Аз го играех футбола малко на майтап… Ако бях малко по-сериозен, може би щях да бъда и малко по-добър футболист. За мен играта беше удоволствие, затова си позволявах доста финтове и кодоши". Думите са на Александър Костов. Днес легендарният футболист на Левски и националния отбор става на 80 години. А за това, че е бил голям играч, говори статистиката. От юноша на "сините" той се превръща в жива легенда на клуба.

Роден е на 2 март 1938 година в София. Носи любимата си фланелка от 1956 до 1971 година. Изневерява й само един сезон – през 1960/1961, когато отбива воинския си дълг в тогава военния тим на Ботев (Пловдив). За Левски изиграва общо 331 мача във всички турнири, в които вкарва 85 гола. С тима печели три титли 1964/65, 1967/68, 1969/70 г., а във визитката му пише и петкратен носител на Купата на България – 1957, 1958/59, 1966/67, 1969/70, 1970/71 г.

С националния отбор е участник на две световни първенства – през 1962-ва в Чили и през 1966-а в Англия. След края на състезателната си кариера е треньор в Хасково и Монтана, работи и в чужбина - Кипър, Тунис и Индонезия. На "Герена" е помощник-треньор през 70-те години. През 90-те и първите години на новия век е част от техническата комисия към Левски. След това бе селекционер към школата на "Герена". И до ден днешен може да бъде видян всеки ден на стадиона, на който прекара младостта си.

Александър Костов е еднакво известен с финтовете и лафовете си. Част е от легендарното нападение на "сините" през 60-те години на миналия век – Георги Аспарухов-Гунди, Георги Соколов-Соколето, Христо Илиев-Патрата и Цветан Веселинов-Меци. Когато споменеш името му, в съзнанието на по-старите запалянковци изникват финтовете му, а разказите от уста на уста ги превръщат в мит за по-младите. Известен е с “финта на Сашо” – лъжливо тръгване с единия крак и прокарване на топката с другия покрай или между краката на бранителя срещу него. Признава, че го научил от бившото ляво крило на СССР Михаил Месхи.

"Финтът не е на Сашо, а на Месхи. Аз съм го гледал много пъти, след това го тренирах доста, за да го направя и в игра. Първият път се получи конфузно положение… Срещу мене играеше Апостол Чачевски от Локомотив (София) и като го направих, той тръгна към публиката стана смехотворно. След това започнаха да казват, че това е "моят" финт", разказва по-късно той. На един мач с ЦСКА пък прави няколко финта, решава да остави топката и хуква без нея по-крилото. "Защитникът тръгна по мен, вместо да я вземе", спомня си Костов.

Именно в двубой срещу "армейците" се ражда и най-популярният му кодош. На 17 ноември 1968 година Левски разбива "червените" със 7:2. ЦСКА открива чрез Жеков, но още до почивката "сините" вкарват четири гола чрез Аспарухов, Костов, Янко Кирилов и Борислав Богданов. През втората част с нови попадения на Кирилов и Гунди резултатът става 6:1. Минутата е 59-а, а зевзекът Сашо Костов съветва най-бързия от противниците Цецо Атанасов да донесе информационното табло от стадион "Народна армия", защото вече няма място къде да се изписват головете. После Аспарухов от дузпа прави 7:1, оформяйки своя хеттрик, а минута преди края все пак е останало място и на таблото се записва и Атанасов – 2:7.

"Лафовете ми са в кръвта, все са ми на устата. На мач в Израел срещу Апоел (Петах Тиква) поведохме с 5:0, аз бях резерва. Викам на Гунди – "Излизай". И той тръгна към скамейките. Треньорът Кръстьо Чакъров го пита: "Защо излизаш?", а той отговаря – "Сашо ми каза"… Просто Костов.

Не е тайна, че той е искал да пътува заедно с Гунди и Котков до Враца на 30 юни 1971 година, когато двамата загиват в катастрофа край Витиня. Но не се качва в колата.

"Наистина трябваше да пътувам. Тогава даваха плат за костюм и по 50 лева като награда за участието. Отидох при Гунди и му казвам: "Дай да дойда и аз, за да взема този плат. Той ми отвърна: "Ти не си в телеграмата, не си викан и няма да дойдеш." Съдба. Но и до ден днешен обича да казва: "С тях трябва да започва всеки урок за Левски – с Гунди и Котков".

От октомври 1966 година до 23 февруари 1985 година Левски не допуска загуба на "Герена" – не познава поражението в 203 поредни домакински мача, което е рекорд във футбола ни. Може би защото по това време всички спазват завета на Костов. На излизане от съблекалнята той обикновено поставял 4 пръста на вратата. Сочел към тях на съотборниците си и им казвал: "Колеги, знаете си работата". Това било сигнал, че отборът трябва да вкара 4 гола. И да не спира да атакува, докато не достигне тази граница. "Силата на Левски е в нападението", казва и до днес той. А като волно крило не пропусна да допълни: "Птица без крила не лети", очаквайки любимият му "син" тим да играе с флангови атаки.

Месец февруари бе тежък за всички, свързани с Левски. Затова и Костов ще отложи шумните тържества в памет на отишлите си през февруари негови съотборници и "сини" легенди Павел Панов и Цветан Веселинов-Меци. Но това не пречи да вдигнем тост за Александър Костов и да му пожелаем да е жив и здрав още дълги години!
ТЕМА СПОРТ