Лъчезарната и винаги широко усмихната Мирела Демирева заслужено прегърна наградата за Спортист №1 на България. Отличието й беше присъдено напълно очаквано, след като Мирела привлече вниманието на Олимпиадата в Рио де Жанейро, преборвайки се за сребърния медал в скока на височина. По-рано пред годината тя стана и европейска вицешампионка на форума в Амстердам.
В интервю за БЛИЦ след церемонията в НДК развълнуваната победителка сподели, че дори в най-смелите си мечти не си е представяла, че някой ден ще бъде коронясана за най-добър спортист у нас.
- Как успя да извоюваш среброто на Олимпиадата?
- С упорит труд постигнах една от мечтите си. 2016 година беше наистина много щастлива за мен.
- Какви лишения ти костваха успехите до момента и най-вече среброто в Рио?
- Не бих ги нарекла лишения. Това е моят състезателен избор. Във всеки един момент мога да се откажа. Това, което правя, не е чак толкова страшно, щом продължавам да го практикувам. Животът на спортиста е по-различен, по-специален.
- Имало ли е моменти, когато ти е писвало и си мислила за отказване?
- От тренировки и физическо натоварване не ми е писвало. Разбира се, имало е трудни моменти, когато съм била разочарована от себе си, но е продължавало много кратко.
- Самокритична ли си?
- Да, и то много. Дори нездравословно самокритична съм.
- Целите през 2017 година?
- Най-важното е да съм здрава. Ужасно много искам да скоча 2 метра. Винаги съм имала много големи очаквания към себе си, затова съм била и много пъти разочарована, но мога да се справя с всичко.
- С кого би поделила наградата за Спортист на годината?
- Всичко, което правя, е за мен и моите любими хора. Наградите са общи, никога не са само за мен. Смятам, че всички хора живеем и мислим по този начин. Тази награда наистина се дължи на изключително много хора, които са с мен и ми помагат.
- Беше ли сигурна, че печелиш Спортист на годината? Изобщо преди години мечтала ли си за това толкова ценно отличие?
- Всички казваха, че аз ще спечеля. Не се замислях, за мен това не беше важно. Дори не съм си представяла, че ще бъде Спортист на България. Не съм мечтала, че някога ще спечеля наградата. Просто си бях пожелала да присъствам на церемонията, за първи път ми беше тази вечер, много се вълнувах. Дори в десетката не бях попадала досега. Получи се хоп и троп! Много съм радостна. Изобщо вечерта беше много емоционална за мен. Всички са ужасно мили. Благодаря ви много за хубавите емоции.
- Легендарната Стефка Костадинова отдавна те посочи за свой наследник. Можеш ли да подобриш "брадясалия" й рекод от 209 сантиментра (б.р. - постижението не може да бъде достигнато вече 29 години)?
- Думите й само могат да ме ласкаят и да ме стимулират още повече. Тя е вдигнала летвата много високо. Ще съм изключително щастлива да се доближа до рекорда, а защо не и да надмина Стефка. Тя е моят кумир.
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ
