Бившият български национал Мартин Петров разкри, че в кариерата си най-много съжалява, че не е показал най-доброто от себе си по време на престоя си в Атлетико (Мадрид). Той изтъкна, че е искал да достигне висотите, които Любослав Пенев е изживял с "дюшекчиите".
"Това е уникален клуб с уникална атмосфера, а най-важното за мен беше, че тук своя отпечатък е оставил Любо Пенев. Още като дойдох, усетих колко е велик този отбор и колко много означава за феновете му, а и за цяла Испания. Единственото, за което съжалявам в кариерата си е, че не можах да покажа най-доброто от себе си за този велик тим и да оставя по-дълбока следа в историята му. Контузих се на 14 октомври 2006 г. в мач с Рекреативо. Беше ужасно, защото играех добре, бях във форма - най-трагичният момент в кариерата ми", заяви Петров пред испанското издание Vavel.
В интервюто той споделя, че първата му среща с мадридския гранд е през 1998 г., когато носи фланелката на ЦСКА, а "армейците" отпадат от "дюшекчиите" за Купата на УЕФА след загуби с 2:4 в София и 0:1 в Мадрид.
"Контузих се в първия мач и не можах да играя на реванша. Бях на трибуните в Мадрид и усетих за каква атмосфера на какъв стадион и отбор става въпрос", разкрива българинът, който преди 2 години приключи с футбола.
Марто Петров си спомни и как преминава на "Висенте Калдерон". "След Евро 2004 реших, че вече е време да сменя обстановката след четири години във Волфсбург. Когато разбрах от мениджъра си Лъчо Танев, че от Атлетико ме искат, не се поколебах и секунда да приема."
Той се върна и на един от големите моменти в кариерата си с мадридчани - победата над Барселона през 2005 г..
"Бихме с 2:1 тогава, а аз подадох за първия гол на Фернандо Торес. Беше велико, моето първо участие в класиката с Барселона. Играх добре, феновете скандираха името ми. Атмосферата беше неописуема, емоциите не могат да се пресъздадат, трябва да го изживееш. Баща ми и жена ми бяха на трибуните, не знаехме къде сме след мача, беше истинска мечта. След този мач не можах да спя две вечери, адреналинът ме държеше буден постоянно", спомня си Мартин Петров.
