Новата ни звезда в леката атлетика Габриела Петрова гостува в предаването „Код Спорт” по TV+. Тази година бе изключително успешна за състезателката в тройния скок, като през 2015 г. тя е европейска вицешампионка и четвърта на шампионата на планетата.

- Христо Марков и Тереза Маринова наложиха в тройния скок един български патент - "препарирай" конкуренцията от първи опит. При теб изглежда е малко по-различно - в хода на състезанието вървиш в градивен стил - нагоре. Има ли зависимост в това нещо, налага ли се като стил или просто ходът на състезанието го налага?
- Бих казала, че всяко състезание е различно. То се състои от шест опита и с който и опит да постигнеш победата, мисля, че това е най-важното. Може да се получи да ме победят в последните или предпоследните опити. Това допълнително ме мотивира. Няма значение с кой опит е постигнато голямото постижение, важното е да се направи.

- По график ли се движи тази година като резултати и можеше ли да постигнеш нещо повече?
- Честно казано, в началото на годината, както си говорим с моя треньор Атанас Атанасов, за предстоящите състезания - какво искаме да постигнем като резултати, идеята, която залагахме в това световно първенство в началото беше класиране в шестицата и резултат в рамките на 14.40-14.50 м, което тогава ми беше по възможностите. Само че в хода на целия сезон, виждайки как се развива моята подготовка, участието ми в комерсиалните турнири, започнахме да си пожелаваме нещо повече. Мисля, че ако бях направила нещата малко по-правилно технически, защото допуснах едни неточности в самото световно първенство в опитите, може би резултатът щеше да е по-добър.

- Значи заслужаваше да спечелиш злато от Европейското и медал от Световното.
- Ами, имах огромното желание. Надявам се, че ще го заслужа догодина.

- Знаеш ли, че Тереза Маринова в Маебаши на Световното преди Олимпиадата в Сидни е четвърта, а на Олимпиадата на 23 години триумфира. Ти също си четвърта на Световното преди Игрите в Рио и догодина ще бъдеш на 24 години. Вярваш ли, че съдбата може да "намигне" на България, да търсим някаква символика и ти да направиш големия си удар?
- Вярвам, че има някаква сила. Дали е съдба, има нещо, което нарежда картите... Надявам се да ги нареди правилно за мен за следващата година.

- Следиш ли скандалите за допинга и корупцията, свързана с прикриването му по високите етажи на световната лека атлетика? Какво е мнението ти?
- Няма как да не ги следим, тъй като те са част от нашия спорт. В последно време много негативно се гледа, но се опитвам да се абстрахирам, защото няма как като на атлет, да не ми повлияе. Все пак все по-често ни свързват с тези допинг обвинения. Аз вярвам, че световната атлетическа асоциация ще направи всичко възможно да се пребори успешно с тези скандали и от тях няма да има следа.

- Кое налага непрекъснато да се говори за допинга, да се употребява? Не може да се изчисти спорта от това нещо.
- Смятам, че проблемът стигна повече на политическо ниво, отколкото на спортно. Там вече става въпрос за големи сили и са намесени шефове на световни организации, на федерации на големи страни като Русия. Не знам какво го налага, но вярвам, че нещата ще се подобрят.

- Голямата злина сега е прикриване на допинг по високите етажи на леката атлетика с големи суми и корупция, но ти специално страхуваш ли се от провокация с допинг? Например навремето Христо Марков гледаше щателно шишенцето, в което трябваше да даде теста, дали няма нещо да се случи.
- Разбира се, че се страхувам. Аз съм един от спортистите, който подлежи на внезапен контрол и трябва да съм изключително внимателна с това какво консумирам, къде го консумирам. Всеки един спортист трябва да изгради навици за собствената си безопасност.

- Вярно ли е, че за всяка напитка, която вземаш, първо четеш съдържанието?
- Чета, да и гледам нещата, които консумирам винаги да са затворени плътно, да са в бутилка.

- Защо каратето падна жертва пред леката атлетика? Имам предвид, че само преди девет години ти си се занимавала и с двата спорта, но сега вече си в редиците на царицата на спортовете.
- Може би, защото по времето, по което започнах да тренирам бойни изкуства, в България мисля, че бяха само два клуба. Говоря за окинава карате - това е стилът. Единият беше в Харманли, другият беше в Пловдив и нямахме толкова много изяви като състезания, семинари. Като че ли от малка все ми се искаше да се състезавам с нещо, да гоня медали. Така в един момент реших, че леката атлетика ще бъде моят път.

- А сега практикуваш ли?
- Не. Замисляла съм се дали мога да си спомня някои от движенията, може би нещо частично бих си спомнила, но нищо не практикувам вече.

- Освен каратето, харесваш ли други спортове? Използваш ли някои дисциплини за удоволствие, за част от подготовката?
- Използвам дисциплини пак от атлетиката. Тази година лятото имах тренировки, които бяха препятствия, които помагат и за нашите движения. Разбира се, че спортове като волейбол, сега е сезонът на алпийските дисциплини, които също са ми много интересни.

- Родена си в Харманли, познаваш ли Христо Стоичков, който е тръгнал реално към "Златната топка" именно от този град?
- За съжаление, не. Дори на живо мисля, че все още не съм го виждала. Надявам се скоро и това да стане.

- Много важна фигура в леката атлетика е треньорът и почти зад всяка голяма кариера стои тандем състезател-треньор. Как работиш с Атанас Атанасов, резултатите са видни, но как върви процесът?
- Аз съм го казвала и преди, че още в първите ни запознанства нещо ми подсказа, че това ще е специалистът. Не знам, паснахме си може би като характери. Мисля, че работим много лесно, трябва и него да питате. Като състезател съм изпълнителна, послушна съм общо взето. Той успява да вникне под кожата на състезателя, да успее да го накара сам да върви по правия път. Това, което каже да е като закон, защото аз знам, че нашата съвместна работа е само и единствено, за да вървим напред към по-високи резултати. За мен неговата дума е закон.

- Значи не спорите.
- Е, спорим. (смее се) Но аз и като по-малка, и като служител в нашата "компания", винаги аз отстъпвам.

- Обикновено прехвърчат искри, когато характерът на шампиона се сблъсква с този на треньора. Със сигурност не всичко ти харесва.
- Разбира се, нормално е. Понякога има конфликт на интереси, сблъскват се характерите. Няма как, не може всичко да е перфектно. Но се опитваме да ги свеждаме до минимум.

- Вярно ли е, че искаш да направиш кариера и извън спорта? Да завършиш и да работиш в полето на психологията?
- Да, имах такива желания. Не че сега го нямам, но може би съм ги стопирала за момент, тъй като всичко е насочено към следващата година. Но това е една материя, която ми е доста интересна и мисля, че всеки един спортист трябва да бъде малко или много психолог за себе си, защото в един момент физическите качества не са достатъчни. Когато силите са изравнени чисто физически, идва момент, в който трябва да накараш главата си да изкомандва тялото, за да направиш примерно по-добрия скок.

- Кога всичко започна с психологията, как изведнъж се насочи към това?
- Ами, не знам. Винаги ми е било интересно. Когато завърших гимназия, реших, че ще кандидатствам "Психология". Но когато се поинтересувах, осъзнах, че ще ми е нужно много повече време, ако искам наистина да я изуча дълбоко в детайли. Затова реших, че може би, когато прекратя спортната си кариера или е дошъл моментът, в който реша, че мога да й се отдам повече, тогава ще започна да я изучавам.

- Има ли в леката атлетика други дисциплини, които импонират, нещо, в което си силна? Кога точно избра тройния скок? Знае се, че в атлетиката всички започват с всички дисциплини.
- Като малка, в шести-седми клас бях в спринтовите дисциплини - 60 м, 100 м, дори 200 м съм бягала. Мисля, че там имам по-големи шансове чисто физически. Иначе обичам да наблюдавам и другите дисциплини. Високият скок е една от дисциплините, които много ми харесват, а за тройния скок може би съвсем случайно стана, защото когато отидох в Пловдив да тренирам, бях с идеята да скачам дълъг скок, само че на една тренировка случайно в залата скачаха и исках и аз да пробвам, и на шега общо взето стана.

- Имаш ли идоли в леката атлетика и въобще в спорта?
- Чак идол може би, не, но има страшно много атлети, на които се възхищавам не само в тройния скок, а и в другите дисциплини. Но мисля, че всеки трябва да бъде индивидуален, да носи своята собствена уникалност, да я развива, защото ако искаме да подражаваме на някой друг, тогава няма да бъдем себе си.

- В България от десетилетия елитните атлети се оплакват от лошите условия за подготовка през зимата. Как го решавате с Атанас Атанасов този проблем, вървят ли ви нещата? Има ли проблеми с финансирането на лагери? Как е подготовката ти?
- За момента е добре. Аз споменах, че този сезон залата, в която тренирам на спортното училище е отоплена. Едно момче, спонсор самосиндикално реши да помогне на атлетите. Иначе е много трудно, опитваме се да намираме средства, за да ходим на лагери, колкото се може повече. Срещаме подкрепа в лицето и на Българска федерация по лека атлетика, и на Министерството, които засега ни обещават 100% подкрепа за следващата година, което може би е най-важното.

- Взехте ли решение дали ще участваш на световното първенство в зала в Портланд, САЩ в края на март?
- Не сме говорили още конкретно на 100%. Ако успея да проведа нормална подготовка, добре съм, имам самочувствие да изляза на пистата, с удоволствие ще го направя. Скача ми се, няма какво да лъжа, все пак е световно първенство. Надявам се да съм добре и ще стартирам.

- Какво разбираш под "нормална подготовка"? Какво означава това - лагери в чужбина...
- Точно това, което коментираме. Да имам условията, а не само един месец да е топла залата. Целият период от декември до март месец да се готвим в топла зала, да имам условия и за възстановяване, центрове, в които да се правят не само масажи, има много процедури, които помагат за възстановяването. Това разбирам под пълноценна подготовка.

- Кои са най-големите ти конкурентки, кои са в елита топ 6 примерно?
- И световната шампионка, която стана в Пекин, колумбийката Ибаргуен. Завръща се олимпийската шампионка Рипакова, представителката от Израел Княжева. Не изключвам да се появи и ново име, защото се е случвало. През годините сме виждали, че отникъде се появява, така че може да има изненади. Не ги познавам чак толкова в детайли, виждаме се от състезание на състезание - "здрасти", "здравей". Повечето са усмихнати, лъчезарни, няма такива, които се опитват да странят или пък някаква психоатака да правят. Поне аз не съм забелязала.

- Изолираш ли се по време на състезанието от обстановката?
- Да, в момента, в който започне самото състезание, обичам да се самовглъбявам. Аз съм такъв тип състезател, че всички емоции, които преживявам, си остават в главата. Някои викат, жестикулират, докато аз в себе си ги изживявам.

- Кои са най-силните ти страни в сектора и къде криеш резерви за по-добри резултати от твоя най-добър 14.66 м?
- Най-силните, не знам, може би пак тази борбеност и психика, които се опитвам да показвам по време на състезания. Мисля, че имам чисто технически къде да подобрявам нещата във фазите на скока. Оттам се надявам да извлека още сантиметри и е хубаво, че има още върху какво да се работи, защото ако всичко е на 100%, тогава откъде ще вървим напред?

- Колко сантиметра могат още да се извлекат?
- Надявам се достатъчно. (смее се)

- Наскоро получи признание за най-стилно облечена на церемонията на "спортните икари". Следиш ли световната мода, поне толкова, колкото световната лека атлетика?
- Е, чак толкова, не. (смее се) Интересувам се, разбира се. Като всяко едно момиче предполагам, че е нормално да следя. Мисля, че всеки трябва да се облича и да изглежда по начин, който му отива на него, а не какво е модерно за момента, защото ако нещо е модерно, а не ти стои добре, мисля, че няма смисъл да го носиш.

- Истина ли е, че когато предстоят сериозни изпитания, винаги избираш червен лак за маникюра си?
- Вярно е, да. (смее се)

- Други ритуали?
- Е, имам, но те са скрити.

- Остава ли ти време за забавления, за развлечения?
- Остава, разбира се. В неделя почивам целия ден, така че имам възможност да се позабавлявам и да се отърся от целия тренировъчен процес. Нормални неща. Моят живот е скучен на фона на това, което си представят хората. Влязла съм в един коловоз - тренировка - вкъщи - тренировка, в неделя нещо обичайно и това е.

- Успяваш ли нещо да разгледаш, когато си по света?
- Не винаги, защото така са направени дисциплините, че когато свърши самото състезание, се прибираме още на следващия ден. Рядко се случва да имам свободен ден, но когато имам, с удоволствие обичам да разглеждам нови страни.

- Каква музика харесваш, имаш ли любим изпълнител?
- Всякаква музика. Общо взето съм на настроения, каквото ми се слуша на момента. Може би Лили Иванова ми е най-любимият изпълнител, не пропускам концерт.

- Свикна ли вече с медийния интерес?
- Да, не бих казала, че ме притеснява. Мисля, че е нормално, хубаво е даже. Атлетите се чувстваме поласкани, когато има интерес към нас, особено когато сме си го заслужили.
КРАСИМИР МИНЕВ/ВЛАДИМИР ПАМУКОВ/ТВ+