Бразилското крило Рилдо Фильо се сбогува с Левски чрез изключително емоционален пост в социалните мрежи, разкривайки тежките изпитания, белязали престоя му на „Герена“. Той се връща в отбора, който държи правата му – Санта Клара, а за Левски през сезона записа 30 мача, в които вкара веднъж и даде две асистенции. Нападателят призна, че изминалият сезон е бил огромно предизвикателство както на терена, така и в личния му живот. Той сподели, че пристигането му в София е било негов личен избор, който определя като „изпълнение на Божията воля“.

Южноамериканецът разказа за сериозен здравословен проблем, породен от свиреп удар в пищяла по време на среща от родното първенство. Силните болки са го измъчвали в продължение на месеци, което сериозно е разклатило неговата увереност в собствените сили. Рилдо признава, че ситуацията е била почти непосилна. Само най-близките му хора са били наясно с целия му кошмар, докато ръководството на „сините“ е знаело съвсем малка част от истината.

Най-разтърсващото признание на футболиста е свързано с лична трагедия в неговото семейство. В първите месеци на годината той и неговата половинка Флавия са преживели спонтанен аборт и са загубили нероденото си дете. Скръбта е направила престоя му в България още по-непоносим, тъй като двамата са били изолирани в непозната страна, без подкрепата на роднините си и в напълно чужда езикова среда. В онзи момент Рилдо е бил готов да прекрати договора си и да си тръгне, но силната му вяра го е спасила от отчаянието.

Въпреки преживения ад, бразилецът е категоричен, че изминалата година ще заема специално място в сърцето му. Той изрази дълбока благодарност към Левски, новите си приятели у нас и сините привърженици. Нападателят изтъкна, че триумфът с шампионския трофей след 17-годишна суша е велика и незабравима награда за всички трудности. По думите му този златен миг остава завинаги както в историята на клуба, така и в неговата собствена съдба.

Ето какво написа Рилдо на раздяла с клуба:

„Аз избрах да дойда в Левски. Беше послушание към Бог да дойда в България. В професионален и личен план това беше много труден и предизвикателен сезон. Както всеки футболист има проблеми, така и аз имах някои, и смятам, че е важно да споделя и да покажа, че животът ни има много хубави неща, но има и страна, която често не се показва.

През тази година с мен беше един дискомфорт заради удар в тибията, който получих в мач от българското първенство, и вследствие на това много пъти губех увереност в себе си. Месеци наред живях с болка и предпочитах ден след ден да се опитвам да я преодолея и да бъда силен, но беше сложно.

Моето семейство и най-близките ми хора знаят през какво преминах с ежедневната болка. Моят приятел @fabiosouzafisio, който беше с мен за добър период тук, в България, може да разкаже за жертвите… Хората в клуба знаеха малка част. Опитвах се да издържа максимално, защото знаех какви са очакванията и знаех, че трябва да се подобря, което много пъти не беше възможно.

Да извадиш наяве нещо толкова лично винаги е много трудно, но в началото на тази година загубихме дете в началото на бременността на Флавия, което очаквахме много. И това, което и без това не беше лесно, стана още по-сложно, далеч от хората, които обичаме, и практически сами в държава, в която езикът е напълно различен. Бяхме силни. Мислех да напусна кораба, въпреки че знаех, че Бог е там. Той се погрижи за нас и имаме увереността, че в близко бъдеще ще ни благослови с друго дете, защото Му се доверяваме и вярваме в Неговото слово.

В крайна сметка, въпреки всички трудности, този сезон ще остане белязан в живота ни. Този клуб и хората, които срещнахме тук, и които днес мога да нарека приятели…

Да завърша с толкова важна титла, която бележи поколение, което не беше виждало тази национална титла от 17 години, остава в историята на клуба и в моята.

Благодаря Ти, Боже, за всичко. Благодаря ви, сини.“