Капитанът на Барселона Андрес Иниеста обяви снощи, че престоят му в клуба приключва след края на настоящия сезон. Полузащитникът е един от най-успешните футболисти на Барса и една от емблемите на школата на каталунците "Ла Масия". Иниеста си тръгва след 22 години в клуба, а приключението му започва на 16 септември 1996 година, когато баща му Хосе Антонио го качва на тъмносиния семеен Форд Орион и го води в новия му дом - академията "Ла Масия" в Барселона.
Самият Иниеста, тогава 12-годишен, определя пътуването като кошмар и още помни шума на двигателя през всички 500 километра от родното Албасете. Тогава той е оставен в хотел с мисълта, че баща му ще дойде да го вземе на сутринта, но казва сбогом на всичко познато, за да започне нов живот, за да започне приключение, продължило 22 години.
Постепенно Иниеста става един от лидерите в "Ла Масия" и това не става без новия му приятел Виктор Валдес, с когото по-късно делят съблекалнята на "Камп Ноу" и постигат едни от най-големите успехи в историята на тима.
Ако вниманието на Барса към Иниеста се насочва през 1996 година след турнир за младежки отбори, където халфът блести с екипа на Албасете, то през 1999 година вече е ясно, че той ще е сред перлите в академията на "синьо-червените". На 16 години, той вече тренира с първия отбор под ръководството на Лоренцо Сера Ферер, но дебютира през октомври 2002 година, когато Луис ван Гаал му гласува доверие в двубой срещу Брюж.
Пътят нагоре обаче не е никак лесен и през 2006 година Иниеста претърпява първото си голямо разочарование, когато е оставен на пейката във финала на Шампионската лига от Франк Рийкард в двубоя с Арсенал. За негово щастие обаче на почивката влиза в игра, а Барса печели, което не му позволява да загуби увереността си.
Иниеста започва да блести и за националния отбор, с който става европейски шампион през 2008 година, а година по-късно е обявен за светец от феновете на Барселона заради гола в последната минута, който бележи във вратата на Челси и който проправя пътя на Барса към финала на Шампионската лига в Рим.
Именно тези радостни дни обаче са гарнирани с контузия и със смъртта на близкия му приятел Дани Харке, което го срива психически. Тук идва важната роля на съпругата му Ана, която му дава стимул да продължи да се бори на терена и извън него, за да постигне поредния голям успех в кариерата си - Световната титла през 2010 година с Испания.
Към ден днешен Иниеста има 31 титли с Барселона (очаква 32-а след дни в Примера дивисион) и три значими с испанския национален отбор - два пъти европейски и веднъж световен шампион и макар да каза сбогом на Барса и Испания, приключението му продължава.
Вече не със стария Форд Орион, но също така със сълзи на очи, към нова далечна дестинация.
Автор: Хавиер Гаскон, MundoDeportivo