имам два подхода – единият е да има добро настроение и атмосфера в състава. Но когато работим, се променям. Ставам изключително сериозен. Момчетата знаят каква е философията ми във футбола и какви са изискванията ми. Но иначе не спирам с шегите в отбора. Това е моят начин на живот. Правя го и вкъщи със семейството ми, със сина ми. Но когато съм сериозен, нещата стават съвсем други. Важното е да има колектив и атмосфера. Тук искам да поздравя младите волейболисти на Мартин Стоев, които станаха световни вицешампиони. Трябва да се радваме на такива успехи. На олимпиадата в Токио жените на България отсрамиха мъжете. Всички медали бяха спечелени от тях. Браво за което. Женският ни национален отбор по волейбол също постигна успех в Пловдив на европейското. Моята мечта е да радваме хората, както го направиха младоците на Стоев и жените на олимпиадата в Токио.

- Да очакваме ли завръщането на Ивелин Попов в националния отбор?
-Да, водил съм разговори с него, когато поех отбора, но скоро не сме се чували. Желая му да е жив и здрав и да се представи на ниво в сериозен тим като Сочи. По принцип всичко е възможно. Но не искам да конкретизирам. Въпрос на обмисляне и на преценка. Ние сме създали един добър колектив…

-А Страхил Попов? Какво се случи тогава? Той затворена страница ли е за националния отбор вече?
-Не, няма да коментирам нищо. Не искам. Пожелавам му успех в клубния му отбор. Това е.

-„Ясене, вземи този, Ясене, не взимай онзи“. Тези изречения чувате ли ги откакто поехте националния отбор?
-Това е много интересна тема. С приятели и вкъщи разговаряме по този въпрос. Аз обаче не се влияя от хората, защото съм независим човек. Няма как да стане. Ние и моят щаб, които сме четирима човека, гледаме много мачове, гледаме кой се вписва в колектива, защото това е много важно. На жена ми бащата - моят тъст, също ми дава съвети кого да викна, кого да не викна, това са нормални неща. Той си има мнение, моите приятели също си имат мнение. Но решенията ги взимаме ние като екип. И последното мнение винаги е моето. Винаги изслушвам всички, а помощниците ми са много коректни. Щастлив съм, че работя с тях, защото те също имат принос за това, което се случва в отбора.

-Изтече информация, че има уточнена премия за отбора, ако се класираме на световното? Материалното ли обаче е по-важното или духовното – да играеш и се доказваш в националния, защото футболистите получават заплати в клубните си отбори?
-И важно, и маловажно е, защото в дадени отбори има закъснения с плащанията. Знаете, че не всичко е коректно в българския футбол. Но не искам да коментирам темата за пари. Още първия ден казах, че за мен националният отбор е кауза. Аз искам тези момчета да донесат радост на хората, защото това вдига самочувствието на нацията. Аз съм сигурен, че отборът ще израсне още и още. Това е по-важното за мен, а не парите, които не искам да коментирам.

-От дълги години сте в тежката треньорска професия, бяхте и в Китай, където оставихте следа. Какви ви отне футболът?
- Пет години да изкараш в Китай е голямо постижение, защото много големи треньори са били там и не са оставали толкова дълго време. Винаги ще обичам Китай и ще имам добри спомени, но никак не ми е било лесно. След първия ми престой там като треньор се върнах много отслабнал - 77 кг. Искахме да успеем на всяка цена и бяхме подложени на стрес и напрежение. В момента съм 92-93 кг и си ги харесвам. Някои викат тоя е дебел, но не съм дебел. В моите килограми съм си. Но тогава се върнах много изтощен. Не беше никак лесно. С моя екип бяхме в три отбора в Китай, изкарахме близо 5 години. Прекрасна страна е Китай, хората са чудесни, но напрежението е голямо. Пътуванията са големи, разстоянията са големи. Не е лесно. Културата им ни обогати от гледна точка на знания, но изхабихме доста енергия. Минах през какви ли не перипетии. Преди това бях и три години там като футболист. Радвам се, че оставихме диря в такава готина държава. Виждам как се развиват бързо и икономически.

-Вярно ли е, че не ползвате социалните мрежи? Нямате профил, нямате вайбър и защо?
-Точно така е. Ами така съм решил. Достъпът до мен става чрез телефона. Винаги вдигам телефона.  На лагерите с националния го хвърлям в стаята, но после връщам обажданията. Единствено имах Уатсап, докато бях в Китай. Тука нямам нищо. Съпругата ми, трите ни деца всички си имат профили в социалните мрежи. Качват понякога снимки, аз понякога съм сърдит, че ги качват, макар че имат право. Така е. Светът е модерен. Но аз съм по-различно настроен. Не искам да си харча излишно енергията в социалните мрежи.

-Сега какво ви предстои в следващите дни? Не идва ли времето за заслужен отдих?
-Следващите дни ще посетя няколко мача, но след това ще взема моята съпруга и ще отидем на море, за да използваме последните дни от лятото. Но ще отидем за 2-3 дни, не повече. Искам да си топна главата в морето, защото обичам да плувам. Ще поплувам, ще се отпусна. Искам да изчистя главата си от емоциите, защото напоследък имах доста емоции. Много хора коментират разпалено, че съм плакал и защо съм бил плакал. Ами плаках, но плаках от радост. Но не от победата, а като видях как целият отбор се събра, как всички се прегърнаха накуп. Това ме трогна. Това са важни три точки. Официален мач. Ако не бяхме били Литва, всеки щеше да омаловажи равенството 1:1 с Италия. Ще ви призная, че аз плача само от радост. Аз съм много силен характер, преминал съм през много неща. Тези, които си много близки, знаят как съм израснал, при кого съм израснал. Не ми е било леко,  но не съм плакал… Но няма сега да си разказвам историята на живота… Аз съм вече 21 години треньор. Но за първи път си пускам сълзите, въпреки че съм имал и други готини моменти. Разчувствах се заради момчетата. Това ме радва и ме зарежда. Аз искам само да ме разплакват. Даже ще си плача и по-нататък.
За финал ще кажа, че мечтая да изградим силен отбор, който да носи радост на хората. Това е най-важното, то другото ще дойде - ако е дал Господ и е писано, ще стане…
Румен ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ 

Оператор: Съйко СЪЕВ/БЛИЦ