Футболът е велика игра, която лесно може да бъде принизена от онези, които би трябвало да са най-незабележими в нея – съдиите.

Футболът трябва да се решава от играчите, а в Англия по-често се решава от съдиите.

Поредният фрапантен пример е факт и сякаш идва, за да запали още по-силно сигналната лампа за недопустимото, което се допуска с лека ръка в PGMOL (Professional Game Match Officials Limited).

Беше демонстрация на това как системата може да изкриви резултата.

Борнемут – Манчестър Юнайтед /2:2/!

Мачът от 31-ия кръг на Висшата лига на Англия се оказа един от онези, които не се решават с класа или от грешки на противника, а от… съдиите.

Сценарият е почти като учебник по абсурд: две идентични ситуации в наказателното поле – едната подмината, другата – наказана.

Юнайтед не получава кристално чиста дузпа, а в ответната атака Борнемут вкарва. По-късно в мача отново имаме такъв казус, но този път дузпа има. Последвана от червен картон.

И трудно тук можем да говорим за грешка, защото когато подобен дисбаланс се повтаря системно – става дума за тенденция.

Дори и Майкъл Карик, който принципно е умерен по отношение на футболното съдийство, след мача не успя да скрие недоумението си:

"Едно от двете му решения трябва да е грешно. Почти идентични ситуации, едната е дадена, другата – не. Интересно е дали съдията ще признае, че едното решение е грешно, и кое?!

Това беше решаващ момент – не даваш дузпа, те вкарват, мачът се променя. Е мога да си го обясня, стъписан съм! Едното му решение трябва да е грешно. Изумително е!", заяви треньорът на "червените дяволи".

А Тиери Анри е даже още по-директен:

"Нека не се преструваме, Манчестър Юнайтед очевидно беше ограбен в Борнемут. Някои от тези решения са невъзможни за обяснение на това ниво…", заяви легендата на Арсенал. И не спря дотук:

"Ако това е стандартът, тогава PGMOL трябва да се справи много по-добре. Не може да има такова ниво на непостоянство във Висшата лига. Хората говорят за представянето, но решения като това променят мача."

Любопитна подробност, която не е убягнала от полезрението на феновете на "червените дяволи", е, че Стюарт Атуел е бил главен рефер в 24 мача на Манчестър Юнайтед във всички турнири до момента.

От тях 10 срещи са без победа (5 загуби и 5 равенства). Общо 46 жълти и 2 червени картона за Юнайтед срещу едва 8 жълти и 0 червени за съперниците им.

Последният мач от март 2026 Борнемут - Манчестър Юнайтед – при 1:0 не е дадена кристална дузпа за нарушение срещу Амад Диало. В ответната атака става гол. Мачът от 2:0 става 2:2.

Януари 2026 – Бърнли – Манчестър Юнайтед – отменен редовен гол на Лисандро Мартинес при 2:2. По-късно самата съдийска комисия (KMI) признава грешката.

През 2022 на Мидълзбро - Манчестър Юнайтед - след разглеждане с ВАР Атуел допуска гол въпреки явна игра с ръка в началото на мача, което доведе до елиминирането на Юнайтед. Впоследствие действието му се превърна в цитиран пример за голяма съдийска грешка.

През 2021 г. на мача Челси - Манчестър Юнайтед Атуел отмени явна дузпа, игнорирайки ВАР. Топката среща ръката на Калъм Хъдсън-Одой, но въпреки че изгледа повторение на ситуацията, главният съдия прецени, че не трябва да отсъжда 11-метров наказателен удар.

Или казано с други думи – статистиката показва, че когато Атуел е на терена, Юнайтед печели едва 38% от точките си (в последните 10 мача). За сравнение – с други съдии стават 60%.

Дали това е статистика или аномалия, всеки може сам да направи преценка.

Факт е обаче, че ако тези общо 4 загубени точки днес бяха в актива на "червените дяволи", думите сега щяха да са други – твърдо място в Топ 4, а не борба с последствията от чужди решения.

Футболът е игра, в която 11 се изправят срещу 11 – поне по правилник. На практика обаче много често изглежда като 10 срещу 14 + трима статисти във ВАР стаята.

Така излиза, след като ВАР не коригира явна и очевидна грешка – при все, че се води технология, а не декор.

Защо съществува ВАР, ако не вижда това, което виждат всички?

Преди години Висшата лига беше еталон не само за футбол, но и за съдийство. А днес по-често говорим какво не трябва да се допуска.

И иронията е, че с въвеждането на ВАР се очакваше грешките да намалеят. Само че грешките даже станаха още по-скъпи и нелогични.

И няма нищо случайно в това, че когато се говори за системни проблеми в английския футбол, почти винаги изплуват едни и същи фигури:

Анди Мадли, Антъни Тейлър, Майкъл Оливър и Стюарт Атуел.

Съдии, които неведнъж са били в центъра на противоречиви решения, свързани с непоказани или пресилени червени картони, дузпи с различен критерий и ВАР решения, които повече объркват, вместо да изясняват..

Противоречия, които след това нерядко от съдийската колегия притъпяват с евтини извинения на брифинги.

Извинения, които се превърнаха във валута – само че те не връщат точки!

Не променят резултата. Не възстановяват доверието!

Особено когато това даже не са официално грешки.

Само че неофициално започват да изглеждат като инструмент, защото когато едни и същи решения се повтарят в едни и същи мачове, и с едни и същи съдии, вече няма как да говорим за случайност.

Това е модел, който удобно поддържа интригата до края на сезона.

И да, футболът не може да живее без интерпретация – така е. Но не може да оцелее и без стандарти!

Ако ВАР не коригира очевидното.

Ако съдиите не носят реална отговорност.

Кой тогава всъщност контролира играта?

Впоследствие стана ясно, че Манчестър Юнайтед ще подаде официална жалба до PGMOL (Professional Game Match Officials Limited).

От клуба са категорични, че Амад Диало е бил ясно съборен без опит за игра с топката, а ситуацията е била ключова за развоя на мача. И най-важното – подобни нарушения са били съдени по различен начин в същия двубой.

Очевидно съдийският критерии е бил различен в идентични ситуации.

И тук идва най-интересното! Официално съдиите подлежат на оценка от PGMOL. На практика обаче санкциите са ограничени. Изразяват се във временно отстраняване, вътрешен анализ и публично извинение.

Самият Хауърд Уеб неведнъж е признавал съдийски грешки в официални брифинги. Само че това, както казахме, не променя резултатите и не връща точките.

Извиненията на PGMOL вече звучат като запис на повторение.

Всяка седмица – нов гаф.

А ВАР вижда всичко, освен това, което не иска да види. От тук започва истинският проблем.

Анелия ПОПОВА/БЛИЦ СПОРТ