Българската спринтьорка Ивет Лалова даде пространно интервю, в което говори за всички актуални теми около нея. Пред Нова ТВ атлетката за дългосрочните си амбиции, свързани с школата ѝ за млади таланти у нас. Тя не пропусна и темите за мъжа си Симоне Колио, както и за снимката в Юсейн Болт.

„Мразя стотните, когато ме лишават от успех и ги обичам, когато аз побеждавам с някоя стотна. Затова е наистина трудно да се живее живот подчинен на стотните, но трябва да си дисциплиниран. Всичко да е разчетно до хилядните, за да се получават нещата. Една стотна е по-кратка от едно мигане, затова наистина тя е нищо, но се усеща, когато си във форма особено“.

„На Световното в Лондон, а и като цяло на големите първенства, ключът е в полуфиналите. Там трябва да бягаш не на върха на възможностите си, а отвъд тях. Нужно е да дадеш максимума и да се молиш да имаш още мъничко сили, за да можеш да се класираш на финала. Полуфиналите са всичко или нищо“, продължи ателтката.

Лалова коментира и легендата Юсейн Болт, който се оттегли от атлетиката след първенството в Лондон.

 „Изживях оттегляното на Юсеин Болт по малко по-различен начин, защото гледах филма за него два пъти. Там има персонални и много интимни моменти с него. Там той споделя защо иска да се откаже и го казва толкова човешки и толкова истински, че аз като един спортист го разбирам и това ме докосна силно емоционално. Разбираш умората му, трудностите му. Той е от най-големите таланти в историята на леката атлетика, но той плаща висока цена за това нещо. Имах шанса да наблюдавам началото на неговата кариера. През 2002 година бяхме на едно световно първенство за юноши девойки заедно, там видях неговата първа победа и титла. По-късно той каза, че тази титла му е най-скъпа. Имах възможността да го гледам и в последното му бягане, това бе мъчно, но съм привилегирована и щастлива, че бягах в ерата на голям атлет като Юсеин Болт.

Колкото до снимката. Уцелих толкова неподходящ момент. Знам колко е важно да се концентрираш преди бягане, видях, че отказа на няколко атлета, които се бяха наредили и застанах пред него и му казах, че няма как да ми откаже. Аз се познавам с неговия мениджър и с него. Болт се засмя, прегърна ме и застана за снимката“.

„Мисля, че и аз ще се откажа. Вярвам, че всеки има своя път и съдба. Аз се чувствам добре, здрава съм. Преди година-две имах най-силните си сезони и това ми е стимулът да продължавам.

Никой не ме карал да се занимавам със спорт. Аз съм най-малка в семейството. Забавляваха се нашите, че тренирам. Сега си давам сметка, колко неща са програмирали у мен историите на родителите ми, които също са спортисти. У мен се бе създало усещане, че спортът гради приятелства и връзки. И майка ми, и баща ми не са имали дълга кариера и не са стигнали до върхове. Аз го направих за тях“.

„Съпругът ми бе в края на кариерата си. Когато се запознахме бяха най-силните му години. След това той обърна внимание на мен, моите успехи се увеличиха, неговите намаляха. Той започна да прави всичко за мен, както го бе правил за себе си. Той ми каза да не мисля за него. Чувствам се много щастлива и оценявам още повече съпруга си и се опитвам да не го приемам за даденост. 4 години вече сме в брак. Сватбата бе много хубава. Исках да се видя като булка. Много се насладих и тези клишета, че е най-хубавият ден, че всички са щастливи – са верни. Най-хубавото на една сватба е да видиш всички хора, които обичаш на едно място и щастливи“, продължи Лалова.

„Не научих лесно италианския. Научих го по принуда, за да не се чувствам глупаво. Аз обичам да говоря. Много малко италианци говорят английски. Така започнах да уча италиански, треньорът ми само така общуваше с мен, той ми направи услуга. За мен така се промениха нещата, че в Италия ми е спортната действителност, а тук е останалото. В България по-трудно тренирам. Когато съм тук, умът ми е навсякъде – искам да обикалям, да се храня, да се видя с всички“, завърши красивата ни атлетка.