Младото трио на Левски Алекс Боримиров (18 г.), Станислав Иванов (на 16 април навършва 18 г.) и Ивайло Найденов (18 г.) се включи в игра при победата с 5:0 над Локомотив (Пловдив) в неделя, когато Божидар Краев блесна с четири гола. Треньорът Николай Митов все по-често дава шанс на таланти от школата, които са амбицирани да се наложат в първия отбор. Алекс, Стани и Иво застанаха пред камерата на БЛИЦ с оператор Съйко Съев, а след интервюто показаха малка част от уменията си с топка в крака: 

- Поздравления за убедителната победа над Локомотив (Пловдив). Отстрани изглеждаше лесен успех, как беше на терена?
Станислав Иванов: Вкарахме бърз гол, което много ни помогна. И ни улесни мача. Бяхме на 100% и победихме. Сладка победа.
Алекс Боримиров: Лесен успех. Още в началото вкарахме гол и си улеснихме мача. Радвам се, че победихме.
Ивайло Найденов: Лесна победа за нас. Локомотив въобще не ни затрудни.

- Все по-често ви се дава шанс в първия отбор. Колко по-труден е преходът от юношеския футбол към мъжкия?
Алекс: Много по-трудно е, защото при мъжете се работи на много по-високи обороти. При юношите не е чак такова натоварването и бързината. Смятам, че наистина е трудно да преминеш от юношите при мъжете. 
Стани: Да, наистина разликата е голяма. Нивото при мъжете е много по-трудно.
Ив.Н.: Трудно е. При юношите имаш много повече време да си поемеш топката, да отиграеш, а тук трябва да се играе възможно най-бързо, с по едно-две докосвания. Ако се забавиш, веднага ти отнемат топката. 

- Какво ви каза Николай Митов преди мача с Локомотив (Пловдив), знаехте ли предварително, че ще получите игрово време?
Алекс: Не знаехме. Преди мача ни мотивира. Той наистина е много добър мотиватор. Каза да бъдем спокойни, да покажем на какво сме способни.
Стани: Не знаехме, всичко се разбира в последния момент. Николай Митов ни мотивира, помогна ни много. Каза да не се притесняваме от грешки. Каза на другите да ни подкрепят, все пак имаме по-малко опит от тях. Съотборниците ни помогнаха много, за да се чувстваме по-спокойни.
Ив.Н.: Никой не знае дали ще бъде титуляр. За това се борим през цялата сеедмица. Треньорът ни каза да сме спокойни, уверени и да не се притесняваме, ако евентуално допуснем грешка.

- Имаше ли доза притеснение, предвид това, че очакванията към Левски са големи, а и излизате да играете пред хиляди фенове?
Алекс: Може би при дебюта имаше притеснение. Но вече няма място за притеснение. Трябва да показваме качествата си и да надграждаме.

- Алекс, какво си спомняш от твоя дебют за мъжкия отбор на Левски?
- Много специален момент за мен, който никога няма да забравя. Победихме Верея с 4:0. Даже и датата помня - 28 август миналата година. Беше неописуемо, радвам се. За това сме се борили всички юноши. Сега, надявам се, предстои хубава приказка за нас.

- Стани, разкажи за твоя дебют?
- Аз дебютирах още на 16 години. Стойчо Стоев беше треньор тогава. Влязох срещу Монтана, завършихме 0:0. Резултатът не беше добър за нас, но този ден беше специален за мен, тъй като сбъднах една своя мечта.

- Сбъдна и друга мечта, вкарвайки гол на Лацио в юбилейния мач за 100-годишнината на Левски...
- Това е момент, който ще помня цял живот - да вкараш гол на Лацио. Бях на 15 години, още дете. А сега съм на 17 и точно трябва да мина границата от юношеския към мъжкия футбол. По-различно е вече.

- Иво, какво си спомняш от твоя дебют?
- Бях на 18 г. Влязох, когато победихме Лудогорец с 1:0 тук на "Герена". Няма как да не го запомня. Бихме един от най-силните отбори. 

- Много по-трудно ли се играе срещу Лудогорец?
- Не, срещу всички излизаш с еднаква мотивация. Важното е как ще се настроиш за мача. 

- Освен, че Митов и щабът му ви дават ценни съвети и напътствия, кои от съотборниците ви също ви помагат?
Алекс: Веско Минев, Жоро Костадинов, Сашо Александров. Това са хора, които те мотивират. Помагат ми на терена.
Стани: Целият отбор. Имат повече мачове, видяли са доста във футбола от мен. 
Ив.Н.: Всички гледат да ни помагат. На тренировка, като допуснем грешка, казват ни как да не я повтаряме.

- Първият случай, когато влязохте в съблекалнята на мъжкия отбор?
Алекс: Усещането беше уникално. Много бях притеснен. Тренировката беше при Тони Здравков. Викнаха ни с Жоро Янев и Илиян Стефанов. Имаше голямо притеснение, но като свърши тренировката, си казах "надявам се да не влизам за последно в тази съблекалня". 
Стани: И аз бях притеснен. При Тони Здравков и аз бях повикан за първи път. Сред футболистите в съблекалнята бяха Влади Гаджев, Станислав Ангелов... Притеснявах се, но сега вече не е така, свикнах. Помогнаха ми да се впишем в колектива и да станем част от отбора.
Ив.Н.: Аз също се притеснявах. Влязох, поздравих се с всички. 

- Подкрепяли ли сте любимия Левски от Сектор "Б" при най-върлите фенове? 
Алекс: Много обичах като малък да ходя на дербитата в Сектор "Б". Баща ми беше против. Говореше ми, че трябва да наблягам на футбола, а не да подкрепям отбора отстрани. Слушах го, но не изпълнявах. Гледах постоянно да ходя в Сектор "Б", за което имахме доста караници с баща ми. Той искаше да съм до него, но аз винаги бях при най-запалените ултраси.
Стани: Аз също съм ходил в Сектор "Б", но повечето пъти съм подкрепял отбора пред сектора, докато гоня топките. Всеки мач бях там, наслаждавах се на публиката. След мача исках фланелки от футболистите. 
Ив.Н.: Не съм ходил много в Сектор "Б". Както Стаси, гонех топките. След мача и аз исках фланелки от играчите.

- Какво ви коства тази сбъдната мечта - от гоненето на топките до шанса да играете за първия отбор на Левски?
Ив.Н.: Много труд, труд, труд... и никога да не се предаваш, контузиите да не те спъват.
Алекс: Трябва да има лишения, да тренираш двойно повече, постоянно да надграждаш и да си по-добър утре. 
Стани: Трябват много лишения, труд, да се раздаваш. Не може само с талант. Трябва да даваш за футбола, за да може после той да ти даде всичко.

- Алекс, баща ти на какво те е научил?
- Баща ми е в основата на всичко. На него дължа абсолютно всичко. Той ми показваше всяка моя грешка, следващият път как да изиграя самата ситуация. Всичко дължа на него. Аз съм това в момента благодарение на него.

- Гледал ли си записи на знаменитите му мачове, най-вече назабравимите мигове от САЩ`94?
- Гледах, даже съм присъствал на мачовете му за Купата на УЕФА и Шампионска лига. Спомням си, че плаках на трибуните, когато вкара на Удинезе. 

- Казвал ли си му, че някой ден ще го надминеш по успехи?
- Да, постоянно се закачаме вкъщи. Примерно, че аз направих дебют за Левски на 18 години, бъзикам го, че той на 18 е бил още в "Б" група. Постоянно има закачки. 

- Стани, имало ли е вариант да преминеш в школата на Лацио?
- Имало е интерес от чуждестранни клубове, но за конкретна оферта не знам. 

- Справяте ли се в училище? 
Стани: Справяме се, комбинираме футбола с училището, няма проблеми.
Ив. Н.: Ходим от време на време. В училище сме индивидуално. Когато имаме мач, звъним да ни отменят часовете.

- Какво е Левски за вас?
Ив. Н.: Левски е почти всичко за мен. Мечтая да играя тук, да се наложа в първия състав.
Алекс: Левски е всичко за мен. Надявам се да се утвърдя в състава и да започнем да печелим титли и купи.
Стани: Левски е най-великият клуб в България. Той ми даде много, сега аз трябва да започна да давам на клуба. Да се наложа в първия отбор, да играем в Европа и Шампионска лига. 

- Някои сте юношески национали, минали сте през различните гарнитури. Има ли напредък в развитието на българския футбол?
Стани: U19 сега се класирахме на Европейското. Видя се, че има талантливи футболисти в България, защото последните години нашите футболисти са на заден план, което не трябва да бъде така. Ние показвахме, че имаме добри играчи и сега ще го затвърждаваме на Европейското.

- Целите за Европейското (от 2 до 15 юли в Грузия)? 
Стани: Имаме цели за нещо голямо, минимум полуфинал. Надявам се и финал.

- Какво искате да кажете на феновете на Левски?
Алекс: Винаги да са до нас, да виждаме трибуните пълни. Другото на терена ние ще се оправяме. Само да има хора на трибуните.
Ив.Н.: Постоянно да се пълни стадионът. Като има хора, имаме настроение да играем. 
Стани: Когато започнем да побеждаваме всеки мач, надявам се трибуните да се напълнят и да ни подкрепят във всеки един момент - назависимо дали падаме или бием. Трябва да сме единни и да сме винаги заедно.
ПЛАМЕН СЛАВОВ

Оператор: Съйко Съев