Българският тенис загуби едно от емблематичните си имена на коментаторския пулт - Тодор Попов. Той беше от онези гласове, които и описваха мача, и едновременно го превръщаха в усещане. Зрителите лесно улавяха атмосферата дори и пред малките екрани.

Тодор Попов си отиде след кратко боледуване, оставяйки след себе си десетилетия, в които за хиляди зрители тенисът звучеше именно така – през неговата интонация, наблюдателност и неподражаемо чувство към играта.

Само три дни преди тъжната новина да обиколи публичното пространство, той публикува във фейсбук профила си снимка с колегата си Петьо Борисов. На кадъра двамата са усмихнати и доволни след поредния изигран добър мач.

"Хубав спомен! Шампиони – тенис коментаторите Тодор Попов и Петьо Борисов!", гласи постът.

Днес този кадър тежи по различен начин, защото е като стопкадър от време, в което човек още не знае, че някои спомени се превръщат в своеобразно сбогуване.

Човекът, който винаги чакаше седмия гейм

За зрителите Тодор Попов имаше свои запазени реплики, които винаги предизвикваха особено вълнение, а на моменти и притаен дъх - в зависимост от интригата и развоя на мача.

Една от тях беше за "прословутият седми гейм".

Той често казваше, че именно седмият гейм е ключът към мача. Моментът, в който нервите започват да говорят по-силно от ударите, защото зад резултата вече стоят не просто обикновени цифри, а цяла психология.

И някак самият Тодор Попов приличаше точно на такъв гейм – решаващ, спокоен отвън, но пълен с вътрешно напрежение, характер и усет.

Само преди около две седмици – на 7 май, Деня на радиото и телевизията, Попов пише друг пост, в който сякаш се е огледал целият му професионален път:

"ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, ГОСПОЖО ТЕЛЕВИЗИЯ!

7 май – ден за празнуване на хиляди хора, свързани с това чудо! Здраве и успехи на всички колеги, които изпитват удоволствие от работата си в различните телевизии! Някои се кефят 1-2 години, други – 10-20, аз – вече над 50!

НАЗДРАВЕ, СКЪПИ ТЕЛЕВИЗИОНЕРИ!", гласят думите му.

Шампион и извън коментаторската кабина

Тодор Попов не беше от хората, които само говорят за спорт, но и редовно го практикуваше. Живееше за спорта.

Участваше редовно в тенис турнирите за журналисти. И често печелеше. Той е световен шампион и многократен държавен шампион за журналисти. Защото носеше онова рядко качество да разбира играта отвътре - не само тактически, но и чисто човешки.

Знаеше, например, кога един тенисист се е пречупил психически още преди резултатът да го покаже. Или кога увереността е започнала да се изплъзва - и кога идва обратът.

Неговата телевизионна кариера започва в БНТ и предаването "Всяка неделя", в което е продуцент, а впоследствие се насочва към професията на коментатор.

Бил е част от отразяването на Олимпийски игри, редица световни първенства и на всички големи турнири по тенис. Бил е част и от БНТ, "Евроспорт", "Ринг", "ТВ+", Нова телевизия и "MAX Sport".

Приживе Тодор Попов често говореше с обич за брат си Иван Попов. Наричаше го "един от най-добрите барабанисти и хумористи в България. Много обичаше живота."

Самият Тодор Попов също обичаше много живота, спорта, телевизията и хубавите човешки истории.

И най-тъжното в случая е, че когато от този свят си тръгнат такива хора, остава едно странно усещане за тишина. Все едно мачът продължава, но гласa вече го няма...

Сигурно някъде там, отвъд последния коментар и в последния седми гейм, Тодор Попов сигурно още анализира някой тайбрек с онзи колорит, който те кара да обичаш още повече тази игра.

Анелия ПОПОВА/БЛИЦ СПОРТ