Невероятният изпълнител на пряк свободни удари и магьосник с топката в крака Жуниньо Пернамбукано записа много успешна кариера във футбола. Изпълненията му на фаул и перфектните пасове бяха негова запазена марка във Васко да Гама, с който през 1998 година спечели Копа Либертадорес, както и в Лион, с който спечели седем пъти поред шампионската титла на Франция

Неговата интелегенция и неговият характер направиха Жуниньо капитан навсякъде, където той е играл. В момента той е на 36 години и играе за катарския Ал Гарафа, но въпреки това не крие, че иска още веднъж да играе за Васко да Гама и един ден да влезе в щаба на Лион.

Няколко дни преди финала на шампионата в Катар бившият бразилски национал, който има 52 мача за Селесао, отговори любезно на въпросите на FIFA.com.

Ето пълното интервю с халфа:

- Жуниньо, Вие сте вече от две години в Катар. Как се приспособихте там?
- Животът ми тук е много приятен. След осем години във Франция не ми беше никак трудно да се приспособя. Естествено, че има разлики в културите, но такива имаше и когато от Бразилия отидох във Франция. Аз съм този, който идва в нова страна, значи аз трябва да се потрудя усилено за бързата ми интеграция. Тъй като в Доха се живее много добре, интеграцията беше по-лесна. Освен това е предимство, че като професионалист във футбола вече съм преживял толкова много промени. Що се отнася до качеството на играта, мисля че, футболът в Катар се е подобрил сериозно, но в организационно отношение има големи разлики в сравнение с Европа. В началото на всеки сезон в Европа се знае всичко как ще протече, но тук все още има какво да учат в планирането на тренировките или що се отнася до гостуванията. Всичко обаче е много добре. Това е едно прекрасно приключение.

- Още в първия си сезон спечелихте шампионската титла и още две купи. Очаквахте ли такъв голям успех?
- Обичам надпреварите и обичам победите. Такъв бях и като малко дете. Когато подписах с Ал Гарафа, това не бе, за да си направя почивка или да оставя кариерата ми да започне да залязва. Искам да продължа да играя. Естествено, че не съм очаквал толкова бързо толкова много успехи, но знаех, че идвам в добър отбор, който преди това бе печелил два пъти шампионската титла. Миналата година спечелихме трипъл и стигнахме до 1/4-финалите в азиатската Шампионска лига. За отбора това бе най-добрият сезон в историята му. За мен успехите са също толкова важни, както и тези в Бразилия и Франция преди това. За съжаление този сезон не можем да защитим титлата и ще трябва да се задоволим с второто място в крайното класиране. Но все още имаме шанс в другите две надпревари, от които искаме да спечелим поне една.

- Играли сте в Копа Либертадорес, Шампионската лига на Европа и азиатската Шампионска лига. Може ли тези три турнира да бъдат сравнени от гледна точка на страстта на играчите и феновете?
- Всички отбори имат само една цел. Те искат да се класират за тези турнири и да играят с най-добрите. В Бразилия е много трудно да успееш да си осигуриш място за участие в Копа Либертадорес. Европейската Шампионска лига за много хора и най-добрата надпревара в света, но в нея не участват бразилските отбори. И в Азия има такъв турнир със същата страст и на едно много високо ниво. За съжаление с Лион не успях да спечеля Шампионската лига на Европа, а с Ал Гарафа също отпаднах в азиатската Шампионска лига. Но имах щастието да спечеля Копа Либертадорес с Васко да Гама. Беше страхотно, това са невероятни турнири, за които играчите мечтаят.

- През миналия сезон бяхте избран за най-добър полузащитник в първенството на Катар. Но когато човек говори за Вашата игра, не може да подмине Вашите свободни удари. Тренирате ли ги още на 36 години?
- Това може би е дарба. Мога да изпълнявам свободни удари, това е ясно. Но преди всичко съм работил много за това. Моят успех се дължи на смесицата от работа, жажда за успех и удоволствието от тренировките. По време на цялата си кариера работата ми по стандартните ситуации винаги е била много важна. Винаги съм изпитвал удоволствие от тази работа. Опитвам се да предам това и на по-младите играчи. Човек трябва да се раздава с цялото си сърце. Това е най-важното.

- В Катар ще се проведе Световното първенство по футбол през 2022 година. Изненада ли Ви това решение?
- От това решение не съм никак изненадам, защото Катар положи много усилия и представи един много добър проект. Това е първата страна от Персийския залив, на която ФИФА се довери да връчи Световното първенство. Това отваря вратите за всички останали. Всички страни в света имат правото да се кандидатират за домакинство на Световно първенство. Със сигурност ще стане един прекрасен турнир, който ще предложи на феновете да гледат повече мачове, защото всичко ще се разиграе на една много малка площ. Естествено, че жегата ще бъде тема, но Катар има всичко, за да направи едно от най-красивите първенство в историята на футбола.

- След напускането Ви на Лион клубът не е спечелил нито една титла. Какво му липсва на отбора, за да се завърне към старите си успехи? Имате ли впечатлението, че не успяха да Ви намерят достоен заместник?
- Няма отбор, които винаги да може да печели всичко. Ние направихме уникална серия от 7 поредни шампионски титли. Да постигаш успехи е трудно. Лион все още има отбор, който може да се бори за място на върха. С този си състав миналата година отборът стигна до полуфиналите в Шампионската лига. С мен Лион никога не е достигал до тази фаза. Що се отнася до моето напускане, абсолютно съм убеден, че никой не е незаменим освен може би Пеле, Роналдо или Лионел Меси. Аз в моите очи в никакъв случай не съм незаменим за Лион и мисля, че отборът отдавна е компенсирал липсата ми. Лион винаги ще остане в сърцето ми и с удоволствие един ден бих се завърнал там, за да помагам с моя опит.

- Имате ли чувството, че напуснахте отбора една година по-рано?
- За мен нещата в Ал Гарафа протекоха толкова добре, че нямам право да съжалявам. Но разбира се, че напуснах малко по-рано. Можех да играе поне още две години в Лион. Аз бях един чужденец, който е постигнал много, и съжалявам много, че постоянно ме държат лично отговорен за това, че Лион не спечели още титли. Щях да остана с удоволствие, но затова се нуждаех от малко повече подкрепа от всички страни. Аз съм отворен за критика, но започна да става трудно извън терена. Нямах много възможности. Тръгнах си, но мисля, че можех да остане поне още два сезона.

- Свидетели сме на една голяма вълна от завръщащи се бразилски играчи в тяхната родина. Все повече се говори и за завръщане на Жуниньо Пернамбукано във Васко да Гама. Кога ще се случи това?
- Факт е, че в дена, в който напуснах, обещах да се завърна и още веднъж да играя за Васко да Гама. Затова феновете през цялото време ме питат: “Кога ще се завърнеш?” Знам, че вратите във Васко за мен са отворени. Договорът ми с Ал Гарафа изтича и аз имам предложение от Васко да Гама. Водим разговори и има възможност да подпиша. За съжаление обаче ще пропусна началото на сезона и едва от август ще мога да играя в продължение на 4 месеца, ако подпиша сега. Но решението за това ще стане ясно в следващите седмици.

- Вашата кариера в Селесао не може да се сравнява с тази на отбора. Съжалявате ли за това?
- Честно казано, нямах право да искам да променям каквото и да е било в моята кариера. До ден днешен имам великолепна кариера, никога не съм имал проблеми. Изиграл съм над 700 мача и съм спечелил над 20 трофея. В националния отбор нещата не се развиха така добре, но въпреки това играх на едно световно първенство и спечелих една Купа на конфедерациите на ФИФА. В живота си човек не може винаги само да печели. Гледам напред. Назад поглеждам, само за да уча. И когато го правя, виждам, че съм допринесъл много за историята на един клуб в Бразилия и един във Франция. Това е голяма радост за мен. /БЛИЦ