ИГРАЙ БЛИЦ ГЕЙМ 2 - ТУК!
Здравко Лазаров-Електричката е най-възрастният футболист в шампионата на „А” група. Роден е на 20 февруари 1976 г. Ветеранът участва в историческия мач “Левски” – Славия (1:1), в който “сините” изпуснаха уж сигурната шампионска титла. Макар че е играл в “Левски”, Здравко се раздаде максимално и бе един от най-добрите в състава на “белите”. Ето как премина разговорът ни с бившия национал, участвал на Европейското през 2004 година в Португалия.
Здравко Лазаров-Електричката е най-възрастният футболист в шампионата на „А” група. Роден е на 20 февруари 1976 г. Ветеранът участва в историческия мач “Левски” – Славия (1:1), в който “сините” изпуснаха уж сигурната шампионска титла. Макар че е играл в “Левски”, Здравко се раздаде максимално и бе един от най-добрите в състава на “белите”. Ето как премина разговорът ни с бившия национал, участвал на Европейското през 2004 година в Португалия.
-Здравко, последната по-сериозна новина, свързана с теб, е че обмисляш да закачиш калеврите? Наигра ли се вече?
-Цял живот ще ми се играе, дори и на 100 години да стана! Знам обаче, че идва ден, в който ще се оттегля от терена. На 37 години съм вече, с Тодор Янчев сме набори и сме сред доайените футболисти в „А” група. Даже Тошко е по-малък от мен с няколко месеца и отвсякъде погледнато съм най-възрастният.
Не мога да
кажа обаче,
че съм дърт
Щом чувствам, че мога да играя още – значи няма да се отказвам. Усетя ли, че издишам и моментално спирам. Хич няма да му се чудя!
-Договорът ти със „Славия” изтече, свободен агент си? Имаш ли оферти, чу се, че можеш да се завърнеш в „Локомотив” (Пловдив) или да отидеш в “Локомотив” (София)?
-Нямам нищо конкретно към този момент като предложение. Може и в Локомотив да се завърна, може и на друго място да ида. Аз знам само, че поне още една година ще поритам. За мен е важно да играя, не ме интересуват парите и други условия по договора. И пари съм спечелил и всичко - важното е да играя. След последния кръг се оттеглих на почивка на морето и няма ден, в който да не съм тренирал – просто не мога да спра, станало ми е като навик.
-Къде отмаряш в момента?
-На Свети Влас.
-Става ли за плаж? Май е студеничко времето?
-Абе, като дойдох, беше добре. Сега малко захладня, ама все пак морето си е море. Тука си отпочивам най-добре.
-За тази почивка на морето предполагам си изпукал премията от „Лудогорец” за равенството на „Славия” с „Левски” на „Герена”?
-Глупости! Пълни глупости са това, че сме взели премия от „Лудогорец”. Веднага след мача с „Левски” играчите се разотидохме и стотинка не сме видели. Нито ни е обещавано нещо от „Лудогорец”, нито нищо. Играхме срещу тях за собствената си чест.
- Никой не очакваше, че ще се опънете на “Левски”. И то насред “Герена”, и то в най-важния за “сините” мач.
- Чакай, чакай. Те какви са левскарите, че да не им се опънем. Да не би да ни плащат заплатите, да не би да са ни чорбаджии, че да им правим шпалир! Безкрайно много ни обидиха с подценяването преди мача. Цяла седмица, след като биха “Лудогорец”, тръбяха, че вече са шампиони. То не бяха изказвания, то не бяха интервюта. Хвалеха се сами и се тупаха по гърдите. Нас ни мислеха за умрели. Ама видяхте какво се получи – лапнаха дървото. Та ние в „Славия” разполагаме с два пъти повече потенциал от „Левски”. Няма значение, че сме останали далеч от медалите. Всеки мач е сам за себе си – днес падаш от слабак, утре биеш фаворит и така. „Левски” си помислиха, че срещу тях излиза отбор, съставен едва ли не от некадърници. Чакай малко, не стават така тези работи. И най-гадното е, че ни обвиняват после защо не сме им пуснали.
Това е
падение
за хора
с шампионски амбиции, да сипеш такива обиди. Ами спечелете си титлата с феърплей, щом като се смятате за най-добрите…защо трябва да им се ляга, за да станат шампиони. На нас ни беше безразлично кой ще е шампион. Не сме скочили на „Левски”, за да станат първи „Лудогорец”. Скочихме им за собствената си чест. То не бяха преди мача в кой кръг ще са поставени в Шампионската лига, то не бяха приказки без кръчмар. Но има Господ, „Левски” си получиха заслуженото. Бяха наказани отгоре! Друг път да са по-скромни, ако не са готови за шампиони, и да играят с пълни възможности, до последно. Знаеш ли какво още ме шокира. Отношението им към Гошо Петков. Какво е виновен той, че е спасил няколко невероятни положения. Човекът игра силно, пази страхотно, пазеше като лъв. Ама после бил казал нещо по адрес на Батков. Ами защо да не каже. Няма ли право?! Аз не чух Георги Петков да е атакувал публиката на “Левски”. Той друго имаше предвид.
-Говориш за чест, но нея изглежда малко я потъпкахте при загубата с 1:2 от „Ботев” (Враца) на вашия стадион в „Овча купел”?
-Това са пълни измишльотини. Но ще кажа, че стана нещо много нормално в България да има съмнения за уговорки на всеки два мача средно. Ако бяхме паднали от „Левски”, всеки щеше да мисли, че сме им пуснали. Така ли е?! Кажи ми честно!
- Вероятно щеше да е така...
- Не, не. Със сигурност щеше да е така... Ако ни бяха отупали левскарите, феърплеят щеше да се подложи на ревизия. Що се отнася до въпросния мач с „Ботев” (Враца) – ами само ще припомня, че от нашия отбор отсъстваха няколко основни единици поради контузии. Аз излязох на почивката, трябваше малко да се посъхраним, защото ни предстоеше далеч по-сериозен мач с „Лудогорец”. Ха, виждаш ли - даже на „Лудогорец” се хвърлихме! После ни обвиняват, че сме играли те да станат шампиони. За никого не сме играли – нито за „Ботев” (Враца), нито за „Левски”, нито за „Лудогорец”. Играли сме винаги за себе си, чуждите сметки кво ни вълнуват? Ние от „Ботев” (Враца) паднахме и се надигна вой до небето. Ами защо нямаше такива скандали няколко кръга по-рано, когато „Ботев” (Враца) победи „Локо” (Пловдив) на „Лаута”? Значи „Локото” може да падне, а ние от непобедимата „Славия”, не можем, така ли? В цял свят има съмнения за уговорени мачове, но това нашето е невероятна работа. Затова и стадионите са празни, не че няма какво да се види като игра, като футбол. Хората отиват на мач сякаш не за да видят нещо красиво, а да забележат „ахааа” еди кой си футболист с някакво си движение как се е издал, че е играл „Полегнала е Тодора”. С такова мислене, с такъв манталитет футболът ни ще бъде на това дередже.
-Да приключим темата с уговорени мачове с обвиненията, които засипаха „Локомотив” (Пловдив) за равенството в Ловеч 4:4 с „Витес” в предварителния кръг на Лига Европа?
-Много грозна история е това, защото част от феновете ни, които са най-великите у нас с безрезервната си подкрепа, се поддадоха на провокации. Издигнаха транспарант срещу президента Коко Динев, накараха човека, мъж на 40 години, да реве!
Коко не е
актьор, за
да реве!...
Ние на „Витес” им изравнихме в 93-ата минута, а веднага след това можехме и да ги бием, но не влезе тая пуста топка. Външни фактори прогониха един вид Коко Динев, който е уникален инвеститор в спорта. Човекът заслужава уважение, вади пари за бази, за спортуване. Вади ги тия пари от личния си джоб. Всички като него заслужават адмирации, а виждате какво се случи. „Благодариха” му по хайде да не казвам как...Не беше честно, Коко не заслужаваше това. Аз дойдох от „Черно море” в „Локомотив”, който се разпадаше от безпаричие. И ще ти кажа, че зарязах в „Черно море” може би най-високата заплата на български играч за това време! „Локомотив” нямаха отбор, нямаха точки, а после виждате докъде стигнахме под ръководството на Коко Динев. Още първата година можехме да се класираме за европейските турнири, бяхме равни с „Локомотив” (София), но отидоха те, защото имаха предимство в директните двубои. На следващата година станахме още по-силни, стигнахме финал за Купата на страната с „Лудогорец” . Може ли един отбор да продава мачове, да пада и в същото време да кове успехи, да е фактор? Как стават тези магии? Аз не се сещам. Три години играх в „Локо” (Пловдив), капитан бях, прекрасна публика! Но това с атаката на Коко Динев беше много незаслужено. Болни хора, болни мозъци измислиха цялата тази помия с „Витес”.
-Защо Веселин Марешки не те остави в „Локо” (Пд)?
-Аз този човек не го познавам, не съм се срещал с него „очи в очи”. Виждал съм го горе на трибуните например, докато ние загряваме за мач. И няколко пъти го гледах по телевизията. След мача в първия кръг с „Локо” (Сф) (1:1), който го играхме на „Овча купел”, Христо Бонев и Атанас Узунов са излезли с мнение пред Марешки, че съм стар. Това знам аз като причина за моето напускане. Точно така го каза и Марешки по телевизията. До мача с „Локо” (Сф) не бях стар, но изведнъж остарях…Слуховете, че Марешки обвинил мен и Данчо Тодоров за продадени мачове, стигнаха и до мен, но не мога да взема отношение по този въпрос. Как да коментирам слухове? Мен Марешки не ме е обвинявал в нищо. Чист съм, няма какво да кажа повече….Но горчивината за раздялата с „Локомотив” си я имам. Аз все пак съм юноша на този клуб, синът ми Иван доскоро даже тренираше там, но се преместиха почти целия отбор с треньора Владо Чернев в „Спартак” (Пловдив).
-С Гонзо ли играеше в юношеските формации?
-Не, аз играех при по-големите с треньор Петър Харитиев. С Гонзо сме набори, познаваме се оттогава, но с него имам само няколко мача за юношите. После за казармата щяхме да се засечем с Гонзо в мъжете, но „Локо” (Пд) не ме уреди. Стана така, че легендата на клуба Иван Кънев-Къната, лека му пръст, който също е от град Септември, ме върна да играя за „Септември” във „В” група. След това в моя живот се появи треньорът Пламен Марков, на когото съм изключително благодарен за изграждането ми като футболист. Тежки му бяха тренировките, но аз разбрах, че неговата подготовка ми помага и до ден-днешен. Даже и сега не се уморявам на тренировка като младите, които твърде бързо се огъват. От издръжливостта ми беше впечатлен дори треньорът ми в Шинник (Русия) – Сергей Юран, защото вече бях на 32 години, а знаете колко въздух се иска в тяхното първенство.
На Пламен Марков
дължа страшно много,
той ме взе в „Янтра” (Габрово) и втората година като войник ме дръпна в ЦСКА. Той ми гласува доверие и за националния отбор, с който играх във финалите на европейското първенство в Португалия през 2004 година. Това тогава беше последният ни по-добър национален тим. Помниш ли само колко силно играхме срещу вечния фаворит Италия? Поведохме им с 1:0, но те ни вкараха два гола в последните минути с огромен късмет и ни биха. Този мач, мога да кажа, че е най-тъжният в кариерата ми
-А кой мач е най-щастливият ти, кой е най-силният ти сезон?
-Със сигурност няма да забравя победата на „Миньор” (Перник) с 2:1 над „Левски” в края на 1999 година. Бяхме получили два червени картона, но с 9 души ги бихме, а аз им вкарах и гол. Буквално след мача президентът им Томас Лафчис ме награби да ходя при тях и след няколко дни договорът стана факт. В „Левски” ми тръгна много силно, направихме 14 победи през пролетта в битката за титлата с „Литекс”. После на есента дойде Наско Сираков и на мен ми се наложи след седмия кръг да напускам и да премина в „Славия”. Помня и първия си мач с ЦСКА, когато бихме с 3:0 брокерския „Ботев” (Пловдив) с Наско Сираков, Боби Михайлов беше там…
-Наско Сираков не те е харесал, като е взел властта в „Левски”, така ли?
-Може и така да се каже. Тогава той взе Георги Бачев от „Славия”, който играеше на моя пост и просто нямаше смисъл да оставам. Отидох на „Овча купел” поиграх малко и веднага ме купиха от турския Коджаелиспор. Явно хората са ме харесали още докато играя в „Левски”. От всичките тези маневри спечели „Славия”, защото играх малко за тях, но съвсем законно те прибраха парите от продажбата ми. А мога да ти кажа, че турците дадоха доста сериозна цена за мен.
-Прави впечатление, че играеш за родните грандове ЦСКА и в „Левски”, но нямаш шампионска титла?
-С ЦСКА много малко не ни стигна да сме първи при втория ми престой в отбора. Говоря ти за сезон 2008/2009. На полусезона Любо Пенев смени Димитър Пенев, после няколко основни футболисти се контузиха и пропиляхме страхотен аванс. Но не ме разбирайте неправилно – и двамата Пеневи са страхотни треньори, нямахме шанс тогава, късметът ни обърна гръб. Мисля, че с „Левски” трябва да съм бил шампион, защото играх седем мача за тях преди да премина в „Славия”. Нищо че не съм си получил златния медал – трябва да фигурирам в списъка с футболистите-шампиони.
-Какво спечели в Турция за 7 години и половина, 5 или 10 милиона?
-Хаха…
може и
повече
да са!
Истината е, че там спечелих пари, уредих си живота. Това в България никога не може да стане. Виж, даже един отбор като ЦСКА не плаща по 4 месеца заплати, което в Турция няма как да се случи. Иначе в Турция тръгнах много силно в „Коджаелиспор”, спасихме се от изпадане, спечелихме националната купа. С „Газиантепспор” станахме трети и стигнахме до четвъртфинал с „Рома” в Лига Европа, в който бихме у дома с 1:0, но на реванша Касано ни тресна два гола и дотам бяхме.
-Каза, че в Турция са коректни платци, но нали точно ти напусна като ги осъди за неполучени заплати във ФИФА?
-За това дело нещо не знаех. Издокара ме моят мениджър Сафет Санджаклъ. Той ми каза да отивам да почивам, докато преговаряше за офертата за мен от Истанбул ББ. Ерчиесспор има да ми дават две заплати, но нищо страшно нямаше в това. За да направи келепир, Санджаклъ без мое знание е завел дело във ФИФА. Неговият егоизъм ме принуди да си събера багажа от Турция и да премина в „Черно море”. Това е самата истина.
-Освен с футбол, ти се занимаваш и с политика? На терена си левичар, леви ли са политическите ти убеждения?
-Да, за лявата политика съм. Съветник съм от БСП в Септември, не се срамувам затова, което върша.
- То няма нищо срамно..
- Разбира се, че няма. Аз искам в Септември да има отлични условия за спорт. Всъщност, не само в Септември, но и в цяла България. Най-добре е децата да спортуват, а не по цял ден да висят пред компютрите или да правят разни други работи...
- С какво ще се занимаваш като спреш състезателната си дейност?
-Рано е да спирам, но все пак имам завършен треньорски лиценз „А”. Вероятно ще се занимавам с треньорство, колкото и да е неблагодарна професия у нас. Като спря някой ден да играя, със сигурност ще имам повече време за малки бизнес на съпругата си Нина, на която отворих аптека в Септември. Ще мога и повече да помогна за израстването на 15-годишния си син Иван във футбола и на 8-годишната си дъщеря Лара в тениса.
Здравко КАМЕНОВ