Ушите на обикновения фен заглъхнаха не толкова от мощните вувузели колкото от непрестанните и водещи до травма на ухото теории за величието на футболна Германия. За това как “маншафтът” е железен, непоклатим, непобедим, с невероятен дух, благодарение на което той мачка и гази като есесовец всичко, изникнало по пътя му. Мозъците и на най-малките фенове, сега проглеждащи към голямата игра, бяха промити от крилатите фрази: “Германия значи триумф”, “немецът никога не се предава и винаги може да обърне мач”, “германската машина лети непобедима”.

 

Доказани и недоказани журналисти в милата ни Родина пригласяха на Германия и на света за “немския прагматизъм и изчислената с компютърна точност рационалност”, за “изключителното германско КПД”.  Дъвчеха едни и същи фрази, превръщайки ги в клишета. Сякаш вдигнали десните си ръце нагоре по подобие на онзи добре познат поздрав, те ни втълпяваха, че Бундестимът е най-силният отбор на Мондиала в ЮАР. Опиянен от радост, един наш колега се изповяда на Германия в ефир така както вероятно и на жена не го е правил, признавайки ни, че тя е всичко за него на този свят. Същият този иначе прекрасен журналист заедно с всички останали ни обясняваха, че “маншафтът” бил прегазил Англия и Аржентина, а сега идело ред и на Испания.

 

И добре, че дойде Испания, за да лъсне жестоката истина. Фуриите така издухаха горките германци, че каските им още се търкалят из тревите на стадиона в Дърбан. Германия беше жалка, анемична и едва тътреща се по земята. От германските дух, дисциплина, смелост и непримиримост нямаше и следа. Испания надигра по всички показатели своя съперник. Буквално му скри топката, печелейки битките по всички фронтове на футболното поле. Мачът приличаше на игра между котка и мишка. Всъщност – не. Мишките изглеждат като смели и добре защитаващи се воини в сравнение с немците, които капитулираха безславно. Нито един друг отбор не е изглеждал толкова нещастен на нито един полуфинал на световни първенства от тяхното съществуване от 1930 година до днес. Германия обаче извади късмет, отървавайки се само с един гол. Подчертавам – късмет. Същият този късмет, който години наред е помагал на Бундестима заедно с обстоятелствата.

 

Нека се върнем години назад, за да обясним истинските причини за германското “мачкане” на мондиалите. Така например “Чудото от Берн” не е плод на немския дух, а на жив шанс и нечувано подценяване от страна на унгарците. През 1954 година Германия прави обрат срещу най-великия национален отбор на Унгария от 0:2 до 3:2. В груповата фаза преди това маджарите попиляват немците с 8:3, а впоследствие двата отбора се срещат отново на финала. Вечерта преди мача унгарците го удрят на купон, сигурни в победата. На другия ден повеждат набързо с 2:0 и вече се виждат как докосват златната купа. Германия се възползва и ликува.

През 1974 година Йохан Кройф и останалите “лалета” цъфтят красиво и победоносно из германските терени. Но вместо Холандия титлата отива в Бундестима за втори път. Въпрос на шанс или на дух, непримиримост, воля за победа и т.н.

 

8 лета по-късно Германия побеждава Франция в един от най-лудите полуфинали на световни първенства. В испанския град Севиля немците губят с 1:3 в продълженията, но изравняват, а после печелят при изпълнението на дузпи. Немецът никога досега не е падал, когато се стигне до удари от бялата точка. Вманиачените германски анализатори посочват тези факти, защитавайки тезата, че това е пример за хладнокръвие. А в същото време, когато други отбори побеждават благодарение на дузпите, същите тези германофили обясняват триумфа с късмет. И наричат дузпите “игра на руска рулетка, в която всичко е помощ от небесата”. Ха сега де!

 

Да се върнем обаче на полуфинала в Севиля. На 8 юли, значи точно преди 28 години, вратарят Тони Шумахер почти изпрати на онзи свят французина Батистон. Това е най-нечовешката и зверска контузия, сътворена на Мондиали. Главорезът обаче не получи червен картон и остана на терена. Малко по-рано беше отменен гол на Доминик Рощо заради съмнителна засада, а на два пъти топката се отбиваше в немските греди. Ха сега, за дух или за късмет иде реч?!

 

Стигаме до световното в Италия през 1990 година. Първо, полуфиналът с Англия. Германия се измъкна след дузпи, след като англичаните бяха по-добрият отбор на терена. Пак ли немската непримиримост бе над всички или просто Фортуна погали швабите? Ами финалната среща с Аржентина, в която Германия трудно победи с 1:0? Помните ли как се стигна до гола – след доста спорна дузпа 7 минути преди края. Леко съдийско рамо, подплатено с два червени картона за аржентинците... Съвсем лекичко..

 

Далеч не толкова тежко и мощно като това, което тъй наречените тевтонци получиха на настоящия Мондиал срещу Англия. Дали щяхме да го видим прословутият германски дух при зачитане попадението на Франк Лампард? Ако онзи гол на Джеф Хърст през 1966-та е спорен и недоказан и до днес, то този го видяха и людете с най-големите диоптри... без, разбира се, съдиите. Резултатът ставаше 2:2. От 0:2 Англия стигаше до равенството само в рамките на 120 секунди. Макар и разнебитен от скандали и проблеми, английският тим щеше да има съвсем друго лице и огромно психологическо предимство.

 

Няколко реда и за убедителното 4:0 над Аржентина. Главната причина за резултата не е германската воля и невероятната тактика на Йоаким Льов, а прекалено слабите “гаучоси”. Аржентина нямаше през цялото първенство сигурност в дясната зона на защитата си и в централната част на своя ариергард. В халфовата линия пък зееше огромна дупка. Тимът, макар и пълен със звезди, беше бледа сянка на този от  2006 година, когато пак на четвъртфинал с Германия бе подмината дузпа за "гаучосите" малко преди края на продълженията. Кой обаче ще посмее на свири против домакина-немец?! Казано накратко – Аржентина сама се победи в ЮАР. Не така обаче мислеха германофилите, които надуваха ли надуваха по-мощно и от вувузелите своите теории за футболния Райх. Райхът обаче покорно сведе глава, когато насреща му изскочи отбор. Истински отбор като Испания.

 

Една друга истина също остана в сянката на “германското величие” – настоящият Бундестим не може да обърне мач, когато получи гол. Примери – двубоите със Сърбия и снощната среща. Как ли щяха да завършат двубоите на Германия, ако голът на Лампард бе зачетен и ако аржентинците не бяха допуснали по толкова глупав и наивен начин първото попадение още в третата минута?

 

Ама между другото, за каква Германия говорим, след като националният им отбор е интернационална смесица от играчи, в чийто вени текат турска, полска и африканска кръв. А и капитанът на Бундестима трябва да е копие на истинския арийски войн – здрав, мускулест, излъчващ сила и мощ. Такъв ли е в действителност иначе напористият и повратлив Филип Лам със своите 55 килограма с мокри гащи?

 

Ще прощават много мои приятели, които се кланят на Германия, ала е крайно време да погледнем на немската футболна история не през призмата, изкривяваща реалността и фактите. Да го направим поне веднъж, за да видим, че не всичко е плод на стремление, силен характер и могъщество, а в доста случаи и на жив късмет. В една поговорка се казва, че шансът спохожда силните, но в друга се твърди точно обратното – “Понякога късметът се усмихва на по-слабия, за да се запази равновесието на живота”.