Румен Христов е бивш футболист на Марица, ЦСКА и Локо (София). Носил е за кратко екипите на Ботев (Пд) и Добруджа. Роден е на 22 март 1975 година в Пловдив. Играеше като дясно крило и впечатляваше с техниката и бързината си.
От доста време Ромарио, както го наричаха феновете, изчезна от футболната ни действителност и много години не бе говорил пред медиите. Христов беше на бенефиса на Красимир Чомаков на 9 юни, а снощи даде интервю по телефона за БЛИЦ СПОРТ.
-Здравей, Румба. Къде си в момента и с какво си изкарваш прехраната?
- Сега съм в Берлин. Вече девета година съм тук със семейството. Имаме три момчета. Големият е на 18 години, средният е на 15, а малкият е на три. Със строителство се занимавам, за да изкарвам хляба си. Не мога да се оплача. Общо взето сме доволни всички вкъщи. Живеем на хубаво място -
в Шарлотенбург-Вилмерсдорф. Жилището ни е чудесно, имам кола. С две думи - успях да стъпя на краката си.
-Остава ли време да се връщаш в България?
-Е,еее. Носталгията си е носталгия. Родното влече, нали знаеш. На другия край на света да си, да си устроен по най-хубавия начин, пак ще се сещаш за родната къща, както се казва. Няма как. През лятото винаги се връщаме, а понякога и за коледните празници.
- Как са германците? Слушат ли?
- (смее се). Тия от бившото ФРГ са готини хора, ама ония от ГДР-то – не ми говори. Мързеланковци големи са. Не работят. Все мрънкат, все дърдорят, все те са прави за всичко, философи го раздават. Малко гадни са, ама се свиква, какво да правиш.
-Ти справяш ли се с немския език?
-Разбира се, понаучих го. Няма как, вече, както ти казах, девета година съм тука. Без езика си загубен. Невъзможно е да се адаптираш, камо ли да почнеш някъде работа – независимо каква.
-Децата ти нямат ли желание да тръгнат по твоите футболни стъпки?
-Големият няма тръпка. Никаква. Виж по кикбокс е запален и тренира здравата. Средният го мъчих да стане футболист, ама се отказах. Като не ще детето, няма да го насилвам. Той се премести при батко си и сега двамата са в залата и тренират кикбокс.
-Ти защо не продължи с футбола и кое те накара да напуснеш България?
-Аз завърших първа категория в треньорския занаят. Имам тапия за помощник. Ама в България се сблъсках с много трудни неща. И не само във футбола, а въобще. Останах разочарован и с жената решихме да спасяваме себе си и най-вече децата и тръгнахме на гурбет. Събрахме багажа и тръгнахме.
-Какво имаш предвид, като казваш, че си се сблъскал с „много трудни неща”?
-Ами животът се промени у нас. Хората се озлобиха. А и има и нещо много важно. Докато в България я караме на наши и ваши, няма да се оправим, да знаеш, адаш. Няма! Навсякъде трябва да имаш хора, да си връзкар. Системата ни е объркана. Да, казват, че дръпваме напред, че животът у нас се е стабилизирал. Лошо няма. Ама виж колко такива като мен напуснаха и тръгнаха да търсят късмета си зад граница. Знаеш ли каква е мечтата ми – един ден да се върнем в родината и да живеем нормално и добре. Не само ние, а всички, дето напуснаха, да се приберат обратно в България.
Winbet - най-голямо разнообразие от пазари! (18+)
-Гледаш ли световното?
-Е, как. Гледам го, разбира се.
-Немците как са след изненадващата загуба от Мексико?
-Умълчаха се нещо. Вървят по улиците с наведени надолу носове. То тука си е еуфория. Много си обичат футбола и отбора. По площадите е пълно с големи екрани и доста народ се събира да гледа. Пият бири яко. Ама нещо пиха по една студена вода в първия мач. Но да знаеш, ще се съвземат и са на полуфинал. Ще видиш. Ама дотам – не повече. Сега нямат силен тим. Не са онази сила отпреди години.
-Кои са твоите фаворити за титлата?
-Аржентина и Мексико. Видя ли мексиканците какъв футбол играят? Изненадаха всички. Аржентина започна зле, но се надявам Меси да излезе от кризата. Изпусна дузпа срещу Исландия и пак го подхванаха. Много го притискат, много големи изисквания имат към него. Имам чувството, че са му опрели пушката в главата и го задължават на всяка цена да стане световен шампион. Това си е огромно напрежение. Надявам се Меси да издържи, защото той не е само голям футболист – той е гений.
-Нищо не казваш за Бразилия?
-Абе слабички ми се виждат. Де да знам... Смятам, че няма да стигнат далеч.
-Ти беше страхотен техничар, но така и не успя да заиграеш в чужбина. Защо?
-Каръкът не ме оставяше във важните моменти. Две оферти имах и два пъти се контузвах! Първо за Бурса. Турците ме харесаха, докато бях в ЦСКА, направо бях на една ръка разстояние, както се казва, от договор с тях. Но стана белята. Получих травма, а хората няма мене да чакат. Веднага се ориентираха към друг играч от друго първенство.
После ми се отвори шанс за Швейцария – за Аарау. И пак контузия! Какво да се прави – съдба. Ама не съжалявам. Пък и да съжалява човек, не може да се върне назад във времето. Невъзможна работа е това.
-Да. ЦСКА-то много ме искаше. Бях войник и като се уволних, преминах на „Армията” от Марица. Няма да забравя, че всичко стана навръх рождения ми ден – на 22 март. Но дебютирах за ЦСКА малко по-късно. На 2 април и то точно срещу Левски. Ама тогава „сините” бяха класа и ни биха с 3:0. Те имаха отбор голям, а ние тепърва правехме състава.
-Много ли са приятните ти спомени от годините, в които беше в ЦСКА?
-Много! През сезон 1996/97 ЦСКА спечели дубъл, а аз играх само през есенния полусезон. Най-хубавите ми спомени са от есента на 98-а, когато за Купата на УЕФА стигнахме далеч. Белшина, Молде, Сервет – всичко под ножа! Разказахме им играта. Молде бяха силен тим тогава, по-късно влязоха в Шампионската лига. За швейцарците да не говорим.
Никой не ни вярваше. Всеки викаше – ЦСКА-то е дотука. Дотука, ама друг път! С Атлетико играхме силно на „Армията”. Аз влязох в края на първото полувреме, тъй като Марто Петров се контузи. Той беше с отлична форма, но не извади късмет в тоя мач.
На следващата година опукахме Портадаун, като аз вкарах при категоричното 5:0 в София от дузпа, а след това станаха здрави мачове с Нюкасъл. Те какъв отбор бяха – леле-мале! Начело с Боби Робсън, лека му пръст. Но Нюкасъл си е Нюкасъл, нямаше как да ги ударим.
-Точно тогава, през есенния полусезон на 1999 година, обаче имаше финансова криза в ЦСКА. По времето на Любо Пенев, който през лятото стана президент на клуба.
-Да, криза си беше. Нямаше ни пари, ни премии, ни траншове. Един ден попитахме президента: „Бат’ Любо – какво правим? На мускули я караме, ама докога?”. А той викаше: „Спокойно, момчета, ще се оправим. Още малко и ще има пари!”. Ама какво ти малко, братче. Цял полусезон...
-Бойкоти от ваша страна обаче нямаше.
-Не, не. Категорично. Е, живи хора сме. Семейства хранихме. Нямаше как да не мрънкаме в съблекалнята. Ама дотам. А Пената, старшията, ни окуражаваше, надъхваше ни. Какво да прави, човекът, той беше между чука и наковалнята, както се казва. Даже в тоя гладен период ударихме Левски с 1:0 с гола на Митко Иванов от тунела. Още в 36-ата секунда ги наказа „сините”. Бяхме първи, но след това изпуснахме първото място. Цялата тая финансова криза приключи, когато Васил Божков купи ЦСКА. На секундата ни изплати парите – до последната стотинка, ето на това му се вика точен бизнесмен. Мъж на място!
-Да те върна още по-назад във времето. Как проби в Марица?
-Бях много малък – на 13 години. Имаше градско първенство. Бях във вихъра си. Правех ги на луди с топката. И ме забелязаха. Ангел Тосев ме откри и ме взе в школата, а на 15-16 години вече заиграх в мъжкия отбор. Бяхме голям тим, да знаеш. Невероятен – с Чомака, с Асен Николов-Бебето, със Сашо Александров-Кривия и още много други.
-Тогава ти излиза прякорът Ромарио?
-Да, пловдивските журналисти ме прекръстиха така. Или по-специално -Юлиан Ангелов взе да ме нарича така и срещу името ми започна да пише Ромарио. Хубав прякор (б.р.- смее се), ама си го заслужих! С Маричката ми вървеше – финтове, пробиви, пасове, голове. Прекрасни години са това!
- С кого от бившите ти съотборници в Марица и в ЦСКА поддържаш връзка днес?
- С Чомака най-вече. Голям мъжкар и пич на място! Заради него грабнах самолета и право в Пловдив за бенефиса му. Стана хубав празник. Вечерта седнахме на маса и го ударихме на спомени. Цели 20 години минаха от времето ни в ЦСКА. Цели 20! Един от бившите ми съотборници даже не го познах – Милен Петков. Вталил се, пуснал катинарче – баровец го раздава Миленката. Жалко, че Бербата и Стилиян не дойдоха, както и Бебето (б.р. – Асен Николов), но са имали ангажименти.
-Асен Николов къде е? Чувал ли си го скоро?
-И той е в Германия. Но е далечко от мен. Чуваме се чат-пат.
-Приятелите или враговете са ти повече?
-Приятелите. Аз съм добър човек. Лошо на никого не правя. Не обичам интригите. Честен съм и си казвам всичко в очите. Мога да прощавам.
-Би ли казал твоята тройка за най-добрите футболисти в света за всички времена?
- Уточнявам, че ще говоря само за тези, които съм гледал. Не мога да коментирам и оценявам онези световни звезди, които са играли, преди да съм се родил аз. Няма как да го направя...
Но четирима обаче са в моята класация, не трима. Първи е Диего Армандо Марадона. Най-големият, най-великият е той. Който не го е гледал, съжалява. Моите детски спомени са от Мондиала в Мексико през 1986 година. Уникален Марадона! Уникален. Сякаш имаше лепило на обувката. Така я залепваше топката. Гледаш я една такава неудобна, не може да я докоснеш. Ама той – хоп, лепне си е на крака и я укроти! Дресьорите в цирка ряпа да ядат! Удоволствие да го наблюдаваш. Все приказват за онзи му рейд срещу Англия, ама и двата му гола срещу Белгия на полуфинала бяха фантастични. Особено единият. После на финала с немците даде златен пас към Буручага точно в най-важния момент – при 2:2. И хайде – световен шампион стана.
Така се бях запалил по него, че дълго време издирвах видеокасети с мачовете му в Наполи. Беше си приключение да ги намериш. Направо си беше сензация, ако откриеш такива записи. Но ми ги доставиха и не се отделях с часове от видеото! Тогава нямаше как да гледаме на живо ни италианското, ни испанското, никакво първенство. Други бяха времената. Сега е лесно – пускаш каналите и футбол денонощно.
В Наполи какво ги правеше Марадона! Горките защитници – хващаха дископатия от финтовете му! В очното отделение ги пращаше Дон Диего, разногледи ставаха. Ненапразно две титли им донесе и оттогава до днес Наполи не са ставали шампиони. Едва ли и ще станат отново.
Другите в класацията ми са Ромарио, разбира се. Как се подиграваше с вратарите. Фамозен! После е Роналдо. Но не този от Португалия. За Феномена говоря. За истинския Роналдо. Двамата не може да се сравняват, защото бразилецът е на милиони километри пред него. През 2002 година сам направи Бразилия световен шампион. Два гола заби на финала, а германците не разбраха на кой свят се намират, не им стана ясно в Япония ли играят, в Корея ли. Някъде другаде ли... Няма как да не харесвам и Меси. Световна марка е той!
- Благодаря ти, че се чухме. Бъди здрав и успехи в Германия! И дано един ден се завърнеш у нас.
- Силно се надявам. Силно! Благодаря и аз за интервюто. Поздрави на всички българи. Пожелавам им да са спокойни, щастливи и хладилникът им да е пълен!
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
