Не беше кой знае колко светъл футболът във вечното дерби на Светли понеделник. Но затова си има обяснения – нерви, напрежение, борба за всяка педя земя, тактика. И понякога в мач №1 на България футболните качества остават на заден план.

Като стана въпрос за тактика, веднага възниква въпросът кой на кого скри топката?

 При положение, че Левски над 20 минути имаше предимство и го профука в последните секунди, излиза, че скриващият топката е ЦСКА.

Ако погледнем по-детайлно, наистина ще видим, че

Христо Янев си беше
научил по-добре урока

от наказания Веласкес и от помощника му Фернандо Гаспар Лаборие, водил „сините“ вчера.

Левски заложи привидно на много защитна тактика – с четирима типични централни бранители, като в ролята на бекове бяха Никола Серафимов и Кристиан Макун. Венецуелецът по презумпция е централен защитник, но  се утвърди като ляв бек на „Герена“ при липсата на качествен такъв.  

Вдясно по крилото испанските специалисти поставиха Алдаир, който е типичен ляв бек, но с афинитет към атаката. И като добавим Бурас, ето ти шести типичен дефанзивен футболист.

Идеята на Хулио беше повече от ясна – с червените камъни да удари червената глава. Така, както Янев го цапардоса на 8 ноември и му измъкна победата с 1:0.

Христо Янев от своя страна стартира с двама българи в състава, за което заслужава похвала. Съобразил се с критиките, наставникът пусна в стартовите 11 Теодор Иванов и Петко Панайотов. Всъщност, централната двойка бранители беше подменена – Тео (с капитанската лента) и Факундо Родригес, след като поради една или друга причина извън тима бяха Делова и Лапеня. Този път Ицо не излезе с трима централни защитници, а по външните части на „армейската“ цитадела играха превърналите се в твърди титуляри Анжело Мартино и Давид Пастор.

Левски се беше затворил много добре и печелеше доста единоборства в средата на терена, а по фланговете Ради Кирилов и Алдаир се опитваха да тормозят „армейските“ бекове. Тук обаче битката беше спечелена от защитниците на ЦСКА.

„Червените“ бяха взели много добри мерки по опазването на най-опасния футболист на Левски Евертон Бала и на Око-Флекс.

„Сините“ от своя страна също имаха превес в борбата с цесекарските крила, както и с Йоанис Питас.

Головите ситуации липсваха. 3 точни удара на ЦСКА в очертанията на вратата 2 на Левски.

В средата на второто полувреме „сините“ заиграха с типичен централен нападател, след като преди това разчитаха на „фалшива деветка“. Хуан Переа смени Алдаир, а Око-Флекс премина на типичната си позиция по крилото.  

Само 9 минути по-късно левскарите се прегръщаха от радост.

Левски поведе чрез едно от
най-опасните си оръжия,

на които ЦСКА бе обърнал специално внимание – статичните положения.

Този път обаче „червените“ проспаха центрирането от корнер, при което имащият голям отскок Макун нанесе удар с глава – по подобие на начина, по който вкара на ЦСКА през есента на 2024 година. Сега Фьодор Лапоухов изби, но Переа вкара топката във вратата, застанал на 2-3 метра от голлинията и необезпокояван от никого.

Някои от феновете, които гледаха мача от стадиона, вероятно забелязаха какво направи Христо Янев преди центрирането от ъгловия удар на Евертон Бала. Ицо викаше, ръкомахаше, опитваше се да даде някакви напътствия на своите футболисти. Даже четвъртият съдия отиде да му направи забележка. Но никой не чу треньора си, който вероятно имаше предвид не Питас, а някой друг да застане до Макун. И след центрирането Кристиан надскочи с лекота кипърския нападател…

Всичко тръгна по план за Левски, огледално на мача от есента, когато горе-долу по същото време ЦСКА поведе чрез Ето’о.

След като вече изоставаше в резултата, Янев направи смяна. Извади защитник и пусна втори централен нападател  - Леандро Годой. Нищо сериозно не се случваше до добавеното време, когато станахме свидетели на гениален ход. При корнер за ЦСКА по заповед на Янев в атаката се включи Лапоухов.

Някои ще кажат – какво толкова, не са малко случаите, когато вратарите отиват да скачат при ъглов удар в противниковото наказателно поле. Да, но Фьодор е друга мая вратар. Умее майсторски да играе с крака и да изнася топката. Видяхме го поне в 4-5 ситуации вчера, когато действаше като либеро.

Та същият му този афинитет към атаката му помогна да влезе в историята. Лапоухов е превърна в първия вратар във вечното дерби, съдействал за гол за своя отбор при корнер. Неговата полуасистенция ще остане паметна в аналите на дерби №1. Включването на Лапоухов и най-вече начина, по който скочи да играе с глава, заблуди, притесни и скова „сините“. Последва нескопосано  изчистване с глава на Кристиан Димитров и после Годой натисна спусъка.

Та като стана въпрос кой
на кого скри топката в дербито,
ами той им я скри – Лапоухов…

Не знам дали е позволено или забранено, но помощник-треньорът на Левски  през цялото време си комуникираше с изтърпяващия санкция Хулио Веласкес. Лаборие беше „въоръжен“ със слушалки и скрит телефон в джоба на анцуга си. По едно време асистентът най-смело си извади апарата и коментираше нещо разпалено със старши треньора.

„Ало, Хюстън, имаме проблем“, е прочута фраза от драмата с Аполо 13 на 13 април 1970 година, пресъздадена по-късно във филм.

Пак на 13 април, но 2026 година, Фернандо Гаспар Лаборие вероятно е казал същото на Веласкес по телефона след изравнителния гол на ЦСКА – „Ало, Хулио, имаме проблем“. Проблемът за Левски, е че нямаше време за реакция. За разлика от Аполо 13, чийто екипаж се завръща успешно на Земята.

Сега „сините“ ще опитат да завършат успешно финалната фаза на първенството, гонейки голямата си цел – титлата. А Веласкес вероятно ще си отваря в последните минути на предстоящите мачове очите на четири, за да не стане свидетел на същия сценарий като вчера.

Всъщност, на 2 март 2025 година Веласкес преживя огромна радост, когато в добавеното време Левски стопи 2 гола пасив във вечното дерби. Този път се случи обратното и съдбата го върна на Хулио, който изпусна трите точки. Но колкото и клиширано да звучи, по-важно е да не бъде изпусната войната. Разбирай –шампионския трофей. Случи ли се, Левски и Веласкес няма да имат никакъв проблем...
Румен ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ