Най-силната ни спринтьорка Ивет Лалова заяви, че след оттеглянето си от пистата възнамерява да остане в България и да се занимава с развитието на леката атлетика.

"Чувствам се доволна, различно. Всяка година е различна. Не можеш да докараш никога един сезон като другия или като предишния. На мен вече ми се събраха доста сезона зад гърба. Човек минава през различни състояния, както физически, така и психологически. Тази година е различна, сезонът се развива по-късно. Световното е по-късно, в края на август. Опитвам се да развивам сезона, малко по-различно, защото виждаме, че условията са много различни. Климатът се променя, както казват," каза Ивет пред Нова тв.

- Мотивира ме обичта и наистина, когато си се изкачил толкова трудно на едно ниво е много трудно да слезеш от него и е много болезнено и травмиращо за един голям спортист да приеме, че не винаги може да бъде на най-високо ниво, но аз дава всичко от себе си. Вярвам в таланта си, в здравето си и в хората, които са около мен и ме подкрепят и вярвам, че има какво още да покажем преди да сложим край на цялата тази любов, наречена спринт.

Аз винаги правя промени в подготовката. Професор Бономи е известен с това, че той няма 2 години еднакви и знаете, че нашата спортна форма реално е резултат на едно адаптиране на организма. Съответно пък това адаптиране е една провокация и ти, за да търсиш винаги нещо, което да работи реално трябва да го променяш, тъй като организма се адаптира много бързо и не отговоря на едни и същи провокации или едни и същи тренировки. Затова аз също търся различни стимули, търся различни промени. Тази година промених много своята програма. Намалих много обема, увеличих интензитета, като един типичен спринтьор на 31 години вече. Заложих на качеството и това за сега е ОК, върши добра работа.

200 метра е моята скрита, неосъществена любов. Много обичам тази дисциплина, но тя е много коварна. Имам много по-малко опит на 200 метра, със сигурност мога да кажа, че 50% от своята кариера съм бягала повече на 100 метра. Там се чувствам много уверена, знам във всеки един момент каква е моята форма. И зная от какво зависи бягането ми, докато на 200 е как да кажа, малко по-несигурна се чувствам там и там мога да претърпя много по-големи изненади, но много обичам тази дисциплина. Тази година не се готвих специално върху 200 метра, но със скоростта за която работих през подготвителния период смятам, че мога и да направя личен резултат на 200 метра, за което обаче търся условията, разбира се.

Хем много тежи да планираш един край, да кажеш именно там ще сложа край. Иска ми се много да затворя кариета си с един бум. С нещо голямо, с нещо силно, с нещо запомнящо се, но не съм сигурно пък дали след това няма да ми дойде още апетит, за да продължа, затова за сега съм поставила Рио като финал, но не искам да се ограничавам само до това. Наистина вярвам, че когато човек спре да изпитва наслада, спре да изпитва тази обич към работата си и той трябва да го смени с нещо друго. Аз съм със ясното съзнание, че моите възможности и моето бъдеще са предимно в България.

Прекалено съм свързана с България и това беше една от причините, да не приема никога да се състезавам за друга държава. Да сменя своето гражданство. Всички бяха сигурни, че след като аз се омъжвам за италианец, ще стана италианка, но за мен всеки тежи на своето място и смятам, че мога да продължа да давам на България, под някаква друга форма. Не само на пистата, но извън нея. Искам да помагам на спорта да се развива и смятам, че целия опит, който съм натрупала след 20 години в спорта може да бъде полезен. Затова съм сигурна, че ще намеря точната на това нещо и ще бъда поне за някакъв период в България. Имам много идеи, но ги оставям, прекалено съм фокусирана все още върху пистата и се надявам до една година, това нещо да се оформи, със сигурност ще бъде нещо, няма как да не го обичам, тъй като ще бъде свързано със спорта и със сигурност искам да продължа в тази посока. Много ми се иска.”