Предаването „Код Спорт“ по ТВ+ излъчи обширно интервю със Саул Нигес. Той е един от футболистите, без които Диего Симеоне и неговият Атлетико (Мадрид) не може. 25-годишният футболист се утвърди като основна фигура в средата на терена на “дюшекчиите” и след оттеглянето на старата гвардия в отбора той стана един от капитаните на тима. Нигес се присъедини към тима през 2013 г., като оттогава досега има на сметката си една титла в Ла Лига, два трофея в турнира Лига Европа и по една Суперкупа на Испания и Европа. Атлетико отстрани в предишния етап действащия носител на Шампионската лига Ливърпул, но на четвъртфиналите отборът му се препъна в германския дебютант Лайпциг след 1:2 в Лисабон.
- Саул, какво е усещането след загубата от Лайпциг?
- Неприятно, разбира се. Много ни боли от тази загуба. Съперникът ни беше по-добър от нас в доста периоди от мача. Бяха разчели отлично срещата предварително и съумяха да наложат превъзходство над нас. Много трудно беше за нас да им отнемем топката, изобщо направиха играта такава, че да бъде неудобна за нас. Лайпциг изигра много добър мач. След изравнителния ни гол не успяхме да се възползваме и да създадем положения за ново попадение. Така, при настъпилата умора, те успяха да стигнат до нов гол и да ни победят.
- Крайният резултат според теб на какво се дължи - на качествата на съперника или на ваши пропуски?
- Мисля, че има и от двете. Трябва да отдадем дължимото на Лайпциг за начина, по който се бе подготвил за сблъсъка. Но и ние носим своята вина за загубата. Играчи като мен трябва по-бързо да разчитаме ситуациите и да реагираме по-бързо, за да можем да помогнем на съотборниците си. Но в този мач това не се случи.
- А очаквахте ли да се изправите срещу точно такъв отбор на Лайпциг?
- Да, знаехме, че ни очаква много класен опонент. Трудно се играе срещу такъв отбор. Има много качества, успя да покаже превъзходство срещу нас по много показатели. Изпитваш съмнения в успеха си, още когато вземеш топката и се устремиш към вратата му. Карат те да отстъпваш към собствената си врата, а когато съумеем да отнемем топката, това се случва много далеч от тяхната. Много трудно е да се измине толкова голямо пространство от терена с топката, за да създадем опасност. А пък и между нас самите оставаха големи зони разстояние.
- Тъга или разочарование - кое е чувството, което те владее в момента?
- Трудно е да се определи. По-скоро и от двете. Бяхме обладани от голям ентусиазъм преди мача, като се има предвид какъв път извървяхме дотук. Феновете ни заслужаваха да изпитат максимално удоволствие от достигането ни до крайната цел в турнира. Това беше нашата надежда през този сезон. Не успяхме да постигнем целта и много съжаляваме, както за нас самите, така и за нашите привърженици. Въпреки че в Лисабон те не бяха с нас на трибуните, ние усещахме тяхната подкрепа. Това са чувствата, които ме владеят в момента.
- Що се отнася до ролята ти на терена, сякаш успя да намериш оптималната за теб в средната зона?
- Треньорът ми знае, че мога да играя на различни позиции и да ме използва според нуждата в конкретния мач. Все пак смятам, че в средата на терена мога да помагам в по-голяма степен на отбора. Случвало се е да играя на позиция, на която не се чувствам толкова удобно. Мисля, че мнението ми съвпада с това на Чоло Симеоне.
- Покриваш голямо пространство от терена, блокираш съперниците там, но не забравяш и за офанзивната част…
- При система 4-4-2, когато не играя по фланга, е по-трудно да излизам в по-предни позиции. По-скоро гледам да си осигуря такава, от която да мога да стрелям успешно от дистанция.
- След паузата заради пандемията се забеляза, че отборът ви играе повече в половината на съперника. Това добре ли е?
- Да, това е полза на нашия отбор. Когато отборът ни като цяло се чувства добре, то и ние поотделно изпитваме комфорт. Най-важното обаче е колективът.
- Прави впечатление също, че опитвате висока преса…
- В зависимост от съперника подхождахме по различен начин. Срещу някои тимовете пресирахме високо, срещу други - не толкова. В крайна сметка добрата физическа форма, в която се намирахме, ни помагаше много да пресираме. Знаете ли, петте смени много помагат съставът да запази свежест. Например, при активна преса с три смени можем да издържим не повече от 35 минути, докато при пет промени сме свежи двойно повече време.
- Известно е, че Симеоне набляга много на тактическата работа. Какви изисквания има той към теб в тази насока?
- Показва ти на кои позиции иска да действаш, обяснява ти кое правиш добре и къде можеш да подобриш представянето си. В сегашната ситуация да успяваш да си взимаш дъх по време на играта, да запазиш главата си свежа, за да може и тялото да те слуша.
- Настоява ли веднага при загубена топка да пресираш съперника, за да му я отнемеш?
- Винаги е изисквал това от нас, защото, когато съперникът ти открадне топката, той започва да се открива, но ако ти съумееш бързо да си я върнеш в свое притежание, тогава той е доста по-уязвим.
- Твоят процент при успешните подавания е около 80, докато най-добрите халфове в света достигат до 90 процента. Можеш ли да го постигнеш?
- Понякога нямам ден. 80 процента точност достигам, когато играя в по-предни позиции. Има немалко полузащитници, които достигат до 90 и дори до 95 процента точност на подаванията си, но трябва да се държи сметка, че става дума за предимно такива, които играят по фланговете, където не е толкова гъсто. Но пък и трябва да призная, че не се вълнувам толкова много от статистическите данни.
- Чувстваш ли се вече по-зрял?
- Всяка година постигам нови цели. Тази беше трудна за нас, въпреки че достигнахме до целта си да заемем място в челната четворка и отново да бъдем сред участниците в Шампионска лига.
- Усещаш ли как съперниците проявяват все по-голям респект към теб на терена?
- Това нещо трябва да си го извоюваш на терена. Това не се получава единствено, благодарение на зрелостта. Наистина, вече все по-добре разчитам ситуациите на терена, а ако не успея в даден момент, търся погледа на Чоло, който вижда отлично всичко отстрани.
- През тази кампания в състава вече не са мнозина от старата гвардия в отбора като Годин, Торес, Тиаго, Хуанфран, Габи, Филипе. Като един от капитаните в тима, кое ти се налагаше да повтаряш най-често на своите съотборници?
- Е, добре, няма ги, но все пак сме тук Коке, Облак, аз, има хора /смее се/. Атлетико се базира на колектива, а в един колектив винаги трябва да се правят и компромиси. Когато някой мисли предимно за себе си, това е единственото, което отборът не може да допусне и приеме. Може някой мач да не ти се получи в индивидуален план, или дори кампанията да не е успешна за теб, но имаш ли уважение към останалите, спазваш ли вътрешните правила, нещата рано или късно ще се наредят. Това си повтаряхме през цялото време на този най-тежък сезон, откакто съм в Атлетико.
- Вярвахме в това, което правим, защото именно този подход ни донесе успехите, за да достигнем на това ниво, на което сме в момента. Имали сме и имаме големи индивидуалности в отбора, но никога отделният футболист не е бил над колектива. А когато колективът в Атлетико е на ниво, тогава и единиците се чувстват така - и Облак, и Коке, и аз.
Красимир МИНЕВ, Владимир ПАМУКОВ/TV+
