Преди десетина години плаках на филма "Бягай за мечтата: Историята на Гейл Дивърс". Помните ли я, онази американка с дългите нокти, която се пребори с животозастрашаващо заболяване, за да спечели две олимпийски титли на 100 метра.

Днес си мисля, че е не е зле някой да се сети да направи филм "Бягай за мечтата: Историята на Ивет Лалова", защото името на българката трябва да бъде записано сред чудесата на леката атлетика.

Преди шест години спортните лекари категорично заявиха, че счупването на бедрената й кост по време на тренировка ще сложи край на спортната й кариера.

През цялото време на продължително лечение и тежка рехабилитация Ивет не спря да се усмихва. В инвалидна количка, с патерици, Лалова бе на всяко детско състезание, ползвайки положителния си имидж, за да накара младите да спортуват.

Две години по-късно тя бягаше с 38-сантиметров пирон в бедрото. Последваха посредствени сезони, в които тя дори бе наречена “туристка”.

Определението обиди, но и амбицира 27-годишната състезателка, която извади пирона и през тази година се върна в елита на атлетиката. Лалова направи страхотно бягане в Сливен и за втори път в кариерата си слезе под 11 секунди на 100 метра – 10.96, което е най-силният резултат в Европа за сезона и номер 7 в света.

Очите ми се насълзиха, докато гледах как българката се бори с “черните перли” на финала на 100 метра на световното първенство. Кармелита Джетър спечели титлата, но едва ли е била по-щастлива след финала от Ивет, която записа още по-голяма победа - сбъдна мечтата си да бяга отново сред най-големите.
ВЕНЕТА ЯНЕВА, БЛИЦ