Стефка Костадинова бе в центъра на спортното внимание днес. На специално събитие бе представен фотоалбум „Да прескочиш света” по повод 30 години от световния й рекорд в скока на височина. На 30 август 1987 година Стефка скочи 209 сантиметра в Рим и до днес постижението е неподобрено.
- Госпожо Костадинова, много емоции и усмивки днес. Как се чувствате сред толкова много приятели?
- Огромно благодаря на всички колеги, приятели, шампиони, че бяха с мен на моя празник. Развълнувана съм. Аз не мога да се изразя толкова добре с думи, но ако бях на сектора и чувствах тази емоция, сила и самочувствие, сигурно щях да скоча 210 см. За мен книгата беше голяма изненада, научих за нея в последния момент. Направена е по идея на Асоциацията на българските олимпийци, искам да благодаря на авторите. Тук е събран моят архив, моята 30-годишна скокова кариера. Горда съм, че съм българка. Горда съм, че имаме такава страхотна школа в скока на височина - Данчето Благоева, Люси Андонова, моя милост. Стискам палци на Мирелчето Демирева да има този шанс и късмет, както и спортна форма - първо да стане олимпийска шампионка, а след това да постави и световен рекорд.
- Когато поставихте този световен рекорд преди 30 години, вярвали ли сте, че днес ще си говорим, че той ще остане на върха още поне толкова?
- Всеки спортист знае, че когато отиваш на голямо първенство - ти отиваш да вземеш златния медал. Надали съм мислела, че ще поставя и световен рекорд. Състезанието беше тежко, не вървеше добре за мен, но като като българско момиче от Пловдив показах силата, самочувствието и най-вече ината, за да мога да поставя световен рекорд.
- Случвало ли се е на тренировка или неофициално състезание да надминете този рекорд?
- Няма смисъл. Максимумът ми на тренировки е 207 см и умишлено съм спирала, тъй като, ако бях скочила 210 см, щях да се успокоя и сигурно нямаше да имам същия заряд и гонене на нов световен рекорд. Според мен на тренировка трябва да се скача максимум 200 см. Няма смисъл да си хвърляш силите, защото и да бях скочила 210 см - какво от това?
- Спомняте ли си последната си мисъл преди скока от 209 см?
- Надали. Но помня, че скокът на 206 см беше много важен, защото до 204 см вървях втора. Осъзнавах, че трябва да скоча 206, за да поведа или пък да стана световна шампионка. Много рядко ми се е случвало, успях да събера всичко от себе си, цялата концентрация на света, изключих целия стадион, бяхме само аз и летвата и успях, това е.
- Това ли е най-ценното постижение или има нещо по-ценно за вас?
- Скоро ме питаха кой медал ми е по-любим - олимпийският или световният със световен рекорд? Замислих се - и двата са ми много важни, но има много олимпийски шампионки и само една световна рекордьорка. Никога не съм подценявала състезание, винаги съм отивала и съм скачала, за мен нямаше малко и голямо състезание - отивах и скачах на 100 процента.
