В ДНК-то на ЦСКА е заложено да играе атакуващ, красив и печеливш футбол. Тези тъй приятни за окото елементи някой ги беше замразил във фризера на забравата немалко време. Александър Томаш Томовски ги извади оттам, постави на дръвника дърводелския футбол и започна да налага онази игра, за която сектор „Г“ обича да пее и да приканва: „Хайде, хайде, ЦСКА, разкажете таз игра!“.
И таз игра, бавно и полека, взе да се завръща. Да, същата – атакуваща, красива, която разтуптява сърцето и те кара да заобичаш ЦСКА. Ама за да го заобичаш истински, таз игра трябва да е придружена и от оназ победа. Голямата, великата победа. Не една, не две, а десетки пък трябва да са победите, за да се върнат титлите, купите и триумфите. А за всичко това какво е нужно най-вече – изпълнители. Качествени и можещи…
Аз имам малко по-различно мнение за Томаш, който е най-разкъсваният треньор от свои в най-новата история на ЦСКА. Той изповядва същата червена идеология – нападателна, агресивна и победоносна. И се опитва да я налага, но без достатъчно ресурс.
Отдавна ЦСКА не беше стоял толкова добре във вечното дерби на терена… До, естествено, пустото добавено време.
„Армейците“ заложиха на добра динамика, пресираха високо, владееха по-често топката, не я ритаха безцелно и балонно напред, а я изнасяха фино, бързо, разнообразно и скоростно. Имаха превъзходство – особено в последните трийсетина метра. С две думи – бяха по-добрият, по-можещият отбор.
И две грешки (но не треньорски) преобърнаха всичко. Казват, че Томаш не си бил научил урока от есента, повторил гафа с Крумовград и продължавал да не знае как да затвори мач.
Ами аз мисля, че го затвори. Че каквото можеше да бъде направено, беше. Включително с нелошата идеята Купър да бъде включен на финалната права като опорен халф.
В такива моменти честите накъсвания са в полза на тима, който води в резултата. Така имащият голово предимство отбор иска да разконцентрира съперника, да изпили нервите му и да катурне хладнокръвието му.
Мелето при 2:1 и двата червени картона на Ето’о Фабио Лима обаче се оказаха нож с две остриета на ЦСКА. С изгонването на камерунеца „червените“ се лишиха от човека, който най-добре можеше да задържи топката във финалните секунди…
Но да се върнем към двете грешки, довели до фаталното за ЦСКА изравняване. Те са индивидуални и са дело на Делова и на Дюлгеров. Косоварският защитник игра перфектно през целия мач заедно с Лапеня (пълно 6 за испанеца). Но се пропука точно когато не трябваше, позволявайки на Илиян Стефанов да се обърне и да нанесе удар. Делова просто изгледа отблизо ситуацията, без да направи опит да блокира противника…
Стигаме изравнителния гол, който е изцяло вратарски. ЦСКА се беше затворил стабилно, виждаше се, че Левски няма как да пробие нито отляво, нито отдясно, нито фронтално. Изпадналият в цайтнот Алдаир избра да шутира, усещайки че времето лети. И топката влетя в мрежата, минавайки покрай отчаяния плонж на Дюлгеров. Положение, което би трябвало Иван да отрази с оглед класата и опита му.
Тук обаче е важно да се вмъкне и един не за подминаване детайл. По време на гола за 2:2 ЦСКА беше с 9 играчи на терена, защото освен изгонения Ето'о го нямаше и контузеният преди това Кареасо.
В такива решителни и инфарктни моменти, когато ври и кипи, всеки отбор се нуждае от лидер. От биткаджия, който хем да успокои топката, хем и да вдъхне сила сред останалите. Аз това не го видях в Иван Турицов, който влезе и с тази цел, освен да закрепи дясната зона след смяната на игралия почти цял мач с болки Тибо Вион.
Не се вижда и друго - дългата резервна скамейка на ЦСКА. Тимът изпитваше още зимата въпиеща нужда от креативни халфове и крила. Защото без крила, колкото и да искаш, не може да полетиш. Вижте само как беше вчера. Няма го Фаетон, няма го навлизащият във форма Локило. С тях лицето на ЦСКА ще да е по-остро, по-опасно и по-свирено за съперника. И по-приятно за тези, които изкривиха лицата си от мъка след последния съдийски сигнал. Илиан Илиев вече се е събудил от зимния сън и вчера игра на много добро ниво, но ми се струва, че неговата сила е по-скоро по-вътре на терена. Зад нападателя…
Вече и децата разбраха, че ако Томаш не прегърне Купата, прегръдката му ЦСКА ще приключи. За да вземе трофея, той ще трябва да се справя с настоящия потенциал. „Червените“ ще се мъчат да летят красиво и победоносно без крила. Трудна работа. Против всякакви закони на физиката. Но това е положението. И дано през лятото треньорът получи най-добрите си трансферни подаръци. За да поднесе след това самият той най-големите дарове на всички, които обичат ЦСКА – титла и триумфи. За да се завърнат те, за да се превърне агресивният, атакуващият и печеливш футбол в ежедневие, обаче трябват изпълнители…
Ако вечното дерби с Левски е от огромно значение за всеки фен на ЦСКА, предстоящите полуфинали за Купата ще са от двойно и тройно такова. Както и вероятният финал.
Макар и притиснат до стената, макар и с осакатен състав, Томаш не бива да допуска една огромна грешка. В момент на безвремие да връща от дръвника дърводелския футбол, чрез който ЦСКА се затваря, руши играта и печели с едно на мъка. Не, благодаря! Някъде другаде да дърдорят, че целта оправдавала средствата, че предпочитали грозни победи пред красиви загуби. Чакайте, а защо да не има красиви успехи!
Румен ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
