Бившият футболен национал, а сега футболен треньор Здравко Лазаров е роден на 20 февруари 1976 г. в Септември. В своята кариера нападателят е вицешампион с Левски през 1999 г. и носител на Купата на Турция с Коджаелиспор. За националния тим играе в периода 2003 – 2011 г., като е участвал в 31 мача и е отбелязал три гола. Заради бързината си на терена Здравко Лазаров носи прякора Електричката.

Играл е за столичните грандове ЦСКА, Левски, Славия, а също за Янтра, Миньор (Пк), Черно море, Локомотив (Пд), Монтана, Хебър (Пазарджик), Локомотив (Септември). В чужбина е бил в съставите на турските елитни тимове Коджаелиспор, Газиантепспор, Ерджийеспор и на руския Шинник. Като треньор Лазаров е помощник в Хебър (2016 – 2017) и води Вихрен Сандански (2018 – 2021 г.).

Winbet - на един клик разстояниe! (18+)

Специално за вестник „Доктор“ Здравко Лазаров сподели как се грижи за своето здраве:

- Г-н Лазаров, имате много дълга кариера на футболист. На какво я дължите?
- Може би на късмета, че не получих по-тежки контузии през футболната си кариера. Но със сигурност спортното ми дълголетие се дължи на много труд, на много тренировки. Не съм си позволявал да вляза в мач неподготвен физически, да пренебрегвам подготовката заради нещо друго извън футбола. Докато сега при младите футболисти травмите са чести – техният живот е много различен от нашия. Вместо да тренират, те мислят за други неща. Затова и бързо приключват с професионалния футбол. По мое време футболистите играеха почти до 40-годишна възраст. Аз лично играх до 41 г. Сега футболистите се отказват рано, защото се контузват и не могат да продължат.

- Сега и децата не спортуват особено. В масовия случай те не играят навън, докато вашето поколение не се прибираше вкъщи по цял ден.
- Така беше. Родителите ми не можеха да ме приберат вкъщи. Постоянно бях по спортните площадки, по стадионите. Сега е съвсем различно – всички деца са пред телефоните и компютрите, не им се излиза. Въпреки че спортът е много полезен за детското развитие.   

- Професионалният спорт е доста натоварващ. Имахте ли травма, заради която сте бил опериран?
- Имам едно скъсване на връзки на коляното. Бях на около 33 години тогава. Мислех даже заради контузията да се отказвам от футбола. Но реално

след операцията играх още 7 – 8 години футбол,

и то на високо ниво. Оперира ме прочутият травматолог д-р Тони Георгиев (сега е професор). Хирургичната му намеса се оказа много сполучлива и оттогава нямам никакви проблеми с коляното.

- Колко време отсъствахте от терена?
- Само три - четири месеца след операцията не можех да играя футбол. След втория месец започнах да тренирам, а след третия вече играех в официални мачове.

- Правехте ли някаква рехабилитация?
- Да, разбира се. Трябваше да стоя 28 дни с шина и да ходя с патерици. Но тогава имах добри рехабилитатори и още на петнадесетия ден ме вкараха в басейна, за да започна леко раздвижване. Постепенно се раздвижих напълно. Благодарение на рехабилитацията по-бързо отшумя травмата и бях възстановен не просто да ходя, а да тичам на терена.

- Лежал ли сте в болница не за спортна травма, а за друго заболяване?
- Да. Затова и спрях с футбола на 41-годишна възраст през 2016 г. Откриха ми тумор на тестиса, извадиха го и след това бях на легло. После правих и химиотерапия. Сега, да чукна на дърво, вече пета година всичко е нормално.

- Как ви откриха тумора? Вече имахте оплаквания или го откриха случайно при профилактичен преглед?
- Заболя ме и затова отидох на преглед при уролог. В началото лекарят смяташе, че няма нищо сериозно – само възпаление. Но настъпи влошаване и се наложи да ходя при втори и трети специалист. Накрая се установи, че е тумор и че трябва да се премахне.

- В коя болница се лекувахте?
- Във Военна болница в София. А химиотерапията правих в Турция.

- Защо отидохте на лечение в Турция? Кой ви препоръча тамошните онколози?
- Д-р Василев, който ме оперира, – жив и здрав да е – ми каза след операцията, че ако се наложи химиотерапия и имам финансовите възможности, по-добре да я направя в чужбина, отколкото в България. Аз го послушах и не съжалявам. Вече пет години минаха и всичко е нормално. На практика съм здрав.

- Правите ли нещо профилактично, за да се поддържате в добро здраве?
- Реално не съм спирал със спорта. Движа се, спортувам почти ежедневно – ходя, тичам, играя футбол на малки вратички. Убеден съм, че спортът е здраве.

- Подбирате ли храната си? Тя има ли значение за вашето здраве?
- Храната има отношение към здравето. В първите години след операцията бях на диета.

Избягвах месо и месни продукти.

Позволявах си само риба и салати. Сега вече нямам проблеми след петата година, но въпреки това избягвам свинското месо и приемам само по-леки храни.

- Ходите ли на профилактични прегледи?
- Естествено. В началото ходех на всеки шест месеца в турската болница да ми проследяват състоянието, после ходех веднъж годишно на преглед. През 2021 г. трябваше да отида на преглед през месец март, но заради коронавирусната пандемия нямаше възможност да пътувам. Предполагам, че до един или два месеца, като се поотхлабят мерките за сигурност, ще мога да отида на последния преглед в Турция.

- Иначе в България нямате ли лекар, който да ви проследява?
- По принцип, където си правил химиотерапия, там ти следят състоянието. Турските лекари ми казват точно какво да правя и аз ги слушам.

- Колко ви излезе лечението в Турция?
- Не мога да кажа точна сума. Всеки от прегледите ми излиза около 1000 евро. А химиотерапиите ми излязоха около 4000 – 5000 евро всяка. Но има и други разходи.

- Предполагам, че сте си ги плащали от собствения джоб. Така ли е?
- Така е. За щастие, играх дълги години футбол, и то на високо ниво. Изкарал съм добри пари от футбола. Това ми даде възможност да се лекувам в чужбина.

- Имате ли професионален ангажимент като треньор в момента?
- Допреди три месеца бях треньор на „Вихрен“ Сандански. Сега си почивам. Ще изчакам 2 – 3 месеца и после ще реша какво да правя. (Докато разговаряме по телефона, се чуват песни на пойни птици, лай на куче, кукуригане на петел. Явно Здравко Лазаров си почива на спокойно място, далеч от големия град. – бел. авт.)

- Не е ли прекалено много натоварваща треньорската професия за психиката?
- Наистина треньорската професия, особено във футбола, е много натоварваща за психиката професия. Плюс това съм и такъв характер – бързо се паля. Точно затова още се чудя дали да продължавам с треньорството, още повече, че вече имах онкологичен проблем. Дал съм си време да обмисля и тогава да реша какво да правя. 
МАРА КАЛЧЕВА/"ДОКТОР"