Преди дербито – яко клишета, по време на мача също, а след двубоя песента също е от досадния жанр и ще я слушаме до пролетта. Дербито не се играе, а се печели, е едно от клишетата, които застигнаха всички в Левски – от ръководители, до треньори, че и чак до футболисти и не на последно място запалянковците. Цялата синя общност бе принудена да изживее онези моменти, които съпътстват всеки път загубилия. Но сега ситуацията е малко по-интересна, а именно – ЦСКА спря Левски да дръпне с невиждана през годините разлика с Лудогорец.

Да видим обаче ползата от вредата или печалбата от загубата. Знакови бивши футболисти от синия спектър, както и странични наблюдатели, вече отчетоха, че поражението и по-точно начинът, по който Левски падна от вечния си съперник, се е случило в подходящ момент. И ако процесът не се нарича непременно сваляне на земята, то ползата трябва да бъде извлечена точно сега. И след време най-вероятно ще се окаже, че ЦСКА е променил Левски, като е накарал всички да се замислят каква точно е посоката на клуба и на отбора. И тази спирачка да принуди синия автомобил да направи пълен преглед на детайлите и системите.

КЛУБЪТ

Индикациите, че Левски е на тезгяха, не са спирали още откакто Наско Сираков взе акциите, но казано в духа на последния месец, той си е нещо като особен собственик и едва ли само и единствено от него зависи евентуална продажба на клуба. Този, от когото легендата придоби дяловете, каза, че реалният собственик е друг. Дали това е така само можем да гадаем, но признатите подновени преговори, или всъщност само разговори с последния кандидат Спорт Републик, са достатъчен сигнал, че рано или късно синият клуб съвсем официално ще се върне към модела Бащица. И това става неизбежно поради завръщащото се влияние на ЦСКА. И евентуален рестарт в каквато и да е степен на Лудогорец.

Да предположим, че през каквито и иглени уши да мине Левски до края на сезона и все пак удържи преднината си, до лятото вечният враг вече ще диша във врата на сините като отбор. Като финанси няма смисъл да коментираме, като инфраструктура ще стане дума след малко. С този бюджет Левски няма да е още дълго време конкурентен и ако сега много обстоятелства се стекоха накуп положително за Наско Сираков, това нареждане на звездите, казано на астрономически език, ще се размърда. В един момент сините ще изпаднат в недостатъчна конкурентоспособност. Ако ЦСКА надгражда и продължава да привлича скъпи играчи с големи заплати и ако Лудогорец в крайна сметка случи на треньор, Хулио Веласкес ще остане като Дон Кихот да се бори с тези две вятърни мелници. И Левски ще трябва да намери пари, за да отговори на тази очаквана агресия. Анонсите за нов силен спонсор, независимо дали ще е от бетинг индустрията, не са случайни. Сираков не е вчерашен и още отсега търси отговор на въпроса, който неминуемо що почука на вратата. Да, с тези пари чудото става един път. ЦСКА вероятно няма да остави повече шансове на небогат Левски, към Лудогорец трябва да подходим предпазливо, в Разград едва ли ще останат още в това полусъстояние и ще поемат към един от полюсите.

СТАДИОНЪТ

Тази тема ще става все по-болна, ако можем така да се изразим. Не е трудно да се прогнозира, че колкото повече напредва изграждането на стадиона на ЦСКА, толкова повече синята футболна общност ще задава въпроси – а ще има ли изобщо нов „Герена“. Палачинката бързо се обърна и фолклорът се промени – „Кабрио Арена“ си остана така, докато „ЕКО Тои Арена“ вече е в историята. Закачките между сини и червени едва ли ще засилят процесите по придвижване идеята за нов стадион на Левски. А и до този момент никой от „Герена“ не е казал в прав текст каква е окончателната идея – да се събори вече десетгодишната централна трибуна, която така и не дочака Акт 16, или да се събаря и да се строи всичко наново. Явно цялата документацията е много сериозно дискусионна и собствеността на постройката, на земята и евентуално на право на строеж са на три различни институции и ситуацията към този момент е по-скоро патова.

ОТБОРЪТ

Представяме си, че онова положение на Марин Петков бе станало гол и Левски бе победил ЦСКА. При всички положения пак щеше да има някакви откъслечни критики към треньора на сините и футболистите заради играта, но трите точки щяха да замъглят истината около реалното състояние на тима. И най-вече това – има ли Левски отбор, който догодина през лятото да направи прилична атака към Шампионска лига и което е по-близо до реалността – попадане в същинска фаза на някой от другите турнири. Със сигурност щеше да има такива, които смятат, че щом Левски бие ЦСКА и е толкова напред спрямо Лудогорец, няма нужда от свежа кръв, защото и сега скамейката е достатъчно дълга и равностойна. Реално погледнато обаче, пейката е от олекотена нестабилна конструкция, тоест не е достатъчно надеждна и се нуждае от ремонт дори в краткосрочна перспектива. Загубата във вечното дерби показа още един път, че Левски има големи трудности срещу висококаратови отбори. И цялата приказка за разнообразната синя атака, за множеството варианти в последната третина на терена се оказа с лош край. Нито един гол срещу Лудогорец, Локо Пловдив и сега с ЦСКА – това в никакъв случай не е атестат за добре подготвен и зрял отбор. В дербито нямаше условия да се играе футбол по вкуса на Хулио Веласкес, но в другите два мача треньорът си беше Нулио.
Желю СТАНКОВ/Тема Спорт