Николай Антонов – Таланта се намира в изключително тежко състояние в психиатрията на затвора в Ловеч. Световният шампион на 200 метра в зала от първенството по лека атлетика в Севиля през 1991 г. е неадвекватен и скоро няма да напусне затворническата болница. Ники е роден на 17 август 1968 година в Разград.

През април Антонов, на когото бяха повдигнати три обвинения - в участие във въоръжен грабеж, отвличане и притежание на незаконно оръжие, беше преместен в психиатричното заведение заради влошено здравословно състояние и неадвекватно поведение в ареста. Оттогава той не е напускал стаята си, като за него се грижи цял отряд от специалисти.
Някогашният най-бърз бял мъж на планетата обаче е оставен на произвола на съдбата от най-близките си хора. Никой не се сеща да го посещава в болницата, никой и не звъни, за да се интересува от състоянието му.
 
Нехае за него и
родната му майка,
 
която след като занесла в съда документите му, според които единственото й дете отдавна е добър познат на психиатрите и дори има инвалидна група, повече не е стъпила в Ловеч. Жената е известна сред съгражданите си в Разград като затворен и много некомуникативен човек, трудно понасящ падението и разрухата на сина си. Според близки до семейството при честите пристъпи на Антонов той нападал майка си, че стои в дъното на неговата тъжна история, тъй като никога, дори в най-силните му години на просперитет и слава не е намерила добра дума, за да го похвали. Когато Ники правел най-големите мизерии и се говорело упорито, че продава евтини наркотици в местното училище, жената дори го заплашвала на висок тон, че не му е майка. И че рано или късно ще се откаже от него чрез Държавен вестник.
Психиатрите в ловешката болница отказват коментар по случая. Там информация по телефона не се дава. Свижданията са веднъж седмично, тези при Антонов отсъстват от календара на заведението. Желаещи да го посещават няма, а това право принадлежи само на семейството му. Освен майка си, Ники си нямал никого. Баща му починал преди година и половина. Така той останал да дели панелката в родния си град само с жената, която го е родила. Съпругата му отдавна го е напуснала и заживяла отделно с дъщеричката им в Русе. Младата жена обаче също не искала и да чува за Антонов, който систематично я подлагал на тормоз.
Лечението на Антонов медикаментозно коства на държавата хиляди левове месечно. Подобрение така и няма, а лекарите не очакват. Той страда от много
 
тежка форма на
маниакална депресия
 
и епилепсия. Това му състояние може да бъде контролирано, но при добро, продължително лечение. Вместо това, месеци наред бившият спринтьор я карал без да взима хапчетата си, твърдят негови приятели. Редувал моменти на силна превъзбуда, в които започвал да обикаля кръчмите из Разград, да се налива до безпаметност и да буйства, с такива, в които се затварял със седмици в стаята си и отказвал да пусне вътре, когото и да било. Втълпявал си, че от всякъде го дебнат врагове и че всеки, който иска да говори с него, всъщност е негов враг. Панически криел медалите си в един кашон, който държал в мазето. После хуквал посред нощ да ги вади от там, за да вземе от тях и да ги предлага вместо пари, само и само да получи 100 грама алкохол.
Според Окръжна прокуратура във Велико Търново, където се гледа този случай, решение по делото на 42-годишния Николай Антонов ще има най-късно до края на есента. Първоначално атлетът пледирал „виновен“, даже направил пълни самопризнания при разпитите след задържането си през февруари, когато бе изведен по пижама от апартамента си в Разград при среднощна спецакция на полицията. Седмица по-късно обаче Антонов обявил, че е тежко болен и може да го докаже документално. Тогава в съда била привикана майка му с психиатричната експертиза и тази от ТЕЛК.
Антонов бе вкаран в затворническата болница в Ловеч по настояване на окръжния прокурор на област Велико Търново – Емил Денев. Целта на престоя му била да се докаже дали той наистина е невменяем, или може да носи съдебна отговорност за постъпките си. Първоначално очакванията били, че Ники ще бъде тестван в рамките на седмица, след което върнат в килията във Велико Търново.
Вместо да се подобрява, бившата звезда от пистата за лека атлетика
 
започнал
все повече да
губи разсъдък
 
До степен, в която станал неконтролируем от лекарския екип, опасен за околните и останалата част от пациентите. Наложило се да прибягнат до крайната мярка да го държат завързан с каиши, след като на два пъти нападнал медицинската сестра, която опитала да му постави сутрешната инжекция.
Така много преди да се произнесат официално по делото, съдбата на Ники Антонов е ясна. Той със сигурност ще отърве затвора, но ще остане под постоянен лекарски надзор и психиатрични грижи. Дори да се подобри, Антонов няма да бъде пуснат да се прибере у дома, гласи законът. И тъй като това не е първото му провинение, очакванията този път бяха, че ще получи голяма присъда, близка до доживотно лишаване от свобода за трите обвинения – отвличане на човек, опит за въоръжен грабеж и притежание на незаконно оръжие.
Поради липсата на средства за правата на Николай Антонов от февруари насам се грижи служебен защитник. Това е великотърновската адвокатка Милена Радославова. Тя единствена намирала общ език с клиента си преди той да бъде хоспитализиран. Първоначално жената била притеснена от многобройните истории за буйния нрав на Таланта. Не се престрашавала да разговаря с него без наоколо да има някой, който да й се притече на помощ в случай, че й налети и на нея. Впоследствие двамата се сближили.  Тя дори споделяла пред свои познати, че Антонов е изключително объркан, но добронамерен и се чуди откъде в медиите го изкарвали чак такъв злодей. Радославова съжалявала атлета, пред нея той споделял част от най-съкровените си тайни и истории от миналото, довели до пълното му компрометиране пред обществото. След това здравето на Антонов се влошило, а юристката също не счела за необходимо да го посещава в ловешката болница. Информирала се за състоянието му само по телефона. Същото правел всяка седмица в частен разговор с директора на затвора и окръжният прокурор на Велико Търново Емил Денев.
В психиатрията Антонов постоянно повтарял, че един ден, ако излезе оттук, ще се скрие в чужбина. “Има моменти, когато е по-адекватен. Тогава го чуваме как мърмори и плаши с бягство зад граница. Но в повечето часове Ники не е в час. Доста зле е и гасне”, разкриват източници на “ШОУ” от Ловеч.
В България не му били останали приятели. Семейството му се разпаднало и това напълно го опустошило емоционално, защото жена му
 
не позволявала
да се вижда насаме с
дъщеричката Никол,
 
която е кръстена на него. Отделен въпрос е, че най-високият доход на Таланта в последните три години била мизерна заплата от 120 лева месечно като охрана на склад в Разград. Той печелел повече от пласирането на трева на тийнейджъри, но на няколко пъти укрил дребни суми от припечеленото и това довело до изхвърлянето му от бизнеса. Атлетът спасил кожата само защото е Николай Антонов и в Разград хората никога не биха тръгнали срещу него. Никой вече не бил склонен да му помага, но не и да му навреди. Включително местните бабаити, които държат пазара на леката дрога. За тях Таланта бил просто удобен изпълнител, докато зависимостта му от наркотиците и депресията не го затиснали.
Никой не питал за състоянието на Николай Антонов и от София. На няколко пъти в годините майка му е търсела съдействие – финансово и морална подкрепа от ръководството на федерацията по лека атлетика. Председателят на централата Добромир Карамаринов обаче се криел, не вдигал телефона си и заръчал на секретарката си да отбива обажданията на отчаяната жена. Антонов никога не потърсил сам помощ от федерацията, защото бил горд и споделял, че по-скоро ще умре от глад, отколкото да се моли. Еднократно финансово го подкрепил вицепрезидентът на БФЛА и основен спонсор на леката атлетика у нас – шефът на „Евроинс“ – Асен Христов. Съпричастен със съдбата на Таланта до последно останал журналистът Григор Христов, който го познава още от първите му стъпки на пистата.
СОНЯ СЕВЕРИНОВА/ШОУ