-Г-н Заяков, как ще коментирате представянето на нашите национали на олимпийската квалификация в Берлин?
-Вижте, отпаднахме от борбата, няма да ходим на Олимпиадата в Рио де Женайро. Паднахме, но поне го направихме с достойнство. С този осакатен състав повече не можеше да се желае. Момчетата не можеха да надхвърлят себе си. Трябва да отчетем и това, че те не са играли кой знае колко дълго заедно. Липсваше им обиграност, синхрон в действията, затова и резултатът беше такъв. Нашата група беше изключително тежка. Да, руснаците бяха лишени от гиганта Дмитрий Мусерски, но пък имат други, които го заместиха, имат и много пълноценни смени. Колегата на Пламен Константинов – Владимир Алекно, разполага с цели три равностойни състава. Потенциалът на руския спорт е неограничен. Франция пък е №1 в света, така че там нямахме никакъв шанс да измъкнем нещо. Аз не зная дали нашите момчета дадоха всичко от себе си. Но не е този съставът, не е този...
-Негативно се отрази и отсъствието на водещи фигури, които не играха по различни причини...
-Ама, рабира се, че се отрази. Не само отсъствието на Цецо Соколов, но нямахме и титулярен разпределител. Андрей Жеков го нямаше. Липсата на Тошко Алексиев също оказа негативно отражение. Той е един голям боец, който дърпа, който тегли отбора. Не можехме да разчитаме и на болния Николай Пенчев. Въобще – дисбалансира се отборът. Гибона беше поставен в една екстремална ситуация да решава в движение някои неща.

-Бяхте ли оптимист преди турнира в Берлин?
-Да ви кажа честно – не. Може и да ми се разсърдят някои, когато го признавам това. Много тежка група, направо невъзможна за прескачане. Руснаците и французите са сред най-добрите в света. Въпреки, как да кажа, бихме могли да се опънем повече на Русия. Според мен пътят пред нас е да даваме повече шанс на по-младите състезатели. Сега предстои Световно първенство. И то у дома, предстои и нов цикъл олимпийски квалификации. Владо Николов в петък изигра последния си мач с националната фланелка.

Време е да
отгледаме
нови звезди

-Не ви ли се стори, че подценихме финландците на старта на квалификацията?
-Не, защо мислите така? Тази дума “подценяване” не съм я обичал винаги. Не може да подхождаш лежерно към никого, още повече в една олимпийска квалификация, в която всички се бият със зъби и нокти. За всеки гейм и за всяка точка се биеш. Освен това, когато си в една такава въртележка, и имаш загубен гейм от Финландия, може да се окаже фатално. Финландците обаче не са никак лош тим. Даже са ни побеждавали в недалечното минало.

-Сборная не беше ли по силите ни? Все пак и те имаха кадрови проблеми.
-В техния тим имаше доста ветерани, открояваше се 40-годишният Сергей Тетюхин. Направи ли ви обаче впечатление, че той беше най-добрият срещу нас? При нас Владо Николов на колко години е?

-На 38.
-И пак беше на високо ниво. Ами тогава? В спорта или го можеш, или не го можеш. Това е истината. Те са професионалисти и играчи. Руският отбор има доста пълноценни смени. Пламен е ограничено момчето в това отношение – няма кого да пусне. Млади таланти имаме, така е. Но те нямат опит, не са обгорели в битките. Не бива да се хвърлят и да изгорят съвсем.

-Кого от нашия тим бихте откроили?
-Владо Николов. Това е едно изключително момче, съвестен и абсолютен професионалист е. Той може да послужи на всичките си колеги относно това как на тези години можеш да спазваш строг режим и да се подържаш във форма. Не достигат обаче само неговите усилия. Ники Пенчев много ни липсваше. Аз съм и малко разочарован от някои.

-Кого визирате?
-Разпределителят малко куцаше. При този висок състав, който имаме, вместо да ги разгъва и да опитва разнообразие в атаките, да играе първа топка в началото, в центъра, се получи нещо съвсем различно. Все играеше с Владо Николов, все с него. Защо? Съперниците познават Владо като зениците на очите си, няма как да бъдат изненадани. Отстъпвахме и в останалите елементи. Блокадата този път повече ми допадна, въпреки че не беше толкова ефективна, колкото ми се искаше. Мирослав Градинаров ме разочарова. Не е този, който очаквах да бъде. Беше доста несигурен, не му и вървеше. Нещо става, не мога да кажа какво е, но...Безкрайно съм разочарован от Георги Братоев. Ники Николов изобщо не се появи. Къде е Ники? Къде е? Много грешки направи, ама много...Толкова си могат момчетата в края на краищата. Много е важен опитът и синхронът в отбора. Концепцията на Пламен беше една, изведнъж му се наложи да променя в движение цялата си схема. Това е изключително трудно и то на такава тежка олимпийска квалификация. Представете си, ако се бяхме паднали в другата група, където щяхме да бъдем в “менгемето” на Полша, Германия и Сърбия. Сигурно последни щяхме да завършим. Спомняте си, че сърбите ни биха два пъти в контроли по празниците.

-Според вас Пламен Константинов направи ли някакви грешки от тактическо естество?
-Не, не мисля. Тактически правилно той построи играта, но просто нямаше хора. Това е положението. И Господ да си, при този орязан и осакатен състав нямаше какво повече да можеш да постигнеш.

Четирима човека ги
няма, как да играеш?

Мъка ми е, защото аз вярвам в момчетата. Когато изведнъж те нападнат тези болести, тези контузии, малко трудно, братче, можеш да се бориш. Трябва да бъдем и реалисти, все пак.

-Трагедия ли е това, че не успяхме да извоюваме визи за Рио де Жанейро?
-Недейте да мислите така. Категорично не е трагедия! Напълно логичен е неуспехът с оглед ситуацията. Не трябва да се драматизират нещата. Не е толкова фатално, че не сме се класирали за олимпийските игри.

-Може би негативно повлия и създалата се в последната година истерия в обществото около нашите национали?
-Прав сте. Така е. Очакванията към момчетата са прекалено големи. Хайде да не се връщаме в историята, има много подобни случаи. Нека сега да не се главозамайват чак толкова. Истерията я правите вие, журналистите. Не искам да ви обиждам, но прекалено много надухме фанфарите. Самият Пламен Константинов направи изказване в този дух, което му прави чест. Каза, че трябва да бъдем здраво стъпили на земята. С една дума: “Не ни надувайте балоните!” В крайна сметка волейболистите пък и са си го заслужили това огромно внимание. Нацията ни има нужда от малко радост в тези усилни времена. Те го направиха – направиха нацията ни щастлива. Но няма какво да се лъжем националният тим е само представителното, привлекателното лице на нашия волейбол. Замислете се обаче какво идва отдолу?

-Легендата Димитър Златанов направи интересно изказване наскоро. Каза, че със сина му Христо и с Матей Казийски в състава националите щели да бъдат винаги в тройката на света. Как ще го коментирате?
-Не съм съгласен с това. Категорично! Първо, на колко години е синът на Златанов? На 39. Второ, кога е играл с нашите национали. Е, тогава как можеш да говориш по този начин “със сина ми и Казийски”? Чакай малко. Да, Христо е изключителен волейболист, игра успешно дълги години в едно от най-тежките първенства в света – италианското. Игра и за “скуадра адзура”. Но не може баща му така да говори. То не, че не може, в България всичко е възможно, но не бива. И без Матей и Христо пак сме в тройката. Защо трябва Златанов да е барометър за нашето представяне? Той изобщо не е играл с този национален тим, както и с другите момчета. Как да стане това нещо? Между другото Димитър Златанов ме засегна и мен в едно свое интервю.

-Какво имате предвид?
- Беше по повод на това, че са идвали със съпругата си при мен, когато аз бях шеф на федерацията, за да вкарваме сина му в националната селекция. Извинявайте много, но аз като президент никога не съм се намесвал в концепцията на треньора. Не съм му влияел никога относно това кого да повика. Нормално ли е това? Нли вие, журналистите, винаги призовавате да не се бъркат в работата на селекционера? По мое време беше така. Сега как е, аз не зная. Никога не съм се месил. Не мога да отида при Богдан Кючуков и да му кажа:

“Богдане, изкарай

тоя и вкарай сина

на Митко Златанов!”

 

Нали се сещате, че това няма как да стане. Искам чрез вас да задам и един въпрос на Златанов – старши.

-Да, кажете...
-Искам да го попитам защо не пое тежкото бреме за олимпийската квалификация за Барселона 1992 г? Когато го поканих лично да дойде да поеме отбора в една изключително деликатна ситуация, той ми отказа. Защо не пое тима и не вкара сина си вътре? Пък после, когато отборът тръгна, отиде на Европейско и на Олимпиада, тогава Златанов отново се появи сред кандидатите за поста. След това викаше: ”Дайте да вкараме сина ми” Е, как да стане? Не е ли малко некоректно. Значи ти отказваш да станеш селекционер в тежък момент за всички и да помогнеш, а после, когато нещата потръгнат, се появяваш. Тогава се наложи аз да ходя да се моля на шефа на португалската волейболна федерация да освобождавам Георги Василев. И платихме една тлъста неустойка, защото Гочето имаше действащ договор с португалците. Има факти. Така не бива да се говори. Не сме му обърнали внимание, Заяков виновен...Как ще съм виновен аз?

-Можехме ли да постигнем нещо повече, ако в отбора бяха Радостин Стойчев и Матей Казийски?
-Темата “Казийски” вече е изчерпана. Забравете я. Обаче, вижте, за мен Радостин Стойчев разби отбора. Радо Стойчев е един мегаломан с огромно его. Помисли се за голямата работа, опита се да манипулира федерацията. А си го спомням навремето как се присламчи към Матей Казийски в Славия. После, когато уреждаха трансфера на Матей в Русия, Радо се молеше на Иван Сеферинов да го пусне като преводач на момчето. Уж да не бил сам в чуждата страна. Стойчев не трябваше да въвлича и състезателите в своите игри. Беше много грозно да разбива колектива по този начин. Едно е да си успешен клубен треньор, а друго е да не си постигнал нищо като национален. Да нямаш никакви успехи. И на какво отгоре има такова самочуствие? Тази мегаломания го уби. Той забрави бързо-бързо две неща: Първо: държавата му поднесе на тепсия Световната лига. И втора: Радо се прояви като интригант в случая с Казийски и Жеков. Как да го уважават хората?

-Можем ли да направим паралел между отказите на големи фигури в нашия спорт – Димитър Бербатов, Матей Казийски и Григор Димитров, да играят за България?
-Не можем да се сърдим на тези таланти. Друг е въпросът от морална гледна точка. Националният отбор е над всички. Но, колега, искам да ти задам един въпрос: “Нали знаеш какво означава думата “его”? Когато егото работи, никой никой не е в състояние да го пребори, братко мой. Повярвай на батко ти Вальо. Как ще пречупиш егото им на тези тримата, които изброихме по-горе? Колкото успяхме да сторим това с Ицо Стоичков.

-Според мен не му прави чест на Григор да откаже участие в София заради новата си любовница и да се пече по плажовете на Австралия...Не му прави чест и да не се яви на церемонията за “Спортист на България”, на която беше и “коронясан” за №1...
-Това е друг въпрос.Аз не зная там каква е закачката. Не бива да го обвиняваме, защото не сме дълбоко в отношенията междуГришо и ръководството на националния тим. Не знаем какво е станало между него и капитана на тима. Що се отнася до тази Никол Шерцингер, ли беше...Не съм човекът, който ще

се рови в мръсното
бельо на хората

 

Тази тема е опасна. Да, голямото шоу е това, така е. Вас това ви интересува. Но аз не мога да го приема. Не мога да се бъркам в личния живот на Димитров. Но пак ти казвам: моралът го задължава да не отказва на България. Нали Гришо афишира навсякъде по света, че е българин. Щом е така, да го докаже, бе. Преодоляваш всичко, забравяш всичко и играеш за родината. Няма да забравя двама великани във волейбола – Васко Симов и Митко Каров, които не си говореха изобщо извън терена, но излизаха на игрището и бяха като хали. Бяха неудържими. Има такива примери и във футбола – отношенията между Балъков и Стоичков, например.

-Вие сте от постоянните критици на инженер Данчо Лазаров. Кога ще спрат разправиите във волейболната федерация?
-Ще се оправят, когато се смени ръководството. Нашият народ има едно много умна приказка: “Рибата се вмирисва откъм главата”. И във волейбола е така. Ако мога да се изразя по-образно, в момента Данчо Лазаров е като един цирей върху тялото на българския волейбол. Когато той се отстрани, тогава ще се оправи и волейболът. Аз съм директен човек и обичам да казвам нещата с истинските им имена.
-Вие също дълго време бяхте шеф на волейбола...

-Близо 8 години бях начело на БФВ – от януари 1992-а до май 1999-а. Проверяваха ме сто пъти, но не ми откриха никакви злоупотреби и липси. Нито един лев няма откраднат по мое време. Това се доказа с документи.