ИГРАЙ ГЕЙМ БЛИЦ 2 И СПЕЧЕЛИ ЗЛАТНА ТОПКА ОТ СТОИЧКОВ - ТУК!

Легендата на българския футбол Андрей Желязков даде интервю пред БЛИЦ, в което говори за актуални теми, свързани с най-популярния спорт у нас. 

- Г-н Желязков, съгласен ли сте с мнението, че българският футбол преживява един от най-трудните си периоди?
- И да, и не. От гледна точка на поляризация и на постоянни медийни сблъсъци – със сигурност. Аз поне не си спомням момент, в който опозиция, конкуренция, както искате я наречете – да е била толкова агресивно настръхнала срещу работеща система. Не мога да приема грозните нападки между колеги и крайните атаки към хора, които са дали толкова много на България като страна, не само на българския спорт. Винаги съм повтарял, че проблемите се решават с диалог и разговори, а не с клевети по медии. В този смисъл наистина сме в труден период – защото покрай всичките послания, внушения, критики и клетви, част от обществото, не без помощта на някои медии, заема крайна позиция, без да си дава сметка защо, какво би се постигнало, и какво би следвало оттук насетне. А потърпевшият от всичко това всъщност е българският футбол – не само в краткосрочен, а и в дългосрочен план.

200 лв. Начален Бонус Спорт от efbet!

- В какъв смисъл?
- Футболът, както всичко останало около нас, е резултат от причинно-следствени връзки. Естествено, че никой не е доволен от резултатите на националния отбор. И няма как да е иначе – България е държава с традиции на международното поле, достатъчно дълго е встрани от него, а за капак дойдоха и всички тези негативни резултати в последната година. Но въпросът е кой носи отговорност за тях. Най-лесното е да се посочи футболния съюз, тъй като той е дежурният виновник, а в народопсихологията на българина е заложено да иска бърза промяна и да вярва, че тя ще доведе до светкавичен ефект. Само погледнете тъй наречения политически преход в последните три десетилетия и ще разберете какво имам предвид. И сега се смята, че едва ли не подмяна на ръководството на футбола ни – подчертавам, че е „подмяна", а не промяна – ще ни направи отново четвърти в света. Това са приказки за наивници. Проблемите са много по-дълбоки и се коренят в други фактори – клубове, които предпочитат да купуват чужденци на килограм, вместо да инвестират в „рискови" български таланти, постоянно напрежение върху треньори и футболисти, липса на качество и опит в настоящите национали, ако говорим за националния отбор. Със сигурност – и абдикацията на държавата от спорта, най-конкретно футбола. Не може да се очаква БФС да строи стадиони, да администрира частни школи, да учи играчите от коя страна се рита топката. Но пък „президент-изпълком-треньор-отбор" е карето, което е най-лесна мишена, ако искаш да обяздиш народното недоволство и да го канализираш за каквито си искаш цели.

- Сам споменахте треньорите – Славия, отборът, чиято безусловна легенда сте, и Лудогорец, ги смениха в един ден. Какво говори това за политиката на клубовете ни?
- Точно това, което споменах. От една страна – треньорите са най-незащитени у нас и това може да се промени с корекции в трудовия кодекс, а не с промяна на ръководството на БФС. От друга – търсенето на светкавични резултати, за което стана дума. Славия е с трети различен треньор от началото на сезона; не само това, а си върна дългогодишен и доскорошен наставник. Лудогорец – също. Но на всички е ясно, че схемата „не става – сменяй" явно не дава резултат. Нито на клубно, нито на национално, нито на ръководно ниво. Затова се чудя на запалянковците, които се готвят за протести – защо не протестират срещу политиката на собствените си клубове? Частни, акционерни дружества, които сами определят посоката и пътя си. Нима феновете на половината отбори в А група са щастливи от приходящи и изходящи треньори и чужденци за сметка на своите кадри и таланти? И после се чудим защо нямаме качество за националния отбор. Откъде да го намерим? Добре, че все пак започнахме да търсим момчета с български корени по света, защото в противен случай целият национален отбор трябваше да бъде съставен от резерви в елита или титуляри в Б група. Тук е моментът и да отворя скоба за работата на Младен Кръстаич – според мен грешката му е, че той се опита да накара тима да играе по европейски модел, но ние просто не разполагаме с нужната класа за това. Футболистите ни не са готови. Иначе като игра в някои мачове се представихме доста добре, но резултатите са плачевни. Превъртяха се и прекалено много футболисти, в един момент имах чувството, че се готвим за контролни мачове, а не за европейски квалификации.

- Какви са работещите решения?
- Не мисля, че е нормативно, защото има примери на рестрикции в други държави, а впоследствие федерациите са осъдени на най-високи международни инстанции. Няма как футболна централа да забрани на собственика Х и отбора Y да използва, да речем, испанци, щом сме в Европейския съюз. Самите собственици и самите клубове трябва да си дадат сметка за голямата картинка – и, ако те не могат или не искат, то запалянковците трябва да им поискат тази сметка, щом държат на силен национален отбор. Също – ако държат на силен национален отбор, трябва да го подкрепят, а не да го освиркват. Представяте ли си какво ще се случи на тези момчета със средна възраст 22-23 години, ако стадионът само протестира, а срещу тях е така или иначе силната Унгария? Ще ги откажем напълно, ремонт няма. Убедено ли е футболното общество, че е готово да жертва още няколко години, за да изпълни амбициите на една шепа хора? Силно се надявам, че отговорът е „не".