Доминик Парис е актуалният световен шампион в Супер Джи, а освен това е един от фаворитите за спечелване на Световната купа в алпийските ски през този сезон. 30-годишният италианец през миналата седмица завърши на второ място в спускането и супер гигантския слалом в Лейк Луис (Канада). Парис даде интервю за германското издание „Билд ам Зонтаг“.
- Дългогодишните шампиони Марсел Хиршер и Аксел Лунд Свиндал прекратиха кариерите си. Започва търсенето на нов герой на алпийските ски.
- И аз какво да направя? (смее се)
- Мнозина експерти Ви считат, че ще спечелите Световната купа и малкия Кристален глобус в спускането.
- Повярвате ми, това не ме натоварва въобще. Дори сега карам по-успокоено на стартовете в САЩ и Канада, а се готвя и за завръщането в Европа. Нека видим резултатите след първите няколко състезания и след това ще говорим кой за какво е фаворит.
- Е, все пак сте актуален световен шампион...
- Миналият сезон беше наистина успешен. Аз обаче не съм позьор и типа на: „Хей, вижте ме! Аз съм най-големият!“. Жителите на Южен Тирол имаме собствен подход. Първо винаги се подготвяме, след това вършим работата и едва тогава говорим. Само в този ред, нищо не пропускаме.
- Наистина ли не усещате никакво напрежение?
- Нищо не усещам. Има две причини за това. Първо – наслаждавам се на карането на ски като малко дете и няма да позволя на нищо да ми отнеме това удоволствие. И второ – въобще не ми пука какво мислят разни специалисти. Нищо от тези неща не ме интересува.
- Каква е формата Ви в момента?
- Тренирах като луд цяло лято. Първо за издържливост и след това за сила. Всичко повтарях до припадък. Да не забравяме и специализираните тренировки, за да може мускулите ми да свикнат с зимните условия.
- През какви трудности преминава тялото Ви?
- Още след средата на всяко състезание има сериозна болка в краката, особено в бедрата. Ако застанеш подпрян с гръб към стената и клекнеш със свити под 90 градуса крака, само след няколко секунди бедрата ти ще започнат да треперят, а след това и цялото тяло. Усещането при мен е същото, но само че се спускам по почти вертикален наклон с огромна скорост и правя скокове от 80 метра. Усещам центробежна сила от 10G. Това означава, че с моето тегло от 102 кг, върху краката ми пада тежест още един тон.
- Мнозина от скиорите мечтаят за перфектното спускане. Вие също ли мечтаете за такова?
- Не! Перфектното спускане не означава непременно, че ще бъдеш достатъчно бърз.
- Уточнете.
- Много е просто. При перфектното спускане не караш на границата на възможностите си. Ако искаш са спечелиш в Бормио или Кицбюел, трябва постоянно да коригираш, да импровизираш, дори да избираш напълно нова линия, тъй като трябва да си възможно най-бърз. Това се постига само когато се спускаш на собствения си лимит или дори го надхвърляш. За мен има само един начин: винаги с газ до дупка. Всеки ден, всеки час, всяка минута, всяка секунда. Защото ако постоянно се подготвям в някаква зона на комфорт и не се натоварвам, тогава нищо няма да спечеля.
- Знаем, че преди състезания слушате хеви метъл.
- Трудните състезания изискват твърда музика. Слушам този стил почти до последно преди спускането. След това свалям якето, слушалките и прибирам телефона. Едва тогава започва партито. Музиката ми дава правилната настройка, изпълва ме с адреналин на трасето още от първата секунда.
- Кои групи слушате?
- Предимно Пантера, Машин Хед, Моторхед, Металика, но и класики като Лед Цепелин и AC/DC.
- Освен това самият Вие сте певец на групата за дет метъл „Rise of Voltage“.
- Да. Репетираме предимно през лятото, но дори и по време на сезона на Световната купа се случва да имаме 10 или 14 дни, за да свирим заедно. Това е моят начин за медитация. Музиката едновременно ме балансира и мотивира.
- Бихте ли ни изпели нещо?
- Това моето не може да се нарече точно пеене. То е по-скоро от ръмжене до крясъци. (смее се).
Андреас ХАСЛАУЕР, „Билд ам Зонтаг“
Превод на Веселин Русинов, БЛИЦ СПОРТ
