Примата на леката атлетика и настоящ шеф на БОК Стефка Костадинова застана пред БЛИЦ,  за да сподели спомените си за Иван Славков – човекът, на когото винаги е говорела на „Вие”, да каже истината за отношенията си с Весела Лечева и  как се разбират бившият и настоящият й мъж. Разбира се, темата за евентуалната кандидатпрезидентска кандидатура беше подмината  като несериозна и глупава – такава, каквато самата Стефка Костадинова я определи наскоро.

 

- Той беше един наистина много широко скроен човек, с невероятно чувство за хумор. Имаше страхотна самоирония, като разбира се не жалеше критики за тези, за които смяташе, че заслужават, поднесени по този начин, с типичния му шеговит тон. Правеше го дори и в най-тежките си моменти. Много усмихнат и много позитивен!. Аз и до ден-днешен говоря за него в сегашно време, просто не мога да приема, че не е вече между нас във физическия смисъл на думата. Винаги съм му говорела на „Вие”, никога не съм му казвала „Иване”, до такава степен е респектът ми от него.

 

- Безспорно 2005 г., когато го махнаха от МОК – с появата на филма на BBC и целият скандал, който последва след това. Но искам да ви кажа, че поне пред нас – хората, с които е работил, той не е показвал истинското си състояние. Никога не е демонстрирал как се чувства в действителност, а вече какво си е изживявал вътрешно, само той си знае. С г-н Иван Славков сме от съвсем различни поколения, аз съм от по-младото, бях човекът, който го наследи в БОК. Когато сме се виждали на разни събирания, дори на семейни вечери, нито веднъж той не си позволи да ми казва аз каква политика да следвам в управлението си. Даваше ми съвети, но толкова. Може би защото още от самото начало и двамата бяхме съгласни с твърдението, че човек, щом е стигнал до този етап в професионалното си развитие, трябва сам да си направи екипа, сам да решава. Но искам да ви кажа, че г-н Иван Славков беше доволен от онова, което се случва.

- Как наистина му повлия скандалът на BBC относно корупционните схеми на МОК? Защото с типичното си чувство за хумор Иван Славков дори не ни загатна, че е сринат...

- Никога не е споделял нищо по този въпрос, но когато сме говорили, не съм чула веднъж да е казал нещо против МОК или против BBC, поне не в мое присъствие. Казваше само: „Ще се оправят нещата, бъдете спокойни”.

 

- Знаете дори по-добре от мен, че г-н Иван Славков беше дълги години генерален директор на БНТ, после оглави БОК, след това и Футболния съюз, беше член и на МОК... Просто нямаше как да няма много, наистина много познати. Но сега – дали добри или лоши, е отделен въпрос. Казвал ми е само от кои хора в неговото обкръжение да се пазя – говоря за по-възрастните му колеги, които не са точни и коректни, по-скоро злонамерени. И когато аз поех БОК през 2005 г., някои от тези хора, за които г-н Иван Славков ми беше казал, дойдоха с автобиографиите си, защото искаха да работят при мен. Мислеха си, че, като говорят за него лошо и ми правят комплименти колко велика спортистка съм, ще ме впечатлят. Но им изигра много лоша роля. Аз съм такъв тип човек, който не обича подмазвачите, защото самата аз никога не съм се подмазвала на никого. Говорила съм  винаги това, което съм мислела... Е, не винаги съм била права, разбира се, правила съм много грешки, но все пак човек се учи цял живот. А иначе наистина – беше заобиколен от много псевдоприятели – от каквито съм заобиколена и аз, а вероятно и вие. Няма човек, който да няма такива „приятели”. Но няма как да разбереш в началото кои са такива и кои – не, трябва да изядеш някакъв шамар или удар под кръста, за да видиш реално кой ще остане покрай теб.

 

- Да, имала съм такъв момент – през 1990 година, когато си счупих крака. Тогава много хора от спортните среди казаха в един глас, че вече няма да ме бъде, но аз след това станах и световен шампион, родих дете, станах и олимпийска шампионка. Така че аз видях кои са ми псевдоприятелите, но ще ви кажа, че когато някой каже, че няма такива „приятели”, значи просто не е наясно със себе си.

 

- Да, точно така стана. Датата беше 30 август 1987 г. Когато поставих световния рекорд, г-н Иван Славков беше на трибуните заедно със своя син Тодор Славков и след успеха дойде и ми каза, че с това постижение съм запалила сина му към този спорт. Спомням си го толкова ясно този момент – целият стадион беше на крака, това е нещо велико. Аз даже съжалявам, че не съм го гледала това като зрител, а винаги съм си мечтала да изпитам и тази емоция. Защото аз се радвам невероятно много на всички български успехи в спорта. Много спортен човек съм, целият ми смислен живот е минал в спорта и съм благодарна на Господ, че и след активната ми спортна кариера съм пак в спорта, макар и в неговата административна част.

 

- Не, не, не беше спор... В БОК членуват много достойни и успели спортисти. Там е мястото, където човек да си каже болката, така че г-жа Лечева си се изказа за момента. Но в никакъв случай не сме скарани или пък в лошите отношения, които медиите описват. На това събрание всеки може да се изкаже, макар че си има дневен ред – в точка „Разни” всеки може да си каже болката.

 

- Изобщо не се чувствам обидена. Но все пак и тя е в това ръководство на БОК. Имаме си изпълнителни бюра и ако Весела Лечева присъства по-често, ще чуе проблемите на българския спорт, защото е много лесно отстрани човек да критикува. Но аз наистина не се сърдя, няма за какво, дори е добре да се говорят и такива неща, човек да си казва болката – но когато човек е в ръководството, би трябвало по-добре да знае проблемите, а не да чака общото събрание, за да застане пред микрофона и да казва някои неща.

 

- Значи няма конфликт помежду ви?

- Не, никакъв, ние с нея се познаваме още от деца. А сме все пак и спортисти – дори и да има такива искрици понякога, това бих казала, че е нещо положително. Спортът си е спорт и нещата трябва да се казват очи в очи. Тя това го направи, когато имаше медии и журналисти, което не беше редно. Аз пак ви казвам – ако присъства по-често, тя ще е по в час с проблемите.

 

- А какво е отношението ви към треньора Георги Димитров? Той няколко пъти до момента откровено ви е нападал словесно – обвинявал ви е, че не сте си вършила работата през годините като шеф на БОК?!

- Аз няма да отговарям на нападките на г-н Георги Димитров, само искам да му пожелая неговите спортистки, в чийто качества изобщо не се съмнявам, защото той има уникална Ваня Стамболова – да са живи и здрави, и да покажат това, на което са способни догодина. Не се съмнявам в успеха им! Не се чувствам засегната по никакъв начин, ако ме питате за това – такива думи не могат да ме засегнат, просто защото не са верни. Нямам представа какво против мен има той. Познавам го покрай националния отбор по лека атлетика, в който съм била дълго време. Но моят бивш мъж Ники Петров ме направи световна, олимпийска и европейска шампионка. Била съм винаги позитивно настроена към всички, никога не съм плюла, от нищо не съм се оплаквала и съм станала номер 1, нали?! Хората са много различни, но лично аз съм от позитивните и никога няма да си позволя да говоря така, по този начин.

 

- Споменавате бившия си съпруг Николай Петров и отключвате моя въпрос – в какви отношения сте днес с него, но не само вие, а и настоящият ви съпруг Николай Попвасилев?

- Прекрасни, просто прекрасни. Даже онзи ден се чухме, тъй като синът ни участваше на първенство по лека атлетика между частните училища и стана първи на дълъг скок. Ники (Николай Петров, бел.ред) го тренираше. Разбираме се чудесно и си мисля, че така трябва да постъпват интелигентните хора. С бившия ми съпруг сме страхотни приятели, все пак сме заедно от 81-82 година, той беше и мой треньор, неминуемо е. Свързват ни много неща, освен сина ни – ние бяхме най-силният спортен тандем в света. Двамата с мъжа ми в момента се разбират страхотно. Ники (Николай Попвасилев, бел.ред) е толкова интелигентен човек, че изобщо не може и да става дума за ревност или нещо подобно. Той просто винаги е бил много над тези неща. Говоря ви съвсем честно и откровено. А и всяко нещо си е с времето – било то политика, любов, спорт. Просто човек никога не трябва да забравя откъде е тръгнал, никога да не надскача себе си и никога да не забравя хората, които са му помогнали. Аз съм такъв тип човек.

 

- Аз само мога да им благодаря на тези хора, които са ме оценили може би така, от сърце, защото наистина целият ми смислен живот е преминал в спорта. Това, което съм правила, и това, което правя в момента, явно им харесва, така че много им благодаря. Но в никакъв случай аз не съм целяла или преследвала идеята да оглавявам дадена класация – всичко това ми идва отвътре и хората явно го разбират. И до ден-днешен ме спират по улицата, за да ми искат автографи, но и за да си поговорим – и за спорт, и за политика. Говорят ми на малко име, което много ме радва, защото това означава, че аз съм една от тях.