Йорданка Благоева е от онези жени, за които хората казват, че не може да стои на едно място. Призвана е да върви напред, да обича и да бъде обичана. Отдавна е заслужила уважението и любовта на хората. Не винаги обаче Данчето получава добро. Дори и в трудните моменти тя продължава да казва: “аз съм успяла и щастлива жена, ще се справя”.

-Г-жо Благоева, само преди няколко дни ви се случи неприятност, обраха дома ви.
-Какво да правя, станалото станало. Опитвам се да го приема по-леко, да не правя драми. Много медии ме търсеха да правят репортажи или да пишат. Не искам да се шуми чак толкова около този инцидент. Аз съм обикновен човек, на всеки може да се случи, с нищо не съм по-различна от останалите.

-Къде се намира въпросната къща?
-На Панчарево е, малка виличка, която децата стягат, за да ходят от време на време на почивка.

Дъщеря ми
по-трудно
понесе

случилото се. И преди са й крали неща, къде си забравила чантата, къде нещо друго. Винаги съм й казвала: “Бъди щастлива, че има какво да откраднат от теб, а не ходиш ти да крадеш.” Тези хора, които са го направили, явно не са наред. Сигурна съм, че ще си получат един ден заслуженото, така се успокоявам.

-Разделихте ли се с медали или трофеи, които сте спечелили през кариерата си?
-Не, всичко съм подарила на музея на спорта още преди няколко години. Доста неща обаче са откраднали – паркета, радиаторите, бормашини, техника, с която стягахме къщата. Явно са действали на спокойствие щом са изкарали няколко радиатора и паркета, който все още не беше нареден на земята.

-Обадихте ли се на полицията?
-Веднага, след като видяхме, че е станала белята. Звъннах на 112, благодаря на Осмо РПУ. Ние живеем в гората, близо до язовир Искър. Момчетата след 20 минути бяха при нас, бяха любезни, а какво ще стане от тук нататък, не знам.

-Как се почувствахте, когато видяхте влизане в дома ви?
-Знаете ли, аз винаги съм усещала любовта на хората и съм отвръщала със същото. Не съм конфликтна личност, а съвсем обикновен човек, който се труди, изкарва пари и се опитва винаги да гради. Не ми стана приятно и не толкова заради откраднатите вещи, а заради това, че нарушиха личното ми пространство. Вещи и предмети се купуват, пари се печелят, но това нахлуване в личния ми дом е неприятно. Затова трябва да има закон за личните вещи, който вече съм коментирала с хора, които са на високи постове в йерархията. Те обаче ми казват: “Данче,

ако имаме
такъв закон,
ще се избием

помежду си.” Може да звучи грубо, но ако трябва, нека се избием, но като влезе човек в дома ти, да имаш право да се защитиш. Защото в момента се получава, че нямаш никакви права. Ако някой нахлуе у вас и му направиш нещо, ще те изкарат виновен.

-Как минава един ваш ден?
-Ставам много рано, към 6:00 часа. Явно ми е ген, дори и да си легна в 4:00 през нощта, се будя рано. През лятото веднага отивам в градината. Много хора знаят, че голямата ми страст са цветята. Обичам ги, те са като живи същества. Имам страшно много видове, от цял свят, дори и такива, които ги няма на друго място в България. Надписала съм ги, грижа се за тях с любов. По този начин се успокоявам. След това слизам към София на работа, а следобед пак се връщам в джунглата, както наричам мястото, на което живея. Влизам отново в градината, което понякога не се харесва на съпруга ми Валентин (смее се). Пита ме по цял ден ли ще стоя да копая и садя.

-Колко години живеете с мъжа ви?
-Доста станаха и се разбираме чудесно. Той също е бивш състезател на висок скок като мен. Аз съм зодия Козирог, а той – Лъв, а освен това е и ловджия. Веднъж съм го виждала да се ядоса и да се кара, не с мен, по друг повод. Тогава си казах: “мале, не дразни лъва, че ще стане страшно.” Важното е да се разбираме и да има диалог, да се говори, така се решават проблемите.

-Поддържате ли връзка с бившия ви съпруг?
-Да, Свилен се казва. Той е баща на двете ми деца – имаме син и дъщеря. Той беше волейболист, след 10 години брак се разделихме. Преди около година

претърпя
операция
на сърцето

Помогнах му, за да получи по-добри условия в столична клиника. Не се виждаме често, тъй като той не живее тук, но се чуваме. Преди няколко дни почина свекърва ми, тя беше страхотна жена.

-Защо се стигна до раздялата ви, той не понесе ролята, че е съпругът на Йорданка Благоева?
-Не, не беше това. Въпреки че сигурно и този факт съществува. По-скоро известността най-много тежеше на сина ми Благой. Още като ученик постоянно го питаха кога ще станеш като майка ти. Един ден дойде и ми каза: “Писна ми да бъда синът на Йорданка Благоева. Аз също съм личност, имам достойнство.” Тогава осъзнах, че да си известен не винаги е хубаво. На децата обаче съм им казвала да претеглят минусите и плюсовете, за да преценят кое е повече.

-Радват ли ви внуците?
-Те са ми голямата любов. От дъщеря ми имам две – Дона на 12 годинки и Слав на 5. От сина ми имам едно внуче - Борис, който е трети клас. Идват при нас, играят си с кучетата. Забравих да ви кажа, кучетата са другата ми страст. С Валентин имахме три, но починаха от старост. Сега гледаме един шарпланинец, който е около 85-90 килограма. Няма как да го вкарам вкъщи, тъй като с тази козина, която има, няма да се чувства добре. Все търси някъде да се въргаля навън, да бъде на свобода. Мъжът ми сега си взе и ловджийско куче. Подариха ми и яре (смее се). Кръстихме го Пъцко. Държахме го няколко месеца заради внучетата, то не се отделяше от тях като ни дойдеха на гости. После го дадох на сестра ми в Монтана.

-Забравихте ли родния си край?
-Това няма да стане никога, много често си ходя на село. Аз съм от едно селце Горно Церовене и се гордея, че съм от онези здрави селски деца. Почетен гражданин съм на Монтана, а след това станах и на София.

На всеки
Йордановден се
връщам на село

Голям празник става, хората го честват на 19 януари, по стар стил, тогава имам и рожден ден. Украсени каруци се вкарват в реката, а хората ядат и пият отгоре. Мезета, туршии, ракия и вино, много е хубаво. Преди една или две години беше минус 19 градуса, но нямаше нито един настинал. Явно има истина в поверието, че на Йордановден водата не причинява болести. И още нещо. Никога няма да забравя как на един празник дядо, сигурно беше на повече от 80 години, беше там, пременил се с нови дрехи, украсил каруцата и коня, закичил цвете в калпака и се весели. Питала съм се, откъде тези хора намират сили да празнуват в трудни времена.

-Какво е първото, което ви идва на ум, когато чуете Германия и името Улрике?
-(прекъсва ме). Улрике Майфарт нали и прословутата летва на Олимпиадата в Мюнхен през 1972 година. Минаха толкова години от тогава и никога няма да го забравя. Толкова е писано и говорено по тази тема. С германката направихме по два фаула на 190 см. От третия опит тя преодоля дистанцията. Аз направих същото и започнах да се обличам. Тогава чух, че Рози Акерман, друга германка, ми каза: “Йорданка, фаул”. Обърнах се и видях, че летвата е паднала. Истината е, че я закачих, но летвата остана на мястото си. Много слухове се появиха след това.

-Какви? Кой е виновен за фаула?
-Знаете, че у дома и стените помагат. Тогава бяха други години, друг режим. Домакините имаха предимство. На следващия ден, след състезанието, един французин ми каза, че има запис, на който се вижда, че журналист, който е лежал близо до дюшека, е бутнал стойката и летвата е паднала. Французите бяха ощетени в няколко дисциплини за сметка на германците. Лошото в моята ситуация е, че

всички камери
са били насочени

към мен, давали са как съм се обличала и никой не е заснел падането на летвата. “Фаулът” е запаметен от случайни хора, един от тях французин, който разполагаше с видеото. Аз обаче не пожелах да го видя. Треньорът ми ме беше научил да търся вината в себе си. “Данче, да беше скочила 10 сантиметра над летвата и нямаше да имаш проблеми”, така ми каза след състезанието. На следващата година съпругът на Стойка Миланова, известна наша цигуларка, също ми каза, че има видео с бутането на летвата. Пак не пожелах да го изгледам, минало заминало.

-Всяко зло за добро. Какво става с кариерата ви след Олимпиадата в Мюнхен през 1972 г.?
-На 24 септември същата година направих световен рекорд и станах европейска шампионка в Загреб. Малко след Олимпиадата отидох на гости на Улрике, беше си счупила крака. Въпреки това, което се случи, продължихме да поддържаме контакти. Следващата 1973 година е най-успешната за мен. Станах европейска шампионка в зала в Ротердам със световен рекорд (192 см). Избраха ме за най-добър атлет в Европа, но не това беше най-хубавото. Самото състезание започна в 9:00 часа сутринта и се проточи до 3 следобед. Нито един човек от публиката не си тръгна, чакаха моя скок, защото накрая останах само аз в сектора. На следващия ден вестниците писаха: “Българската роза покори холандските лалета” и “Българския Кройф покори Холандия”, тогава Йохан Кройф беше много известен.

-Какво получавахте за званията Майстор на спорта и Заслужил майстор на спорта?
-Сега е смешно да го казвам, даваха ни 10 лева за първото звание и 15 лева за второто. Не обаче материалното беше най-важно. Тези звания мисля, че трябва още да ги има и ще ви обясня защо. Има много бивши медалисти от Олимпиади и шампиони. Когато отидат в спортния диспансер и искат да се лекуват, се отнасят с уважение към тях. Като нямат никакво звание,

ги гледат
като полезно
изкопаемо

Помни ли някой Виржиния Михайлова, която донесе на България първи точки от дисциплината хвърляне на диск. Ами Иванка Христова например не е носител на орден “Стара планина”, а е олимпийска шампионка на гюле през 76-а. Всеки трети срещнат на улицата вече има това призвание, а тя не, това са абсурдни ситуации.

-Как живеете, колко е пенсията ви?
-Не се оплаквам. Благодарна съм, че приеха закон за премиране на олимпийски медалисти. С пенсията, която взимам като пенсионирана от МВР, се справям. В мен не живее баровецът, така съм възпитана.

-Оплаквате ли се от болежки заради спортната ви кариера?
-От време на време ме наболява рамо, ръка или някоя става, но като цяло нямам проблеми. В началото на кариерата ми нямаше дюшеци, прескачахме летвата и падахме на пясък. Преди тренирах по два часа в седмицата, но след като се преместихме в гората, няма как. Мъжът ми обаче ми подари степер, който тренира ръцете и краката и с него по 15-ина минути на ден поддържам форма. Човек отпусне ли, се става лошо. Гледам бивши футболисти, станали по 100 килограма. Масите, това е проблемът (смее се). Като седнем и всичко е вкусно, трябва да се владеем. Защото дебелината вреди и на здравето, най-вече на сърцето и ставите.

-Развивате и активна политическа кариера.
-Аз съм от основателите на женското направление на ГЕРБ. Работата ми е свързана с много обикаляне в цяла България. Като състезателка съм била навсякъде, сега не искам да пътувам навън. Искам да опозная родината си и затова се радвам, когато се срещам с жени по всички градове и села у нас.

-Като една от легендите на спорта, радвате ли се за новата зала в София?
-Естествено, това е начин да получим признание. Срещам хора, които казват: “Ей, най-после.” Значи и хората са доволни, че имаме подобно съоръжение. Виждате, в него ще приемем Световна лига по волейбол, турнири по тенис, концерти, всичко това е добре за България. Догодина като шеф съюза по аеробика организираме световно първенство.

Лудото Данче,
вместо да си
гледа внуците,

започва да прави Световно. То ще бъде от 24 май до 4 юни в новата зала, чакаме над 800 състезатели от над 50 страни.

-Не можем обаче да приемем състезание по лека атлетика.
-За това ми е мъчно, заради 4 метра не успяхме да направим писта вътре в залата, която щеше да ни даде възможност да домакинстваме на големи първенства. Виждате колко хора се събират на турнири по лека атлетика, това все пак е царицата на спортовете. Дано направят стадион, на който да има условия за лека атлетика.
СТЕФАН РАЛЧЕВ

ВИЗИТКА
Йорданка Благоева е родена на 19 януари 1947 година в село Горно Церовене (Монтана).

*От 1964 до 1984 година е републиканска рекордьорка по лека атлетика, скок на височина. През 1965 година е световна студентска шампионка. Участничка в 4 олимпийски игри - Мексико (1968), Мюнхен (1972, сребърен медал), Монреал (1976, бронзов медал), Москва (1980).

*На 24 септември 1972-а в Загреб поставя първия световен рекорд за българската лека атлетика (194 см). Има два световни рекорда на закрито: 1973 г. - 191 см в София; 1973 г. - 192 см в Ротердам (европейско първенство в зала). През 1973 г. в Ротердам става европейска шампионка и е обявена за най-добра лекоатлетка на Европа.

*Завършва ВИФ “Георги Димитров”, защитава и дисертация на тема "Система за подготовка на високо квалифицирани спортисти (скок на височина) за олимпийски игри” в Москва. Получава звание доктор на педагогическите науки.