Когато се заговори за най-големите таланти в българския футбол, едно от задължителните имена е Жоро Соколов. Соколето или Йогата, както ласкаво го наричаха многобройните му почитатели, се появи като един от най-ярките метеори на футболния ни небосклон. Роден е на 19 юни 1942 година в София, умира на 27 юни 2002 година.
На 16 години дебютира в “Левски” в приятелския мач срещу лондонския “Челси”, а само година по-късно облече и националната фланелка. Първият му мач бе на 13 май 1959 г. срещу Холандия при победата с 3:2, когато той още не бе навършил 17 години. Така Соколето влезе в историята като най-младият футболист, играл за националния отбор.
Winbet - победата е емоция! (18+)
Само месец преди това триумфира и като европейски юношески шампион и бе избран за един от най-добрите играчи на турнира. А хилядите привърженици на “сините” масово се стичаха по стадионите, за
да гледат играта на момчето, което
прави истински чудеса с топката
Меко спиране, брилянтна техника, неподражаем дрибъл, точен пас, поразяващ удар - всички тези технически прийоми Жоро изпълняваше с неподражаема лекота и финес, граничещ с изкуството. За него нямаше никакви тайни във футбола. Той игра в “Левски” от 1958 до 1969 г., като стана по два пъти шампион и носител на купата и записа 185 мача и 56 гола в “А” група.
На 20-годишна възраст Соколето бе сред трикольорите, които дебютираха на световните финали в Чили през 1962 г. Години по-късно именно той ще признае пред мен фактическата грешка, допусната от местните вестници, че е авторът на първия български гол на “Мондиал”, а всъщност голът е на Георги Аспарухов. Именно там, в далечния чилийски град Ранкагуа, където нашите национали изиграват и трите си мача в групата, с неговото име е свързана и една романтична история. Млада и богата 30-годишна чилийска вдовица се влюбва лудо в Соколето, който не може да устои на напористата и огнена южноамериканка.
Латиносериалът приключва с няколко бурни нощи,
в които Жоро нелегално се измъква от лагера на отбора. В онези години обаче оставането му в Чили граничи с абсурда и той се завръща в родината.
Труден за опазване, Георги е трън в очите на бранителите, а на два пъти вкара единствените и победни голове срещу ЦСКА през 1960 и 1964 г.
Хората го обичаха и той им отвръщаше с взаимност. За съжаление, младият талант не издържа бремето на славата, поддаде се и на пагубната страст към алкохола.
“Вярно е, че след успешен мач обичах да се почерпим с приятели - призна ми приживе той. - Лошото е, че някои ме помислиха за пияница. Ако беше така, можех ли да издържа на темпото, с което играех. Истината е, че винаги съм бил сред хората от народа, а не с разни шефове и баровци. Това явно не се нравеше на мнозина и затова за мен се разпространяваха лъжи.
Лъжа са и слуховете, че е имало някакво
съперничество между мен и Гунди
С него се разбирахме чудесно и когато бяхме мобилизирани, никой не можеше да ни устои.”
Жоро обаче бе преследван и от малшанс. Малко преди световното първенство в Англия през 1966 г. на мача срещу “Марек” в Дупница глезенът му бе счупен на три места. С много воля и лишения се възстанови за около половин година благодарение и на баща си Апостол Соколов - един голям български вратар в миналото. Така Соколето остана само с 12 мача в националния отбор, като за последно облече фланелката с държавния герб на 4 септември 1965 г. при победата над ГДР с 3:2 във Варна.
За Йогата (така бе наричан заради пластичността и гъвкавостта на движенията) се разправят безброй комични истории. Самият той сподели с мен една от тях: “На един тренировъчен мач бих дузпа по по-особен начин и треньорите ме изгониха. В съблекалнята обаче нямаше вода, навлякох си хавлията и се качих в колата, за да отида в подуянската баня. Минах по тъчлинията, а не по средата на терена, както после се твърдеше, но напръсках ли някой журналист, какво ли, та ме изкараха най-големия хулиган.”
На 27-годишна възраст Жоро Соколов приключи с активния футбол. По-точно го отказаха малко след изкуственото обединение на “Левски” със столичния “Спартак” през 1969 г. В последните си години от живота
той бе прикован на инвалидна количка
и не излизаше от дома си. Беше посещаван само от истинските си приятели. За него не се сетиха от “Левски” и за 60-годишнината му. Покрусен и рухнал психически, Жоро си отиде от този свят преди 20 години - само осем дни след като закръгли шест десетилетия.
Ако беше жив, днес щеше да навърши 80 години. Соколето обаче ще си остане един от най-големите таланти, които е имал българският футбол.РУМЕН ПАЙТАШЕВ
