Мишокът изцвърка от кеф, пускайки няколко грама плюнка във форума. След като оплю поредната си жертва, той се насочи в друг сайт, където да цапне следващата. Духовният му оргазъм бе безграничен, след като изсипа цялата си злоба. Свършил, мишокът се намести удобно на столчето. Тялото и душата му се гърчеха от удоволствие.

 

Прекрасно е да стоиш скрит зад паравана на анонимността и да плюеш люде, които познаваш. Ама понеже си мишок и нямаш смелостта да излезеш с името си (примерно чрез Фейсбук), атакуваш скришом.

 

България е демократична страна и всеки има право на собствено мнение. Доколко е демократична – е друг въпрос... А за мнението – спор няма. Но когато зад него стои анонимен журналист, който пуска гнусната струя на собствените си комплекси из форумите, става нагло. Но когато същият този пич храчи върху колега, използвайки отвратителни изрази с измислено име, става още по-цинично.  

 

Уважаеми мишоци, продължавайте да си цвъркате, облечени с дебелия кожух на безсрамието. Топлете душите си, щом ви е кеф. Друг е въпросът дали в душите ви има топлина или омраза.